Решение № 3852 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2013 г.

Решение № 3852 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество "Камбуров и Съдружници", гр. София, чрез пълномощниците им адв. Емануилов и адв. Николов срещу решение № 4551 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 8024/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно заявява, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, а именно, че предложените от адвокатското дружество (АД) "Симеонов и Дерменджиев" основно възнаграждение и възнаграждение за успех по евентуално дело с оглед резултата са в противоречие с приложимото българско законодателство, етични норми и добра адвокатска практика, както и че подаването на ценова оферта под праговете на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения представлява действие на нелоялна конкуренция и е в нарушение на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Твърди, че съдът е извел необоснован извод, че както жалбоподателят, така и АД "Симеонов и Дерменджиев" са правилно оценени по критерия "Опит в осъществяването на процесуално представителство по арбитражни спорове с международен елемент". Неправилно съдът е приел също така, че процедурата е законосъобразно проведена, тъй като не са подписани декларации по чл. 15, ал. 8 от Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство (Наредбата). Процесното решение на АПСК се явявя и немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяната му, тъй като Доклад № 223 от 01.08.2012 г., към който актът препраща, не е съществувал на цитираната дата със съдържанието, с което е представен по делото. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени решението на АПСК, като се изпрати преписката на възложителя със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за извършване на ново класиране на участниците съгласно утвърдените изисквания. Претендират се разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК/Агенцията), редовно уведомен, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - адвокатското дружество "Симеонов и Дерменджиев", чрез пълномощника им адв. Байчев, лично в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу решение № 1744-А от 01.08.2012 г. на изпълнителния директор на АПСК, с което е извършено класиране на кандидатите на първите три места в процедурата за провеждане на ограничен конкурс за възлагане извършването на процесуално представителство и защита на АПСК, открита с решение на изпълнителния директор на Агенцията от 13.07.2012 г., като на първо място е класирано АД "Симеонов и Дерменджиев", а на второ място - жалбоподателят. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел за установени от фактическа страна следните обстоятелства: С решение № 1741-А от 13.07.2012 г. на изпълнителния директор на АПСК е открита процедура за провеждане на ограничен конкурс за възлагане на процесуално представителство и защита по дело, което ще бъде образувано по иск за отмяна на окончателно арбитражно решение по МАД № 16382/GZ при МТК, Париж, със страни: АПСК-ищец и Viva Ventures Holding GmbH, Австрия, и "Неф Телеком България" ООД - ответници, образувано във връзка с неизпълнението на Програмата за трудова заетост по Договор за приватизационна продажба на 65% от капитала на "БТК" ЕАД пред ВКС съгласно ЗМТА, както и евентуално процесуално представителство и защита по арбитражно/и дело/а пред Софийски градски съд и съответно всички съдебни инстанции до постановяване на окончателно решение, с оглинформацияед резултата от предявения иск за отмяна. С решението е определен предметът на конкурса, изискванията към кандидатите и към водещия адвокат, като в т. 3.3 е поставено изискване кандидатите да не са обвързани с ответниците или със свързани с тях лица, както и с воденото арбитражно дело, по какъвто и да е начин. Със заповед № 199 от 13.07.2012 г. на изпълнителния директор на АПСК е назначена комисия за провеждане на конкурсната процедура. Комисията се състои от трима редовни членове, двама от които са правоспособни юристи. По делото са приложени Правилата за провеждане на ограничен конкурс за възлагане на процесуално представителство, утвърдени от изпълнителния съвет на АПСК, които съдържат Указание за участие в ограничения конкурс, Решение за откриване на процедурата, Информация за обекта на конкурса, Изискания към кандидатите и Критерии за оценка на предложенията и начин за определяне на тежестта им в комплексната оценка на предложението. Комисията е провела заседание, за което е съставен доклад № ДД-223 от 01.08.2012 г. Извършена е оценка на кандидатите по утвърдените критерии, като АД "Симеонов и Дерменджиев" е оценено с 75,07 точки, следвано от касационния жалбоподател със 70,55 точки. Към доклада е приложена таблица за изчисляване на оценките по съответните показатели. По критериите "Основно възнаграждение", "Възнаграждение за успех по евентуалното дело" и "Опит в отмяна на арбитражни дела пред ВКС" касационният жалбоподател е получил повече точки от класирания на първо място кандидат, а по критерия "Застраховка" и двамата участници са получили равен брой точки. По критериите "Най-ниско предложено Възнаграждение за успех по иска за отмяна" и "Най-ниско предложено Основно възнаграждение по евентуалното дело с оглед на резултата", за които АД "Симеонов и Дерменджиев" е получило повече точки, резултатът е изчислен съобразно предварително определената от възложителя формула. По отношение на критерия "Опит в осъществяване на процесуално представителство по арбитражни спорове с международен елемент" съдът е посочил, че утвърдените правила не съдържат ясна методика, като оценяването ще се извърши от конкурсната комисия на базата на представените от кандидатите доказателства. Посочил е, че в доклада са изложени подробни мотиви за оценката и на двамата кандидати, като предимството на АД "Симеонов и Дерменджиев" се дължи на обстоятелството, че същото е представило доказателства и за опит, свързан с членство в институционални арбитражи и участие като арбитри в арбитражни производства. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че при провеждане на ограничения конкурс за възлагане извършването на процесуално представителство на АПСК не са допуснати изтъкнатите от оспорващата страна нарушения. Според съда обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата във вр. с чл. 22г, ал. 3 от ЗПСК. Решаващият състав е счел, че при назначаване на комисията за провеждане на конкурса са спазени процедурните правила, като са приети за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неистинност на декларациите по чл. 15, ал. 8 и ал. 9 от Наредбата. Съдът е отхвърлил като неоснователни и доводите на касационния жалбоподател, че спечелилият кандидат е свързан с арбитражното дело, предмет на конкурса, като е посочил, че отношенията на служебна обвързаност между единия от водещите адвокати (адв. Дерменджиев) и един от арбитрите, постановили решението (проф. Натов) не означава обвързаност със страните и с предмета на делото. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията, изтъкнати в касационната жалба, че предложените възнаграждения от страна на спечелилия кандидат АД "Симеонов и Дерменджиев" представляват действие на нелоялна конкуренция, което е в противоречие с етичните норми и добрата адвокатска практика. На първо място, както се установява от съдържанието на конкурсната документация, не е установена долна граница на ценовото предложение, както и няма изискване същото да е съобразено с минималните възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следователно ценовото предложение на спечелилия конкурса кандидат отговаря на предварително поставените от възложителя условия, противно на твърдението на касационния жалбоподател. На следващо място, установяването на антиконкурентни действия е от компетентността на особена юрисдикция - Комисията за защита на конкуренцията, и административният съд не може инцидентно да се произнася по този въпрос. Несъстоятелни са и оплакванията за допуснато нарушение при оценяването на класираните на първо и второ място кандидати по критерия "Опит в осъществяване на процесуално представителство по арбитражни спорове с международен елемент". Действително по този критерий утвърдените правила не съдържат ясна методика за оценка, но в същите изрично е записано, че оценката не е механичен сбор от стойностите на брой дела, материален интерес, брой референции, а ще се определи, като се вземат предвид всички представени от кандидата доказателства за опита, който притежава по посочените дела. Следователно, оценката е предоставена на субективната преценка на конкурсната комисия, но в правомощията на АПСК е да определи критериите, по които ще се извърши оценяването, тъй като целта е да бъде намерено дружество, което е най-подготвено именно в областта на арбитражните дела с международен елемент. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с предварително заложените условия. Конкретната оценка по този критерий е в кръга на оперативната самостоятелност на помощния орган, но последният е изложил подробни съображения, които обосновават поставения брой точки и на двамата кандидати, класирани на първо и второ място, поради което верен е изводът на съда за липса на нарушение при оценяването по този критерий. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването за липсата на декларации по чл. 15, ал. 8 и ал. 9 от Наредбата. Непредставянето им първоначално с административната преписка безспорно е пропуск при окомплектоването на документите от страна на възложителя, който впоследствие е отстранен, и не е основание за извода на касационния жалбоподател, че същите въобще не са били подписани към момента на разглеждане на предложенията на кандидатите. От съдържанието на доклад № ДД-223 от 01.08.2012 г. (стр. 12 от документа), който отразява дейността на конкурсната комисия, се установява, че към 31.07.2012 г. (датата на разглеждане на предложенията) такива декларации са подписани от всички членове на комисията. Докладът представлява писмен официален документ, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателя в първоинстанционното производство, следователно той удостоверява по безспорен начин отразените в него обстоятелства, включително и подписването на горните декларации. Неоснователно е и възражението за наличие на конфликт на интереси на АД "Симеонов и Дерменджиев" чрез адв. Дерменджиев във връзка с предмета на конкурса. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображенията на първостепенния съд, че арбитрите, постановили окончателното арбитражно решение, не са заинтересувани от изхода на делото за отмяната им, както и че служебните отношения между единия от арбитрите и водещия адв. Дерменджиев по повод докторантурата на последния не обосновават извод за свързаност на страната с арбитражното дело, предмет на конкурса. С оглед на изложените съображения, обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати изтъкнатите от касационния жалбоподател нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани и са изведени след правилна преценка на всички относими към спора доказателства. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Разноски в полза на адвокатско дружество "Симеонов и Дерменджиев" не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,