Решение № 13904 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2020 г.

Решение № 13904 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите - гр. София (НАП), подадена чрез юрисконсулт Дочев в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 268/11.12.2019 г. по административно дело № 430/2019 г. на Административен съд - Сливен (АС Сливен). Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Счита, че наказателното постановление не може да бъде прието за незаконосъобразно, тъй като законът е позволил само на наказващия орган възможността за определяне на едно административно нарушение дали е маловажно. Освен това касационният жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение, което счита за завишено с оглед на това, че делото не е с правна и фактическа сложност. Моли да се отмени решението на АС - Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - П. Димов в писмен отговор, подаден чрез адв. Хачадурян, счита касационната жалба за неоснователна, тъй като съдебния акт е правилен и законосъобразен. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на П. Димов, с правно основание на иска чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против НАП - гр. София. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е ОСЪДИЛ НАП, да заплати на П. Димов, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № F399059 от 31.08.2018 г. на Директора на офис Сливен при ТД на НАП-Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане. За да достигне до този резултат адм. съд е установил наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – НАП. Посочил е наличието на незаконосъобразен акт - НП № F399059 от 31.08.2018 г. на Директора на офис Сливен при ТД на НАП- Бургас, което е отменено с влязло в законна сила - Решение № 64/13.02.2019 г. по АНД № 1557/2018 г. по описа на РС - Сливен. Против решението на СлРС била подадена жалба от ТД на НАП Бургас, като с Решение № 65 от 05.06.2019 г. по КАНД № 46/2019 г. на АС - Сливен е било оставено в сила. Приел е, че незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Национална агенция по приходите, която е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК и чл. 19, ал. 1 от ЗНАП. На следващо място Адм. съд Сливен е приел, че от незаконосъобразния акт- процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. Намерил е за неоснователно възражението на ответника по делото, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, предвид неговия минимален размер. След анализ на приложимата правна уредба е достигнал извода, че предявеният иск следва да бъде уважен до предявения размер от 300 лв. Преценил е, че законната лихва върху тази сума се дължи върху главницата от 05.06.2019 г. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС Сливен е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от отменено наказателно постановление за основателна и доказана по основание и размер. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкциониращи административни правомощия. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно адм. съд е приел, че изследване на обстоятелството, има ли извършено нарушение от страна на санкционираното с отменено НП лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е налице отменено незаконосъобразно наказателно постановление по надлежния ред е налице наличието на първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по съдържание правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред АС Сливен. Ангажираният защитник е изготвил и подал писмен отговор срещу касационната жалба и участвал в проведеното съдебно заседание. В хода на съдебното производство по КАНД № 46/2019 г. по описа на АдмС - Сливен е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г. (л. 21 от това дело), с който за процесуално представителство е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева. Същият договор е представен своевременно пред АС - Сливен и са безспорни неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че определеното обезщетение е със завишен размер. Съдът се е съобразил с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъден е минималният размер за дължимото по тези дела адвокатско възнаграждение от 300 лева. Фиксираната сума за обезщетение, кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната. Обосновано адм. съд е приел, че законната лихва по чл. 84, чл. 86 ЗЗД с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 05.06.2019 г. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство в размер на 410 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение