Решение № 14232 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2016 г.

Решение № 14232 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А. А., депозирана чрез пълномощника му адв. Б. З., срещу Решение № 2557 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12204/2014 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 1 000 (хиляда) лева, настъпили в резултат на отменен, като незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се уважи в искания размер от 1 000 лева, както и лихвата до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния й представител юрк. Т. Г., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Пред решаващия съд П. А. А. е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу СДВР, с който претендира да му бъде признато право на обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинения му психически тормоз, неудобство, болки и страдания, в резултат на отменената, като незаконосъобразна Заповед № 3054 от 23.11.2014 г. на полицай в 9-то Районно управление "Полиция" в СДВР, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която е разпоредено задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 9 РУ "Полиция" в СДВР, като е претендирал сумата от 1 000 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният иска, като е приел, че в случая е доказано наличието само на една, от комулативно предвидените от закона - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки, а именно отменен, като незаконосъобразен, административен акт. Ищецат не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по категоричен и несъмнен начин както неимуществената вреда, която претендира да бъде компенсирана, така и пряката и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Необосновано съдът е приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, с допустимите доказателствени средства, следва да убеди съда в наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. вреда - в случая - неимуществена и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Незаконосъобразен акт безспорно е налице - Заповед № 3054 от 23.11.2014 г. на полицай в 9-то Районно управление "Полиция" в СДВР, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено задържане на ищеца за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 9 РУ "Полиция" в СДВР е отменена с Решение № 2557 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12204/2014 г. от АССГ, влязло в сила в тази част на 11.05.2016 г. Фактическото задържане на П. А. по подозрение за извършено престъпление от общ характер, видно от отразеното в заповедта, е от 23. 15 часа на 23.11.2014 г. до 12. 30 часа на 24.11.2014 г., т. е. общо 13 часа и 15 мин., а не както е приел съда 1 час и 30 мин. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, подозрението, че е извършил престъпление, реалния страх от последваща репресия, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за повече от 13 часа, още и в унижение, неудобство, страх и притеснение. В тази насока са и свидетелските показания на св. Ветов. Вещите лица - психиатър и психолог - в допълнение сочат, че ищецът е "зависима личност", която "функционира на ниво лека умствена недостатъчност", няма родители и е израснал в Дом за сираци в с. С., след което е останал без дом и средства за препитание, преживява от подаяния на приятели и епизодична работа, зависим е и често изпада под чуждо влияние, тъй като е лесно внушаем, съден е неколкократно, като извършването на престъпления обяснява с това, че "няма какво да яде". На фона на ниската интелигентност негативният опит на П. А. комулира страхове и тревожности за евентуални възможни беди и неприятности с органите на реда. Заключението на експертите не опровергава, както приема решаващия съд, а потвърждава твърдяните в исковата молба негативни преживявания, страхове и страдания. Безспорно е налице и причинно-следствена връзка между изложените до тук преживявания и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от 1 000 лв., съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни за неправомерно задържане за период от порядъка на 13 часа и причинените от това страдания, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 500 лв. В останалата част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на лихва е основателна. Такава следва да бъде изплатена от датата на завеждане на исковата молба - 1.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съобразно изхода на процеса, при материален интерес на иска в размер на 1 000 лв., уважена част в размер на 500 лв., направени от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200,00 лв. (200 лв. = 500 лв. х 400 лв.: 1000 лв.) Нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение