Решение № 4223 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1715/2018 г.

Решение № 4223 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1715/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 117 от 17.11.2017 г. по административно дело № 125/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Административен съд – В., втори административен състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК: 1. ИЗМЕНЯ решение № 05/311/00220/301/04/01, с изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която за база на определената финансова корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г., като определя за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР" и финансовата корекция възлиза на 44 456, 26 /четиридесет и четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и двадесет и шест ст. /; 2. ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров срещу решение № 05/311/00220/301/04/01 с изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в останалата част; 3. ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ"Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров съдебни разноски в размер на 449, 42 /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст. / лева и 4. ОСЪЖДА ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 2364/2017 г., с направено отбелязване за получаване на 19.12.2017 г. в Административен съд – В., е жалбата на ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров, чрез пълномощника си адвокат Н. Йорданова. Тази жалба по своята същност представляваща касационна такава е насочена срещу решение № 117 от 17.11.2017 г. на Административен съд – В. по адм. дело № 125 по описа за 2017 г., в частта, с която жалбата подадена от едноличния търговец срещу решение № 05/311/00220/301/04/01, (изх. № 01-6500/183 от 18 април 2017 г.) на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция е оставена без уважение. Касационният жалбоподател счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно, въз основа на което моли да се постанови решение, с което да се уважи подадената жалба и да се отмени съдебното решение в оспорената част и да се постанови друго решение, с което да се отмени като незаконосъобразен административния акт. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен друг адвокат-пълномощник, този касационен жалбоподател поддържа жалбата си, оспорва другата касационна жалба и моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част за отхвърляне на финансовата корекция. Втора по дата с вх. № 2374/2017 г. с направено отбелязване за получаване на 20.12.2017 г. в Административен съд В. е жалбата на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С. чрез юрисконсулт П. Георгиева. Касационната жалба е насочена срещу решение № 117 от 17.11.2017 г. по адм. дело № 125 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. в частта, с която е определена финансова корекция в размер над 44 456. 26 лева. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението в оспорената част. Прави искане за отмяна на съдебното решение само в частта с което е определена финансова корекция в размер над 44 456, 26 лева, като се отхвърли депозираната жалба от ЕТ "Агроблок - А. Александров" представлявано от А. Александров. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежно упълномощени лица на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението в оспорените с жалбите части е неблагоприятно, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. При така определения предмет на касационна проверка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Производството пред Административен съд – В. е образувано по жалба на ЕТ "Агроблок - А. Александров" представлявано от А. Александров против решение № 05/311/00220/301/04/01 - изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С. за налагане на финансова корекция във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Както се каза по-горе, с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът е: 1. ИЗМЕНИЛ решение № 05/311/00220/301/04/01, с изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която за база на определената финансова корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г., като определя за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР" и финансовата корекция възлиза на 44 456, 26 /четиридесет и четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и двадесет и шест ст. /; 2. ОТХВЪРЛИЛ жалбата на ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров срещу решение № 05/311/00220/301/04/01 с изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в останалата част; 3. ОСЪДИЛ Д. фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ"Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров съдебни разноски в размер на 449, 42 /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст./ лева и 4. ОСЪДИЛ ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], представлявано от А. Александров да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е установил, че актът е издаден от компетентен орган и отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е установил, че са спазени изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и при издаване на оспорвания административен акт са съобразени представените доказателства от едноличния търговец за причините за неизпълнение на бизнес плана за 2015 г. и размера на финансовата корекция е коригиран и определен на 18% от предоставената финансова помощ. Установил е, че действително решението не е издадено в едномесечния срок, регламентиран в 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, но съдът е приел, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила предвид това, че срокът по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не преклузивен, поради което нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт. На следващо място след извършен анализа на относимите правни норми и от доказателствата по делото се е установило, че по безспорен начин е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2015 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г., Наредбата/. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие" - РА. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР, какъвто е конкретния - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 12 и т. 4. 17 от Договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Въз основа на изложеното съдът е приел, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 13 от ДР на Наредбата, като е съобразил финансовата корекция в размер на 18% /5%+(20%-7%)/, прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съдът е приел, за неоснователно твърдението на жалбоподателя досежно незаконосъобразното позоваване на административния орган на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 година. Видно от процесното решение, на следващо място съдът е констатирал, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /в редакцията към момента на издаване на оспорения административен акт/, въз основа на което размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Административният орган, с акта си по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, като последвалите законодателни промени в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 85 от 2017 г. / се явяват неприложими към настоящия случай, тъй като имат действие за напред. Предвид изложеното съдът е направил извод, че основата, върху която следва да се определи финансовата корекция е не цялата изплатена сума, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР, което прави обжалваното решение в частта, с която е определена основата на финансовата корекция, неправилно. Поради това и решението на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е било отменено в тази част, и е постановено решение, с което се изменя оспорения акт в частта досежно базата на определената финансовата корекция, като същата вместо "отпуснатата финансова помощ" следва да бъде "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР – сумата от 246 979, 25 лева", което води до финансова корекция в размер на 44 456, 26 лева. Съдът е приел, че в останалата част решението на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се явява правилно. Настоящият касационен състав счита, че така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на ЕТ "АГРОБЛОК – А. АЛЕКСАНДРОВ" представлявано от А. Александров, със седалище и адрес на управление в гр. [населено място]: С тази касационна жалба, както се установи по-горе, решението е оспорено в частта, с която жалбата подадена от едноличния търговец срещу решение за налагане на финансова корекция е оставена без уважение, тоест е била отхвърлена какъвто всъщност е верният диспозитив на съдебното решение. Безспорно е по делото, че на 28.07.2011 г. между Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и ЕТ "АГРОБЛОК – А. АЛЕКСАНДРОВ" е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с № 05/311/00220/28.07.2011 година. На 11.07.2013 г. е подписан анекс към договора от 28.07.2011 година. Съгласно т. 4. 12 от договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4. 17 от буква "а" до буква "е" от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII от договора е посочено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В тези случай РА прилага санкциите предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 година. Съгласно § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. В разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е предвидено, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 УПДФЗ по място на извършване на инвестицията Заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документи, указани в същото приложение. Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат "xls". А в ал. 2 е предвидено, че бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите като настоящия - за строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от Наредба № 30/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "Икономическа жизнеспособност", според което тя е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период, въз основа на което, правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че в случая несъмнено е налице нарушение на т. 4. 12 и т. 4. 17 от Договора, съгласно които ползвателя е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения бизнес план и таблица за одобрените инвестиционни разходи, като изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII от договора, в точка 8. 1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, същата е предвидена и в чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 година. Съгласно чл. 46, ал. 1 от тази наредба, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ и на едноличния търговец е определена финансова корекция. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни. А още повече, че не е оспорено обстоятелството, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от нощувки и хранения за финансовата 2015 г., заложени в Бизнес плана. Не е спорно между страните, че за 2015 година при извършена проверка са установени приходи в размер на 14 400. 77 лева, равняващи се на 7% от заложените в бизнес плана за 2015 година. За прецизност следва да се посочи, че изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие". Въз основа на гореизложеното настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд като обосновани и законосъобразни, а наведените доводи на касатора следва да се приемат за неоснователни. На следващо място за неоснователен следва да се приеме довода на този касационен жалбоподател отнасящ се до това, че съдът не е обсъдил в цялост изслушаното и прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза (СИЕ). В случая в решението съдът е обсъдил заключението на вещото лице и е посочил, че изцяло кредитира същото. Неоснователен е довода, че съдът незаконосъобразно се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал и на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 ЗУСЕСИФ, в които е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т. 7. за неизпълнение на одобрени индикатори и т. 9 за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право, която би имала за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ. Административният орган е приел нарушение и на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – за неизпълнение на одобрени индикатори. Видно от т. 4. 12 от сключеният Договор, ползвателят – едноличния търговец е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна на финансовата помощ. Наред с горното, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, за друга /освен посочените в предходните точки/ нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Въз основа на изложеното, правилно административният съд е извършил анализ на правните норми и от доказателствата по делото е установено бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2015 година, което е довело до недостатъчна икономическа жизненоспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. С оглед на изложените доводи, настоящият състав счита, че съдебното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата е правилно. Не са налице основанията за отмяна, релевирани с касационната жалба на ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], поради което решението в тази оспорена част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С.: Както се каза вече по-горе, с тази касационна жалба решението е оспорено само в частта, с която е определена финансова корекция в размер над 44 456. 26 лева. Изводът на съда, че основата върху която следва да се определи финансовата корекция е не цялата изплатена сума, а само тази, представляваща средства от ЕЗФРСР, е законосъобразен. В случая основата, от която административният орган е определил финансовата корекция е върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет. Така определената основа не съответства на установеното в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Видно от чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, този закон има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), в т. ч. налагането на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично е регламентирано, че може да бъде отменена изцяло или частично финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ (Европейските структурни и инвестиционни фондове). В чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично е разписано, че чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ (Европейските структурни и инвестиционни фондове) или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В конкретния случай, от доказателствата по делото безспорно е установено, че проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). А и следва да се посочи, че към датата на издаване на оспорения акт – 18.04.2017 г., Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Д. вестник" бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравни правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейският съюз и националният бюджет. С оглед на изложеното, настоящият състав преценява като неоснователна и касационната жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Съдебното решение в частта, с която е изменено решението на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която за база на определената финансова корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договора, като е определена за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР" и финансовата корекция възлиза на 44 456, 26 лева е правилно, като постановено в съответствие с приложимото за този период материално право. Изводите на съда са обосновани и в съответствие с установените по делото факти. Като краен извод от всичко изложено по двете касационни жалби, настоящият състав приема, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон, същото е и обосновано, тоест то не страда от пророци по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията в касационните жалби се преценяват като неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и не страда и от пороците по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. Предвид това, същото следва да бъде оставено в сила. Само за прецизност следва да се отбележи, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г., образувано по жалба на Сдружение "Венетица" със седалище гр. Д. Б., към която жалба впоследствие са се присъединили и други жалбоподатели, същият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е обявил нищожността на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 година, утвърдена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Решението на тричленния състав е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, като към настоящия момент все още няма произнасяне, а жалбоподателят ЕТ "Агроблок – А. Александров" гр. [населено място], не е поискал спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до влизане в сила на решението по адм. дело № 11440/2017 г. по описа на Върховния административен съд - Четвърто отделение. При този изход на спора в касационното производство, заявеното искане за заплащане на сторени за производството разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,