Решение № 1273 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 88/2017 г.

Решение № 1273 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 88/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л. против решение № 104/17.11.2016 г. по адм. дело № 270/2016 г. на Административен съд - гр. Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - "Т." АД, гр. Л. и Б. А. М., от с. Д., област Л. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения по чл. 211 АПК преклузивен срок и при наличие на всички останали положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване и отсъствието на процесуални пречки, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 104/17.11.2016 г. по адм. дело № 270/2016 г. Административен съд - гр. Л. е отменил предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № 16213062/19.08.2016 г., издадено от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л.. Присъдил е разноски. Приел е, че обжалваната принудителна административна мярка и издадена при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 22.02.2016 г. между "Т." АД, гр. Л. и Б. А. М. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70 КТ е сключен трудов договор под № 662. Работникът е приел да изпълнява длъжността "водач на мотокар" в предприятието на дружество в с. Д., област Л. - завод за метални конструкции за мебели. Договорът е регистриран на същата дата в НАП съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ изх. № 29388163016656/22.02.2016 г., 16:08:39 часа. На 8.08.2016 г. контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. са извършили оглед на работните процеси, работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, документацията и др. на завода за производство на метални конструкции за мебели, находящ се в с. Д.. В хода на проверката Б. А. М. е попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която е посочил, че работи като водач на електрокар в "Т." АД, гр. Л., цех "Пресов", от 22.02.2016 г. Посочил е, че е подписал трудов договор с дружеството, от който му е връчен екземпляр. При проверката контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л. са установили, че в трудовия договор на Младенов, съхраняван в предприятието фигурира неговия подпис и този на ръководител Дирекция "Човешки ресурси", но липсва подпис на лицето, което представлява работодателя. На 19.08.2016 г. инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Л. са издали постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 16213061 и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № 16213062/19.08.2016 г., с което е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор на Б. А. М., считано от 22.02.2016 г. Представеният за констатация от съда екземпляр от трудов договор на работника Младенов е съдържал всички необходими подписи, за разлика от този иззет при проверката от административния орган, в който липсвал подпис на лицето представлявало работодателя. Съдът е установил идентичност в останалата част от съдържанието. Съгласно чл. 405а от Кодекса на труда когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Въз основа на постановлението контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В тези случаи трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Обосновано административният съд е приел, че даденото предписание касае вече съществуващо трудово правоотношение, надлежно вписано в регистъра на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 29388163016656/22.02.2016 г. в 16:08:39 часа. Безспорно е, че контролните органи не са имали предвид правоотношение за допълнителен труд, а втори трудов договор на пълно работно време между същите страни и на същата длъжност би бил недействителен. Контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. не са извършили проверка в регистрите на НАП за изясняване фактите и обстоятелствата по случая, което е било наложително с оглед обясненията, предоставени им от работника. Законосъобразно административният съд е квалифицирал този порок от изпълнително-разпоредителната дейност като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност чл. 35 и чл. 36 АПК. По изложените съображения постановеното съдебно решение не страда от пороците посочени в касационната жалба. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. В съответствие с изхода на спора са възложени и направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение