Решение № 613 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2011 г.

Решение № 613 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Павел Георгиев Варадинов, срещу Решение № 593/13.04.2011 г, постановено по адм. дело № 2189/2010 г, по описа на Пловдивски административен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна Неза Йозова Ангелова не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - началникът на сектор Пловдив към РДНСК - Южен централен район, чрез юрк. Игнатов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Павел Георгиев Варадинов против заповед № ДК-02-Пд-18/1.07.2010 г, на началник на сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ: "Пристройка към първи етаж към жилищна сграда" в УПИ IV-877, кв. 52 по плана на с. Брестовица, извършен от Павел Георгиев Варадинов. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заповедта на началника на сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове: № 42 от 1.06.2010 г, и № 43 от 1.06.2010 г, с които е установено незаконното строителство, осъществено без изискуемите строителни книжа и без да е представено съгласие от съсобствениците в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 183, ал. 1 ЗУТ, както и при наличие на мотивиран отказ за издаване на акт за узаконяване от 25.05.2004 г. по § 184 от ПР на ЗИДЗУТ. Установено е също така, че процесният строеж не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, тоест не е търпим строеж. В тежест на касатора е било доказването с други доказателства, че строежът, изпълнен без проект и разрешение, е търпим по § 16, ал. 1 - 3 ЗУТ, което обаче не е направено. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт е законосъобразен. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,