Решение № 10112 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2024 г.
ВАССедмо отделение26.09.2024 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Г. П. чрез процесуален представител адв. И. Цветков за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влязло в сила Решение 913/15.03.2024 год. постановено по адм. д. 11/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ЮЛИЯ РАЕВА/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 5 от АПК подадено от Р. Г. П. от гр. Стара Загора чрез процесуален представител адв. И. Цветков за отмяна на влязло в сила Решение 913/15.03.2024 год. постановено по адм. д. 11/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Р. Г. П. против Заповед за прилагане на ПАМ 23-1228-001194/24.12.2023 год. издадена от мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Стара Загора. В искането за отмяна на влязлото в сила решение искателката поддържа, че вследствие на допуснати нарушения на съответните правила за водене на съдебния процес и конкретно при проведеното на 27.02.2024 год. открито съдебно заседание, е лишена от надлежно процесуално представителство, поради което е нарушено правото й на защита. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Стара Загора не изразява становище по искането. Ответникът П. Н. П. от гр. Стара Загора не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания. Основанията за отмяна са лимитативно изброени и следва да се тълкуват стриктно. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съдебният състав намира, че наведените от искателката доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК. По делото не се спори, че искателката е била редовно призована за насроченото на 27.02.2024 год. открито съдебно заседание. Оплакването в искането за отмяна е, че е била лишена от възможността да се защити поради невъзможност на упълномощения от нея адвокат по обективни причини да се яви в проведеното на 27.02.2024 год. открито съдебно заседание по делото. Наведените доводи не могат да се квалифицират като такива обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като не са свързани с нарушения на проведеното съдебно производство, в резултат на което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. В съдебното заседание проведено на 27.02.2024 год. е докладвана молбата на пълномощника на жалбоподателката Р. П. за отлагане на разглеждането на делото. По тази молба Административен съд Стара Загора се е произнесъл като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, след като са представени доказателства единствено за процесуалния представител на П., но не и такива за обективна невъзможност за явяването й лично. Съдът е взел предвид и липсата на направени в жалбата доказателствени искания от страната. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че за да се отложи едно дело за друга дата, необходимо е едновременно както страната, така и нейният пълномощник да са били възпрепятствани да се явят в съда. В случая са представени доказателства единствено за невъзможността на процесуалния представител на искателката, която е била жалбоподател в производството пред Административен съд Стара Загора, да се яви в проведеното на 27.02.2024 год. съдебно заседание. По отношение на П. липсват данни или твърдения да е била възпрепятствана на посочената дата да се яви в съдебно заседание по делото на Административен съд Стара Загора. Соченото в искането за отмяна основание изразяващо се в неуважаване на молбата за отлагане на делото за нова дата от страна на съда, тъй като пълномощникът адв. Цветков е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание поради служебна ангажираност по друго дело на Окръжен съд Бургас, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител е могъл да представи писмена защита преди заседанието или да преупълномощи друг адвокат. В депозираната молба за отлагане на делото не се съдържат твърдения за невъзможност за явяване на П. в насроченото съдебно заседание. Искателката не доказва и в настоящото отменително производство наличие на препятствие да участва лично по делото, което да не е могло да се отстрани. Изложените в молбата твърдения за наличие на препятствие за явяване и приложените към нея доказателства касаят единствено процесуалния ѝ представител. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалния представител. Административен съд Стара Загора не е допуснал нарушение на процесуалните правила и не е накърнил правото на участие на страната в процеса. В искането за отмяна е посочена и разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, която предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Към искането за отмяна не са ангажирани доказателства и липсват фактически твърдения, които да обосновават наличието на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид изложеното формулираните от искателката твърдения и представените писмени доказателства не обосновават наличие на посочените в чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК основания за отмяна на Решение 913/15.03.2024 год. постановено по адм. д. 11/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, поради което и искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение,