Решение № 13096 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Банев, от гр. Плевен, чрез адв. Р. Маджарова-Вълчева като процесуален представител, против решение 175 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело 956/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-12-354/11.09.2020 г. на зам. кмета на община Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - зам. кметът по устройство на територията на община Плевен, чрез пълномощника си юрк. Стойчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РД-12-354/11.09.2020 г. на зам. кмета на община Плевен, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: навес, находящ се в УПИ VII-5857, кв. 161 по плана на гр. Плевен, имот с идентификатор 56722.662.200, извършен от жалбоподателя през 2019 г. без разрешение за строеж. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, овластен със заповед РД-10-1632/13.11.2018 г. на кмета на община Плевен, в предвидената писмена форма, при спазване на установената процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, който е незаконен поради липса на издадено разрешение за строеж. Предвид времето на неговото изграждане - след 31.03.2001 г. приема, че процесният навес не е търпим съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. С оглед характеристиката му, направена в констативния протокол и в заповедта, както и неговото предназначение навесът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изграден е непосредствено до северозападната фасада на сградата, в резултат на извършени строително-монтажни работи, като е изпълнена дървена конструкция с колони и греди, едноскатен покрив и покривно водоотвеждане. Противно на доводите в касационната жалба за определянето на даден обект като преместваем, подлежащ на премахване в различно производство по чл. 57а ЗУТ, или като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, следва да се извърши преценка на неговите характеристики и предназначение. По смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваемите обекти следва да са за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности. Във възражението си срещу констативния акт жалбоподателят сочи, че констатираното от служителите на общината представлява предпазен навес към северната фасада на жилищната сграда в имота, с цел отвеждане на вода, сняг и влага от основите на къщата, в каквато насока са и установяванията в административното производство. За да е налице преместваем обект освен характеристиките, дадени в легалното определение на понятието в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, то същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Следователно, независимо от начина на прикрепването му към терена, предназначението на процесния навес не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което същият не може да бъде квалифициран като преместваем обект. Според характеристиките си същият съставлява строеж на допълващото застрояване, шеста категория, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж. Такова в случая липсва, поради което е незаконен. Навесът е изпълнен през 2019 г., което не се оспорва от жалбоподателя. Предвид установеното време на изграждане строежът не попада в обхвата както на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, така и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Изпълнението му извън визираните периоди във всяка от хипотезите на разпоредбите изключва приложението на режима за търпимост. Ето защо, като достига до същия извод, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради оставяне без уважение на молбата на процесуалния му представител за отлагане на делото. Съгласно чл. 139, ал.1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. С молба от 16.03.2021 г. пълномощникът на жалбоподателя прави искане насроченото за 17.03.2021 г. дело да бъде разгледано на второ четене, а в случай, че не успее да се яви в административния съд до 10.30 ч., да се отложи за друга дата. Видно от протокола, изготвен в съдебно заседание, делото е разгледано на второ четене. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице процесуални пречки за даване ход на същото. Искането за отлагане на делото поради невъзможност за присъствие на адвоката във връзка с необходимостта от явяването му по две граждански дела в Районен съд Плевен, законосъобразно е прието за неоснователно. На първо място пълномощникът на страната не представя писмени доказателства в подкрепа на искането си. Такива са приложени едва с касационната жалба. На второ място, разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК изисква наличието на две кумулативно свързани предпоставки, а именно страната и пълномощникът й да не могат да се явят поради неотстранимо препятствие. В случая жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание, поради което разполага с възможността да упражни в пълен обем гарантираното му от закона право на защита, като представи всички документи, които намери за относими към оспорения от него индивидуален административен акт, както и да направи доказателствени искания. По тази причина не може да се приеме, че като е даден ход на делото са нарушени процесуалните правила. Неоснователни са и възраженията за лишаване от възможност да бъдат зададени компетентни въпроси към вещото лице във връзка със заключението му относно характера на процесния навес. Въпросът дали констатираното представлява строеж или преместваем обект е правен и не е от компетентността на експерта. По аргумент от чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът извършва собствена проверка на представените с административната преписка и събраните по делото доказателства, като приетото заключение на назначената съдебно техническа експертиза е обсъдено заедно с тях. Безспорно е установено наличието на незаконен строеж, изпълнен без строително разрешение, при липса на предпоставките за търпимост, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане разноски за касационната инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такива на община Плевен в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение