Решение № 7068 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2015 г.

Решение № 7068 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - [населено място] срещу решение № 44/27.05.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 55/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приложил давността служебно. Сочи, че мотивите на акта се съдържат в документи предхождащи издаването му. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на П. П. Х. срещу негова заповед № 444/05.04.2013 г. Ответникът по касационната жалба, П. П. Х., не изразява становище по същата. По делото е постъпила и частна жалба от П. П. Х. срещу определение от 07.10.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 55/2015 г., с което съдът е оставил без разглеждане молбата му от 23.07.2015 г. за изменение на решение № 44/27.05.2015 г. по номера на делото в частта за разноските. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната и частната жалба, съдът приема, че същите са допустими, като подадени в срок, от страни с правен интерес, срещу подлежащи на съдебен контрол актове. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на П. П. Х. от [населено място] срещу заповед № 444/05.04.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - [населено място] за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство. За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата не съдържа фактически основания за издаването й, както и че липсва елемент от фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Заповед № 444/05.04.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - [населено място] за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движение по пътищата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за да наложи принудителната мярка "отнемане на свидетелството за управление на превозно средство" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП органът е следвало да установи нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, а именно, че лицето управлява МПС без контролен талон поради неплащане на наложена с наказателно постановление "глоба", и след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на наказателното постановление, в който срок наказателното постановление замества контролния талон. В действителност, в случая административният орган не е изложил фактически съображения, сочещи на това нарушение, въпреки че е посочил правната норма като основание за издаване на заповедта. В заповедта органът се е позовал на АУАН № 444 от същата дата /05.04.2013 г./, като видно от същия е посочено управление на МПС без свидетелство за правоуправление и контролен талон, за които е установено, че са отнети с административен акт. Самият административен акт не е индивидуализиран. Видно от писмо изх. № 7885/15.09.2014 г., изготвено за целите на обжалването на заповедта по съдебен ред, този административен акт е НП № 1950/20.10.2011 г. за наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС". Така наложеното наказание е отменено с влязло в сила решение на съда, считано от 03.07.2013 г. Видно обаче от справката за нарушител, в същата е посочено отнемане на свидетелството за правоуправление по НП № 2580/16.03.2010 г. С оглед на горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че от изложените фактически основания в процесната заповед и съпътстващите издаването й документи, не може да се направи категоричен извод кой административен акт е визиран от административния орган в процесната заповед. За да бъде наложена посочената ПАМ, е необходимо да бъдат установени по несъмнен начин всички необходими предпоставки, а именно, че лицето е управлявало МПС, че това управление е без контролен талон поради наличие на незаплатена глоба или глоби по влязло в сила наказателно постановление или наказателни постановления, които обаче следва да бъдат индивидуализирани от административния орган. Неоснователни са доводите на касатора, че мотивите на заповедта се съдържат в друг акт по преписката. Правилно съдът е установил, че едва с писмо изх. № 7885/15.09.2014 г., изготвено за целите на обжалването на заповедта по съдебен ред, са визирани като относими НП № 2580/30.10.2009 г. и НП № 551/16.03.2010 г. Предвид указанията на ВАС по адм. д. № 15891/2014 г. съдът е направил правилен извод досежно погасяването по давност на наказанията по тези наказателни постановления, съответно на 23.06.2012г и на 19.07.2012 г. Неправилни са изводите на касатора, че давността не следва да се прилага от съда служебно. Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. "Давността" като институт изключващ отговорността по НК се прилага служебно от съда, за разлика от тази в производствата по граждански дела. В частта относно прилагането на давността, административният съд е съобразил решението с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в решението на ВАС по адм. д. № 15891/2014 г. В тази насока, правилни са изводите му досежно липсата на елемент от фактическия състав за налагане на ПАМ. Изпълнението на наложените в тези НП наказания "глоба", може да се търси принудително от административния орган, както и за неизпълнението им да се налагат санкции/мерки, само ако същите не са погасени по давност. Погасяването им по давност, изключва правомощието на органа както да ги събира принудително, така и да налага мерки за неизпълнението им. Допълнително, съдът е изложил правилни съображения относно наличието и на други НП срещу г-н Х., с влезли в сила наказания до 05.03.2013 г., които административният орган обаче не сочи като визирани при издаването на акта. Към 05.04.2013 г. жалбоподателят е управлявал МПС при наличие на неплатени глоби и по НП № 1950/20.10.2011 г., в сила от 28.10.2011 г., изпълнението на които не е погасено по давност, но правилно съдът е приел, че същото НП изобщо не е визирано от административния орган като основание за издаване на процесната заповед, а е посочено в писмото на ответника във връзка със съдебното обжалване. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че установяването и обосноваването на фактическите основания за издаване на акта е недопустимо в съдебното производство. Съдът извършва преценка за законосъобразност на административния акт само и единствено на посочените и изложени в него фактически и правни основания, вкл. и в съпътстващите издаването на акта документи. В съдебното производство е недопустимо да се допълва акта с фактически и правни основания за издаването му, като по този начин се прави опит за корекция на установена незаконосъобразност на същия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая от представените доказателства безспорно се установява от съда наличие на основание за налагане на ПАМ, но тези основания не са посочени от административния орган, а съдът извършва преценка за законосъобразност на акта на органа, а не налага мерки. Липсата на ясни, пълни и логични мотиви на акта в действителност е равнозначно на пълна липса на такива. Като е отменил заповедта по изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По частната жалба на П. П. Х. срещу определение от 07.10.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 55/2015 г.: Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че непредставянето на списък с разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция лишава страната от право да иска изменение на решението в частта за разноските. В тази насока правилно съдът е оставил без разглеждане молбата му от 23.07.2015 г. за изменение на решение № 44/27.05.2015 г. по номера на делото в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд