Решение № 10085 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2011 г.

Решение № 10085 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК Образувано е по касационна жалба на "БГ-Реи", ЕООД- София, срещу решение № 3954/02.12.2010 г., постановено по адм. д. № 4745/2009 г. по описа на АССГ, второ отделение, 33 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДИ-03-018/12.06.2009 г. на Областния управител на Област София, в частта с която е определена крайната цена на имот, продаден на търг с тайно наддаване. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и обжалваната заповед, като административната преписка бъде върната на административния орган, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Областен управител на Област София, чрез процесуалния си представител- юрк. Ангелов-оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. АССГ е възприел следната фактическа обстановка: Със Заповед № ДИ-03-018/12.06.2009 г. -Областния управител на Област София- на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 59, ал. 6 от ППЗДС, въз основа на проведен от министъра на отбраната търго с тайно наддаване е разпоредил да се продаде на дружеството- жалбоподател/касатор в настоящото производство/- недвижим имот, а именно: 50% идеални части от УПИ ХI-2,кв. 516, с площ 542 кв. м., заедно с 50% идеални части от стара масивна сграда, за сумата от 840 000 лева, без ДДС. Към тази сума- продавача- начислил режийни разноски; местен данък, както и 175 560 лева ДДС. Първоинстанционния съд приел, че спорът между страните е -дължи ли се ДДС, върху предложената от купувача цена на недвижим имот и, на тази плоскост е разгледан, с оглед приложното поле на ЗДДС и ППЗДДС. Отчетено е, че прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот представлява доставка на стока по смисъла на ЗДДС. Изхождайки от предмета на доставката и разпоредбата на чл. 45 ЗДДС - съдът приел, че след като се касае за УПИ, но при изключението - прилежащ терен, към сграда, която не е нова- е приел, че доставчика, в случая областния управител, се е възползвал от даденото му в закона право - чл. 45, ал. 7 ЗДДС - избирайки доставката да бъде облагаема. Решението е неправилно. Принципно правилни са съжденията на първоинстанционния съд относно приложното поле на сочените разпоредби от ЗДДС. Неправилно обаче съдът е определил естеството на спора между страните. Последния не засяга пряко въпроса облагаема ли е доставката или не, а правилно ли е формирана крайната тръжна цена. Установява се от приложените и приети от първоинстанционния съд писмени доказателства (неоспорени от страните), че с Решение № 424 13.11.2008 г. на министъра на отбраната на РБ е открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на имот, частна държавна собственост в управление на МО, описан по-горе, с начална тръжна цена- 510 420 лева (без изрично да е посочено дали е включен или не ДДС), като е назначена комисия която да извърши всички необходими процедури по подготовката и провеждането на търга, да класира участниците по ценовите им предложения. С писмо от 05.01.2009 г. министъра на отбраната, на основание чл. 59, ал. 5 ППЗДС - изпратил на областния управител утвърден протокол на комисията, класирала първите двама участника, с първо ценово предложение- "БГ-РЕИ", ЕООД- от 840 000 лева. С оспорената заповед, областния управител определил за купувач- дружеството - касатор, като увеличил крайната цена, начислявайки ДДС върху сборът на сумата от продажната цена, увеличен с режийните разноски и ДДС върху тях и местния данък. Тази фактическа обстановка обуславя различни правни изводи от тези, възприети от първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав намира, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно- производствените правила и на установената писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но при съществено нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото, приложени в предоставената административна преписка, се установява, че резултатът от търга е предложената цена от обявения за спечелил търга участник (касатора по делото) в размер на 840 000 лв. Действащият към момента на издаване на оспорваната заповед Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е обнародван в ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г. и е в сила от 1.01.2007 г. (датата на присъединяване на Р. Б. към Е. съюз), като с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от с. З. е регламентирано, че прехвърлянето на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е облагаема доставка, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС обаче регламентира, че когато при договарянето на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно приема се, че той е включен в договорената цена . Ето защо в конкретния случай, поради приложимостта на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, този данък ще се счита, че е включен в предложената от касатора цена за имота - предмет на търга. Настоящият съдебен състав намира, че в случая именно посочените в цитираната разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС предпоставки са налице, тъй като тръжната процедура е проведена съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 59 ППЗДС . В изпълнение на тази разпоредби министъра и специално конституираната от него комисия са определили размера на началната тръжна цена за имота - предмет на търга, като в техните актове за откриване на процедурата не е посочено изрично, че тази начална цена е без включен ДДС. Както бе установено, касатора е предложил цена от 840 000 лв., която е съобразена с утвърдената от министъра тръжна документация, включваща изискванията към кандидатите и условията за допускане до участието им в търга, които са задължителни, както за тези кандидати, така и за административния орган, който ги е утвърдил. Поради изложеното, съдът приема, че при издаването на Заповед № ДИ-03-018/12.06.2009 г. Областния управител на Област София не се е съобразил с резултата от проведения търг, тъй като е определил продажна цена на имота в размер, различен от предложения от участника в този търг. При съществено нарушение на материалния закон, административният орган е възложил в тежест на участника в проведения. търг с тайно наддаване и определен за купувач на имота - предмет на търга, вместо предложената от него цена от 840 000 лв., да плати цена с увеличен размер от 175 560 лева, включвайки данък върху добавената стойност. Неправилно областния управител е определил по-висока цена от действително предложената от участника в търга, което е нарушение на материалния закон. След като изрично не е посочено, че определената начална тръжна цена е без ДДС и, че ценовите предложения също следва да бъдат без ДДС, то по силата на закона- щом се касае за облагаема сделка, то и на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС - щом липсва изрично посочване, че данъкът се дължи отделно- то презумира се, че се включва в тръжната цена. Не може да се приеме, че израз на такова изрично посочване, по смисъла на чл. 67 ЗДДС е вписването в условията на търга, че спечелилият търга участник дължи върху предложената от него цена- законоустановените данъци и такси и режийни разноски. Затова като е определил като предложена от жалбоподателя различна цена, административният орган незаконосъобразно, при допуснато съществено нарушение на материалния закон - чл. 67, ал. 2 ЗДДС, е възложил в тежест на същия да заплати друга, по-висока от предложената от него цена, като участник в търга. Ето защо решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, като се отмени като незаконосъобразна заповедта на областния управител и делото следва да се върне на административния орган като преписка за издаване на нов административен акт, при спазване на материалния закон и съобразяването му с преследваната от закона цел. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение