Решение № 5391 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Две могили, подадена чрез пълномощник – адвокат П. Иванова против Решение № 3424/22.12.2025 г., постановено по административно дело № 474/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. С оспореното решение е отменен Акт за прекратяване № 58/23.06.2025 г. на Кмета на Община Две могили, с който на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение с А. Р. Ю., заемаща длъжността директор на дирекция "Регионално развитие“ при Община Две могили, считано от 23.06.2025 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от адвокат В. Вангелов, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се отхвърли подадената срещу административния акт жалба. Ответната страна А. Р. Ю. се представлява от адвокат Г. Кирилова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор и бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт, с който е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на заеманата длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви за материалната й незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Основният спор по делото е свързан с преценка на обстоятелството налице ли е реално съкращаване на длъжността, която е заемала А. Р. Ю.. Съдебният състав подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства, съпоставил и сравнил е структурните звена, такива каквито са били преди и след извършената промяна по силата на Решение № 342, прието с протокол № 24/30.05.2025 г. на Общински съвет – Две могили, което именно е послужило като основание за издаване на акта. Въз основа на този анализ и сравнение, съдът е достигнал до верния извод за това, че в случая не са изпълнени законоустановените изисквания за реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на тази норма изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1) премахване на длъжността като нормативно определена позиция и 2) прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, респективно тяхното изменение да е толкова съществено, че да обуславя наличие на качествено нова длъжност. Следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броя на служителите, които изпълняват тази длъжност. По делото не е установена втората посочена по-горе предпоставка за съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Няма спор, че в новото длъжностно разписание процесната длъжност вече не съществува в резултат на извършеното преструктуриране в общинската администрация, при което е създадена нова дирекция „Специализирана администрация“, вместо съществувалите две дирекции „Регионално развитие“ и „Финанси, местни данъци и такси“, като са закрити щатните бройки директор на двете дирекции и е разкрита нова длъжност директор дирекция „Специализирана администрация“. След извършено обстойно сравнение между функциите, задачите и задълженията на новата длъжност директор дирекция „Специализирана администрация“ и съкратената длъжност директор дирекция „Регионално развитие“ се установява почти пълно припокриване, от което съдът е достигнал до извода, че длъжността не е престанала да съществува като система от функции и отговорности. Основното възражение в касационната жалба касае твърдението, че макар функциите и задълженията на длъжността на А. Ю. да са запазени, то те са в такъв обем, че не могат да формират пълен работен ден на една щатна бройка, поради което се е наложила посочената по-горе трансформация. Това твърдение не е доказано от страна на административния орган, носещ доказателствената тежест за това, а напротив – от събраните по делото доказателства е установено, че е относимо за другата съкратена длъжност за директор дирекция „Финанси, местни данъци и такси“, която е била вакантна продължителен период от време, като функциите й през този период са били изпълнявани от други ръководни служители в дирекцията. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя и втория мотив, възприет от първостепенния съд за незаконосъобразност на заповедта на основанието по чл. 146, т. 5 АПК. При извършеното преструктуриране е следвало да бъдат приложени тези мерки, които за били по-благоприятни за единствения фактически съкратен в случая служител. При условие, че съществуващите функции и задължения, които е изпълнявал служителят са запазени в пълен обем и другата съкратена длъжност за директор дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ е била вакантна, Ю. е следвало да бъде преназначена на новооткритата длъжност, както е било процедирано при предходно подобно преструктуриране на общинската администрация. В този смисъл, административният орган не е съобразил принципа за съразмерност при упражненото от него правомощие, което в случая не е извършено по разумен начин, добросъвестно и справедливо, така, че да не засяга права в по-голяма степен от най-необходимото за целения резултат, както го задължават разпоредбите на чл. 6 АПК. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт, въпреки обратните твърдения в касационната жалба, които са лишени от конкретика. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 550 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,