Решение № 11811 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2009 г.

Решение № 11811 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Павел Борисов Тренев и Лилия Савова Тренева, двамата от гр. София, против решение от 6.02.2009 г. по адм. дело № 2267/2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "е" състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 77-01-11/25.06.2003 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община, като неоснователна. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон. Поради това молят съда да го отмени и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство или да върне делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа от Павел Тренев, в представено по делото писмено становище. Ответникът по касационната жалба моли настоящата инстанция да я отхвърли, като неоснователна по изложени съображения относно правилността на постановеното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, подадена от Павел Борисов Тренев и Лилия Савова Тренева, против заповед № 77-01-11/25.06.2003 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), вр. чл. 5, ал. 2 от Закона за възстановяване съсобствеността върху някои отчуждени недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ) и констативен акт № 77-01-11/19.06.2003 г. е наредено да се изземе недвижим имот - апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър" блок 79, вх. А, ет. 4, който се владее от жалбоподателите без законово основание. Въз основа приложените по делото доказателства, обосновано административният съд е приел, че с влязло в сила решение от 30.03.1999 г. на СГС, АО, III "б" състав е отменено отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Макгахан" № 49, по отношение на Павел Борисов Тренев; поради това и на основание чл. 5 ЗВСНОИ, отстъпеният на Павел Тренев в обезщетение за отчуждения му недвижим имот, апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър" бл. 79, ет. 4, е станал общинска собственост; посоченото жилище не е върнато от жалбоподателите в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, както и в предоставения им със съобщение от 23.05.2003 г., четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение. Настоящата инстанция не възприема схващането застъпено в мотивите на обжалваното решение, че в случая е било неприложимо правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗВСНОИ, но счита, че съобразяването с изискванията на посочения нормативен текст е било предмет на реституционното производство. Относно дължимата в първоинстанционното производство по адм. дело № 2267/2003 г., преценка на законосъобразността на заповед № 77-01-11/25.06.2003 г. на кмета на район "Подуяне" при Столична община, от значение е наличието на влязло в сила съдебно решение за отмяна на отчуждаването, чиято правна последица според чл. 5 ЗВСНОИ е, че отстъпеният в обезщетение имот става общинска собственост и изземването му може да бъде осъществено по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. По делото липсва спор, че с влязло в сила решение постановено по адм. дело № 603/1998 г., образувано по жалба на Павел Борисов Тренев, е отменено отчуждаването на одържавен недвижим имот, до размера на законните му права. Допуснатата в това решение очевидна фактическа грешка при посочването на планоснимачния номер на отчуждения имот е отстранена с последващо решение по същото дело, влязло в сила на 1.02.2000 г. В обезщетение за отчуждения имот, Павел Тренев е получил апартамент № 11, в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър" бл. 79, ет. 4, част от стойността на който е изплатена със заем, по време на брака му с касаторката Лилия Тренева. В тази връзка правилно съдът е съобразил правилото на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването, като изземването им според ал. 2 се осъществява по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, в шестмесечен срок от влизане в сила на това решение. След като жилището, предмет на разпореденото с обжалваната заповед изземване е частна общинска собственост (по силата на чл. 5, ал. 1 ЗОбС, за което е съставен АОбС от 2002 г.) и не е налице законово основание за заемането му от Павел и Лилия Треневи, правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая са били налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Доколкото съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОбС и чл. 65, ал. 1 ЗОбС, освобождаването на общински имот не е обусловено от заемането на имота, по отношение на който отчуждаването е отменено, ирелевантни са наведените от Павел Тренев доводи в тази връзка. По повод оплакванията в касационната жалбата, следва да се отбележи, че разрешаването на спорове за собственост в административния процес е недопустимо, както и че приложимостта на чл. 7 ЗВСНОИ в реституционното производство, предхождащо издаването на процесната заповед е била предмет на решението за отмяна на отчуждаването. След влизането му в сила е недопустимо обсъждането на доводи относно неговата законосъобразност, както правилно е приел и първоинстанционният съд, сезиран с жалба срещу заповед, издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС, вр. чл. 5 ЗВСНОИ. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение