Решение № 3138 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2008 г.

Решение № 3138 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по две касационни жалби на "ГЕТ" ЕООД - със седалище в Свиленград и на митница "Свиленград" и РМД - Пловдив, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт В. Стамова, против решение № 799/18.07.2008 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав, постановено по адм. д. № 644 по описа за 2007 г. на този съд. Дружеството обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 1/26.02.2007 г. на началника на митница "Свиленград", потвърдено с решение № 1 - 4414 - 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД - Пловдив, в частта с която "ГЕТ" ЕООД - със седалище в Свиленград е задължено да заплати сумата в размер на 19 723 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2005 година. От съдържанието на касационната жалба и от писмените бележки на адв. Т. Русев могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), представляващи неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Същественото нарушение на съдопроизводствени правила се изразява в необсъждане твърдения на дружеството за несъответствия в ППСПДВ и в решението на РМД, липсата на съдебни мотиви по направени доводи за незаконосъобразност на акта и ангажираните във връзка с това доказателства. Неправилно административният съд приел в обжалваното решение, че е спазена нормата на чл. 227 ППЗМ, съдът изтълкувал неточно заключенията по едночленната и по тричленната експертизи. В тежест на митническата администрация било да представи доказателства за изясняване на използваната методиката за определяне на дължимия ДДС. В решението на съда не е отговорено на въпроса кой от двата товарни списъка под № 5 е верен, а това обстоятелство е от съществено значение за резултата по делото. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и отмяна на ППСПДВ. Пълномощникът на дружеството е оспорил другата касационна жалба. Началникът на митница "Свиленград" и директорът на РМД - Пловдив обжалват решението на Административен съд - Пловдив в частта, отменяща ППСПДВ и потвърждаващото го решение на директора на РМД - Пловдив в частта, с която "ГЕТ" ЕООД - със седалище в Свиленград е задължено да заплати сумата от 17 131 лева, представляваща мито, ведно със законната лихва върху нея, считано от 5.04.05 г. и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 125 лева. Главен юрисконсулт Стамова счита, че първоинстанционното решение в оспорената част е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. В касационната жалба се твърди, че самото отклонение на стоките е обстоятелство, свързано от закона с възникването на митническо задължение съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Това отклонение е действие, целящо незаплащане на предвидените митни сборове, тоест налице е недобросъвестно действие по смисъла на чл. 201, ал. 3 от ЗМ. Началникът на митница "Свиленград" и директорът на РМД - Пловдив претендират отмяна на решението на административния съд и отхвърляне съответната част на жалбата, подадена от "ГЕТ" ЕООД. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са предявени от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на началника на митница "Свиленград" и на директора на РМД - Пловдив е неоснователна, а жалбата на "ГЕТ" ЕООД е основателна. В производството по адм. д. № 644/07 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на ППСПДВ № 1/26.02.07 г., издадено от началника на митница "Свиленград", потвърдено с решение № 1 - 4414 - 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД - Пловдив. С постановлението "ГЕТ" ЕООД е задължено да заплати сумата общо в размер на 36 848 лв., представляваща мито в размер на 17 131 лв. и ДДС в размер на 19 723 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.04.2005 година. Съдът е установил от фактическа страна, че на 31.03.2005 г. на територията на РБ, ПОСТАНОВИ: Обжалваното решение е частично неправилно поради следните съображения: По касационната жалба на "ГЕТ" ЕООД: Първото оплакване на касатора за наличието на съществени разминавания в ППСПДВ и в решението на директора на РМД, които са повлияли върху правото на защита на "ГЕТ" ЕООД, е неоснователно. Това е така, защото сочените от пълномощника на дружеството неточности не са ограничили това право след като дружеството е направило своите доказателствени искания и те са уважени от административния съд. Видно е също така, че в съдебното заседание, проведено на 16.04.2008 г. адв. Т. Русев е заявил, че няма други искания. Основателно е обаче оплакването на касатора за неизясняване в оспореното решение на основния спорен въпрос - кой от двата варианта на товарен списък с № 5 е верен - този в който са направени корекции или този с по - големия брой описани стоки. Както е посочено в касационната жалба отговорът на въпроса предопределя резултата по делото, тъй като ако се приеме, че е верен коригирания вариант на списъка, то тогава няма отклонение на стоките, в следствие на което не се дължат нито мито, нито ДДС в размера, определен в оспореното постановление. Настоящият касационен състав след съвкупен анализ на събраните доказателства счита, че верен е коригирания вариант на списъка, следователно не е извършено отклонение на стоки от режима "транзит". Поради това процесния ЕАД следва да бъде обсъден въз основата на данните от варианта на списък № 5, в който е посочен по - малък брой на внесените стоки. В подкрепа на този извод са следните аргументи: 1. Коригираният вариант на товарния списък също е подписан и подпечатан от митнически служители. 2. Извършена е щателна митническа проверка, приключила с протокол в който е записано, че е свалена пломба с ненарушена цялост и са проверени стоките. Установено е още, че броят на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. 3. В клетки № 31 на приложените митнически декларации са описани видовете стоки и броя на колетите, а в клетки № 35 и 38 са описани брутното и нетното тегло. Корекция в теглото на стоките не е направена в декларациите и във варианта на списък № 5, описващ по - малък брой стоки. Тяхното тегло логически съответства на по - малката им бройка. 4. Количествата на стоките, посочени в турските фактури кореспондират на количествата от коригирания товарен списък. 5. Събрани са гласни доказателства, също подкрепящи извода за нанесени корекции от митнически служители в товарния списък, макар това да е извършено не по установения ред. Свидетелят Георгиев описва начина за извършване на документалния и на фактическия контрол. Ако има корекция тя се прави на издадената в Турция фактурата. Касационната инстанция констатира, че по конкретния казус във фактурите от Турция не е възникнала необходимост от корекция, респективно тази необходимост е била налице относно товарния списък. По този начин списъкът е приведен в съответствие с данните от фактурите, издадени в Турция. Свидетелят е обяснил, че за всяка корекция се полага самостоятелен печат, (какъвто е положен и в коригирания вариант на товарен списък № 5). Освен това, според Георгиев при документалния контрол решаващо е записаното във фактурата за придобиване на стоката, тоест митническият орган следи именно дали между придобивната фактура и товарния списък има несъответствие. Свидетелят Атанасов пък е разяснил на съда, че при разлика между броя на стоките и килограмите им се прави щателна проверка. Настоящият касационен състав кредитира показанията на Атанасов, защото те се подкрепят от данните, описани в приложеното по делото НП № 682/05/3.05.2006 г. на началника на митница "Пловдив" (л. 82). На стр. 1, абз. 6 от наказателното постановление е отбелязано, че на 1.04.2005 г. е извършена митническа проверка на стоките, като е свалена една плобма в цялост, ненарушена, и са проверени стоките. За осъществената ЩМП е съставен протокол № 590/1.04.2005 година. При проверката е установено, че броя на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. Протоколът от ЩМП не е приложен по делото, (въпреки задължението на административния орган да представи в цялост окомплектованата преписка). Доколкото обаче обсъжданата част от неговото съдържание е възпроизведена в друг акт на митнически орган, то следва да се приеме за установено, че констатациите от митническата проверка са такива, каквито са описани в наказателното постановление. В констативно - съобразителната част на заключението на вещото лице Мумджиев също е посочено, че в единия вариант на товарен списък № 5 очевидно е допусната грешка, като след някои от числата, отбелязващи броя на артикулите са добавени нули. Вещото лице счита, че в другия вариант на списък № 5 стоките са отбелязани в реалния им брой, който логично отговаря на записаното брутно тегло. Разпитан е като свидетел Г. Варсамов, митнически служител в митница "Свиленград". Според него се прави проверка за съответствие между бройка и тегло, измервано с точност до килограм. Свидетелят е категоричен, че редовния товарен списък трябва да бъде подписан, както и че общото тегло трябва да е равно на отделните килограми на стоките. Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че щом коригирания вариант на товарен списък № 5 е подписан от митнически служител и щом количеството стоки съответства на отбелязаното им тегло, то списъкът е редовен и установява реалното количество стоки по процесния ЕАД. При тези мотиви липсва отклонение на стоки и жалбата на "ГЕТ" ЕООД като основателна следва да се уважи. По жалбата на началника на митница "Свиленград" и директора на РМД - Пловдив: В нея не се оспорва съществуването на сертификат за движение EURO 1, който обуславя принципно преференциален произход на стоките. Твърдението от касационната жалба, е че митото се дължи поради отклонение на част от стоките, което представлява недобросъвестно действие в хипотезата на чл. 201, ал. 3 от ЗМ. Настоящият касационен състав изложи по - горе мотиви защо приема, че в случая не е допуснато отклонение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Посочените мотиви са относими и по отношение неоснователността на касационната жалба, подадена от началника на митница "Свиленград" и от директора на РМД - Пловдив. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК и решението на Административен съд - Пловдив трябва да бъде отменено само в частта, отхвърляща жалбата на "ГЕТ" ЕООД, след което да се отмени съответната част на ППСПДВ. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение