Решение № 16840 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2018 г.

Решение № 16840 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на началник на Отдел "Разследване" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Бургас срещу Решение № 1391/12.07.2018 г. на Административен съд /АС/ - Бургас постановено по административно дело № 404/2018 г. С обжалваното решение е отменена заповед № УРИ 251 з-384/1.02.2018 г. на началник на Отдел "Разследване" при ОДМВР – Бургас, с която на М. Димитрова, заемаща длъжност старши разследващ полицай в Отдел "Разследване" при ОДМВР – Бургас, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо и чл. 204, т. 4 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година и ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на Димитрова деловодни разноски. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е подкрепен от доказателствата по делото правният извод на съда, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Сочи, че деянието описано в заповедта е формално и не предвижда настъпването на вредни последици. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, като на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР в заповедта е определено едно общо наказание "порицание" с максималния предвиден в закона срок от една година. Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с преследваната от него цел. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваната заповед да се потвърди. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – М. Димитрова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Във връзка със Справка рег. № 251 р-30995/04.10.2017 г. до директора на СДМВР – Бургас, със Заповед № 251 з-3583/06.10.2017 г. на началник на Отдел "Разследване" при ОДМВР – Бургас, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е определена комисия, която да извърши проверка на постъпилите предварителни данни, че инспектор М. Димитрова – старши разследващ полицай в отдел "Разследване" с работно място в Първо РУ – Бургас, не е изпълнила служебните си задължения за провеждане на разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК, в предвидените процесуални срокове и осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебно производство (ДП) № 431 ЗМ 723/2015 г., ДП № 431 ЗМ 1134/2015 г., ДП № 431 ЗМ 410/2016 г. ДП № 431 ЗМ 1205/2016 г, ДП № 431 ЗМ 716/2016 г., ДП № 431 ЗМ 1095/2016 г., ДП № 431 ЗМ 1292/2016 г., ДП № 431 ЗМ 923/2017 г., всички по описана Първо РУ – Бургас. На 09.10.2017 г. жалбоподателката се е запознала със заповедта и е получила екземпляр от нея. На 09.10.2017 г. до инспектор М. Димитрова е отправена покана за даване на писмени обяснения във връзка с възложената проверка от началник отдел "Разследване" при ОДМВР – Бургас, като в последствие са и предявени и всички заповеди за удължаване срока за извършване на проверката. Комисията е изискала и приложила към дисциплинарната преписка заверени копия от длъжностната характеристика и протокола за запознаване с нея на Димитрова, разпечатка от Унифицираната информационна система на ПРБ за движението по процесните ДП от Районна прокуратура – Бургас, както и копия на документи по тези ДП. Приложена е и кадрова справка на служителя. Комисията е обосновала извод, че жалбоподателката е допуснала дисциплинарни нарушения, подробно описани в становище рег. № 251 р-37806/7.12.2017 г. Направено е предложение за извършените нарушения на служебната дисциплина, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, вр. чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на инспектор Димитрова да бъде наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от една година. На 4.12.2017 г. на Димитрова е връчена покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, каквито не са постъпили. Въз основа на обобщената справка е изготвено становище от дисциплинарно разследващия орган с рег. № 251 р-37806/07.12.2017 г. След като е получил становището на комисията, началникът на Отдел "Разследване" при ОДМВР - Бургас е изпратил покана до жалбоподателката за запознаване със справката и становището и даване на писмени обяснения. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената писмена форма и съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че дисциплинарното производство е протекло в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР. За да отмени заповедта съдът е приел, че при издаването й е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка е посочил, че в дисциплинарното производство е останало неизяснено какви са били последиците от неизпълнението на задълженията на жалбоподателя. Приел е, че дисциплинарно наказващият орган не е осъществил и вмененото му задължение по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението е правилно като резултат. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР посочва кога дисциплинарното наказание се смята за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 30.11.2017 г., когато е входирана обобщената справка, изготвена от комисията назначена със Заповед № 251 з-3583/06.10.2017 г., която съдържа и предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Считано от тази дата, срокът за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 30.01.2018 г., вторник, присъствен ден. Процесната заповед е издадена на 1.02.2018 г. По делото не са представени доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 195, ал. 3 ЗМВР, поради което следва да се приеме, че процесната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Това съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна. Към момента на издаване на заповедта, дисциплинарно наказващият орган вече не е разполагал с дисциплинарна власт да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя за действията му, предмет на дисциплинарната процедура, поради настъпилата преклузия. В този смисъл Решение № 13890 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2018 г. Този извод не се променя от обстоятелството, че на 30.11.2017 г. е издадена Заповед № 251 з-4305/30.11.2017 г., с която началникът на Отдел "Разследване" при ОДМВР е удължил срока за извършване на дисциплинарната проверка, а на 7.12.2017 г. с рег. № 251 р-3 [EГН] 06 е депозирано становище от комисията назначена със Заповед № 251 з-3583/06.10.2017 г., тъй като с оглед разпоредбата на чл. 58 във връзка с чл. 60 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г. / двумесечният срок тече от първоначалното постъпване на материалите при органа. По изложените съображения решаващият съд неправилно е приел, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената писмена форма и съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити Настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като в дисциплинарното производство е останало неизяснено какви са били последиците от неизпълнението на задълженията на жалбоподателя. Неизпълнението на служебните задължения по конкретни осем досъдебни производство е довело до несвоевременното и законосъобразно разследване по досъдебните производства. Това е последицата от извършеното дисциплинарно нарушение. От мотивите на обжалваната заповед тези последици могат да се изведат, така че несистематизираното им посочване, не е съществено нарушение. Последиците на всяко дисциплинарно нарушение са свързани с неговата тежест, като разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР изисква те да се съобразяват при налагане на дисциплинарното наказание. В случая е наложено третото по тежест дисциплинарно наказание в йерархията на същите, определена в чл. 197, ал. 1 ЗМВР. Противно на изложеното в отговора на ответника по касация, в случая ответникът е спазил изискването на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР. За всяко отделно нарушение е определено отделно наказание, след което е наложено едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК такива следва да се присъдят в доказан по делото размер – 480 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение