Решение № 10315 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2010 г.

Решение № 10315 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 1745 от 22.12.2009 г., постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 1766/09 г. С обжалваното решение е отменен РА № 260900262 от 16.07.2009 г., издаден от ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 632 от 16.09.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ"- Пловдив в частта относно определение ДДС в размер общо на 7 255,67 лв. за отчетен период 15.03.2008 г. - 10.02.2009 г. и лихви за просрочие в размер на 837,76 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "ЖАК - Мари Желязко Иванов" я оспорва по съображение в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект - ЕТ "ЖАК - Мари Желязко Иванов" е начислен ДДС за периода 15.03.2008 г. - 10.02.2009. Фактическите констатации на органа по приходите са, че към 29.02.2008 г. ревизираният субект е достигнал минималния оборот след който е задължителна регистрацията по ЗДДС на търговеца. Въз основа на тези констатации, за периода от датата, на която е изтекъл срокът, в рамките на който е следвало да се подаде заявлението за задължителна регистрация до регистрацията му по ЗДДС, органът по приходите на осн. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е начислил ДДС, като е приел, че размерът му е включен в продажните цени на стоките. Жалбоподателят е поддържал пред първоинстанционния съд, че към 29.02.2008 г. не е направил минималния законоустановен оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като неоснователно в сумата на оборота са включени 350 лв. по касов бон от 19.12.07 г. Жалбоподателят е твърдял, че в резултат на грешка, допусната от продавачката в магазина, неправилно е маркирана операцията - 5 бр. млечни продукти /кисело мляко/ по 70 лв. вместо 5 броя млечни продукти по 0,70 лв. Поддържало се е, че веднага, на същата дата е издаден фискален бон, отразяващ действителната стойност на стопанската операция. При административното обжалване на РА, директорът на дирекция "ОУИ" приема, че сторнирането на грешната операция не е направено съобразно изискванията за това, визирани в Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд отменя РА в обжалваната му част, приемайки за доказани твърденията на жалбоподателя. Този извод съдът обосновава с данните от издадените в разстояние на една минута фискални бонове. Според съда трудно мислимо е наличието на млечни продукти на единична цена от 70 лв. в магазин за продажби на дребно, какъвто безспорно е този стопанисван от жалбоподателя. Съдът приема, че с издаването на втори фискален бон в разстояние на една минута време е направен опит, допуснатата грешка да бъде коригирана. Отчетен е фактът, че при изправяне на въпросната грешка не са спазени в пълнота нормативно установените изисквания. Това обстоятелство според съда би имало за евентуална последица ангажирането на административно наказателната отговорност на данъчния субект, но само по себе си, при липсата на каквито и да е конкретни данни от органа по приходите, не би могло да се обоснове извод за наличието на действителен фактически осъществен облагаем оборот. Решението на административния съд е неправилно. Спорът се е свежда до това следва ли сумата от 350 лева по фискален бон от 19.12.2007 г. да участва в сумата на натрупания оборот за периода 1.03.2007 г. - 29.02.2008 г. Отговорът на този въпрос е от значение за отговора на въпроса, притежава ли ревизираният субект към 29.02.2008 г. оборот в размер на 50 297, 23 лв. /каквито са твърденията на органа по приходите/ или е притежавал оборот с 350 лв. по малко т. е 49 947,23 лв. Необосновано административният съд приема, че издадения фискален бон с посочения оборот от 350 лв. е резултат на грешка. Редът за корекция на грешка при използване на фискално устройство е посочен в чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/06 г. на министъра на финансите, който в конкретния случай не е спазен. При неспазване на реда за отстраняване на допусната грешка, при съдебен спор относно допускането й или не, според настоящия съдебен състав нейното наличие не може да се обосновава с индиции, тъй като по този начин се обезсмисля нормативно установената процедура за отстраняването и. От друга страна в решението на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив се сочи, че констатациите на органа по приходите са изградени на база справките за реализираните обороти през 2007 и 2008 г. представени от самия ревизиран субект, като данните от тези справки се покриват напълно с данните от месечните отчети на фискалната памет на регистрирания ЕКАФП чрез който фирмата на жалбоподателя отчита реализирания оборот. При тези мотиви в тежест на жалбоподателя е било при пълно насрещно доказване да установи, че сторно операцията съгласно касова бележка от 19.12.2007 г. е намерила своевременно отражение в счетоводството му и в този смисъл грешката в отчитането на оборота е коригирана. Доказателства в тази насока не са ангажирани от делото. От друга страна, в конкретния случай дори да се приеме, че е допусната грешка с издаването на фискален бон с оборот 350 лв. то тази грешка би повлияла незначително на резултата от ревизията, тъй като оборотът към 29.02.2008 г. би бил 49 940,73 лв. (50 297,23 - (350 - 5 х 0.70)), т. е. разликата до минимално необходимия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС е 59,27 лв., която разлика е набавена с дневния оборот от продажбите през първите няколко дни от м. 03.2008 г., какъвто е налице видно от отчет на фискална памет за периода - 1.03.08 г. - 31. 03.2008 г. (стр. 97 от делото пред първата инстанция). По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, което налага отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу РА. С оглед изхода на съдебния спор на дирекция "ОУИ" - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 574 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК ,