Решение № 7987 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г срещу решение 2106 от 20.01.2025 г. по адм.д. 5259/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено решение BG05М9OP001-1.004-0001/263 от 10.05.2024 г., издадено от Ръководителя на управляващия орган на ОП Развитие на човешките ресурси 2014-2020 при Министерството на труда и социалната политика, с което на Агенцията по заетостта е определена финансова корекция в размер на 53 640,00 лв. с ДДС на разходи на стойност 53 640,00 лв. по договор 95 от 17.10.2018 г. с изпълнител Сиела Норма АД, отчетени в искане за плащане 20 в ИСУН. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно тълкувал разпоредбите на приложимото право. Видно от мотивите на решението съдът разбрал кои са правните основания и метода за определяне на процесната финансова корекция. Счита за неправилен извода на съда за липса на квалификация на категорията нередност по Наредбата за посочване на нередности. Административният акт не е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. УО е посочил основанието за определяне на финансова корекция- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Счита, че поради използвания диференциален метод за определяне на корекцията не е приложима правната квалификация по Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 към Наредбата за посочване на нередности. Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор. Претендира разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред съда решение BG05М9OP001-1.004-0001/263 от 10.05.2024 г., издадено от Ръководителя на управляващия орган на ОП Развитие на човешките ресурси 2014-2020 при Министерството на труда и социалната политика, по т.1.1 е установено извършено нарушение по смисъла чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ по проведена открита процедура по ЗОП за услуга с предмет: Разработване на Е-трудова борса - изработване на Публичен панел, Администрация - онлайн и Администрация - офлайн по проект BG05M9OP001-1.004-0001.CO 1 Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и работодателите, финансиран от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, с уникален номер в РОП 00311-2018-0013, сключен договор 95 от 17.10.2018 г. с изпълнител Сиела Норма АД на стойност 149 000 лв. без ДДС нарушение на принципа за добро финансово управление в съответствие с чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 от Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на съвета (Финансов регламент). По т.1.2 на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 и във връзка с чл. 2, ал. 1, предложение второ от ЗУСЕСИФ и чл. 4 от Наредбата на Агенцията по заетостта е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на сумата на верифицираното и изплатено авансово плащане по договора с изпълнител Сиела Норма АД. Съгласно чл. 72, ал 2 от ЗУСЕСИФ посочената сума е равна на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните от бенефициента средства - допустими разходи по договор 95 от 17.10.2018 г. с изпълнител Сиела Норма АД, верифицирано от УО, на основание представените документи и в съответствие с чл. 24, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018г.на МФ. По т.1.3 е извършена финансова корекция в размер на 53 640,00 лв. с ДДС на разходи на обща стойност 53 640,00 лв. с ДДС по договор 95 от 17.10.2018 г. с изпълнител Сиела Норма АД, отчетени в искане за плащане 20 от ИСУН. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че за финансовата корекция като правно основание е посочена разпоредбата чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Никъде в обжалваното решение не е посочена квалификация на категорията нередност по Наредбата за посочване на нередности. Това остава неясно както за жалбоподателя, което неизбежно пряко засяга правото му на защита, така и за съда, тъй като липсва ясно изразена и еднозначна воля на органа. Съдът не следва да допълва мотивите на административния акт, а единствено да извърши проверка за съответствието му с действителните факти и обстоятелства по случая и съотнасянето им с приложимата правна норма, каквато липсва. Липсата на правилно съотнасяне на конкретни обстоятелства към конкретна нарушена правната норма, която ги урежда поставя съда в невъзможност да осъществи съдебен контрол върху оспорения акт, поради неяснота на заявената с него воля на органа. За незаконосъобразен е приет оспорваният акт и в частта, в която е определен метода на определяне на наложената финансовата корекция. Обстоятелства, които органът следва да вземе предвид при определяне размера на финансовата корекция, се съдържат в нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, т.е. - естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ. В настоящия случай органът е смесил приложението на пропорционалния и диференциалния метод при определяне на размера на корекцията. От една страна, УО определя финансова корекция в размер на 100 %, т.е. определя процентен показател по пропорционалния метод, а от друга страна, основавайки се на диференциалния метод, определя като основа на корекцията само част от допустимите разходи, съставляващи сумата по извършеното авансово плащане. Липсата на квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередности и смесването на двата метода при определяне на размера и основата на корекцията са достатъчно основание за отмяна на административния акт. Констатираните противоречия водят до неяснота при изразяване на волята на Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020, респективно до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си по адекватен начин, както и до препятстване на съдебния контрол по съществото на спора. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, ал 3 ЗУСЕФСУ за нередности по ал. 1, т. 1, 3 7 и 9 финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението, а за нередности по ал. 1, т. 2, 8 и 10 се прилага диференциалният метод. Съгласно приложимата редакция на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение 2. Съгласно приложимата редакция на Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности т. 2. е Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 Показател на корекцията (в %) 100 на сто; В съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. Следователно правилно съдът е приел, че в административния акт незаконосъобразно не е посочена нередността по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, както и не е посочен процентния показател по който е определена финансовата корекция. Обстоятелството, че по договора е изплатен само аванс в размер на 53 640,00 лв., не означава, че не е приложим пропорционалния метод, процентът на финансовата корекция се определя върху поисканите за възстановяване, в случая изплатени разходи. Финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението. В случая при положение, че е изплатен аванс, това не означава, че е установен размера на реалните финансови последици в размер на аванса. В административния акт е посочено, че са верифицирани разходи по договора в размер на 178 800 лв. с ДДС. Няма законосъобразни съображения в административния акт, че може да се установи размерът на реално установените финансови последици поради което да е приложим диференциалния метод. В този смисъл посочената разпоредба на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ не е основание за това, тъй като разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ се прилага и при пропорционалния метод. Освен това в приложимата редакция на чл.2, ал. 4 от Наредбата за посочване на нередности е предвидено, че за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 2, 8 и 10 от ЗУСЕСИФ се прилага диференциалният метод, т.е. в Наредбата за посочване на нередности не е предвидено за нередност чл. 70, ал. 1, т. 3 да се прилага диференциалния метод. В административния акт по т. 1.2, по която е определена финансова корекция, не е посочената сумата на определената финансовата корекция. По т. 1.3 от акта е посочено, че се извършва финансова корекция в размер на 53640 лв., с ДДС, но определянето на финансовата корекция е различно от извършването й /заплащането й/. С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение