Решение № 1117 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2010 г.

Решение № 1117 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) e образувано по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане (АСП) против решение № 7/24.03.2010 г. по адм. д. № 641/2009 г. на Административен съд - Враца, в частта, с която касатора на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъден да заплати на Иван Нинов Иванов от село Синьо бърдо сумата от 6,76 лева, както и да му заплати разноски по делото в размер на 15 лева. С касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на необосновани изводи, с оглед събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Ответника по жалбата - Иван Иванов не се представлява и не изразява позиция по така подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба като подържа, че обжалваното решение е правилно и спрямо него не са налице касационни основания. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. В обжалваната част на решение, съдът е уважил предявеният от Иван Иванов иск на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против АСП, като е приел, че по делото са доказани вреди в размер на 6,76 лева, представляващи обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва за периода от 07.10.2008 г., когато е възникнало задължението на АСП да изплати на Иванов полагащата му се целева помощ за отопление в размер на 382,50 лева, до 03.12.2009 г., когато задължението е изпълнено. Прието е, че вредата е в причинна връзка с установената с решение № 11605/07.10.2009 г. на ВАС по адм. дело 5975/2009 г. незаконосъобразност на заповед № 2540/11.11.2008 г. на началника на О"СЗ"-Роман, с която е отказано отпускането на посочената помощ. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първоинстанционният съд. Съдът правилно е изследвал хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, изискваща наличието на три елемента: наличие на незаконосъобразен акт, издадена от държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност; отменен по съответния ред и наличие на причинна връзка между акта и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба, от представените по делото писмени доказателства, както и направеното от страна на съда изчисление на дължимата лихва, се доказва основателността на иска, в уважената му част. Съдът правилно е съобразил относимостта на фактите по делото спря приложението на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСКГ на ВКС и е извел като извод, че дължимостта на законната лихва обхваща периода от влизане в сила на решението, с което е отменена заповед № 2540/11.11.2008 г. на началника на О"СЗ"-Роман до момента на изплащане на целевата помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,