Решение № 3260 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 90/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Капитол Ауто" ЕООД, чрез адвокат Н. Чакъров, срещу решение 8011 от 05.08.2024 г., постановено по адм. дело 333/2023 г. на Административен съд Варна (АС Варна), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с решение 276 от 27.01.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 14 767,28 лева главница, и 5 866,36 лева лихви; за д.п.м.03.2019 г. в размер на 3 227,12 лева главница, и 1 322,88 лева лихви; за д.п.м.05.2019 г. в размер на 4 677,69 лева главница, и 1 621,73 лева лихви; за д.п.м.06.2019 г. в размер на 7 203,98 лева главница, и 2 439,54 лева лихви; за д.п.м.07.2019 г. в размер на 4 750,00 лева главница, и 1 568,95 лева лихви; за д.п.м.09.2019 г. в размер на 24 024,10 лева главница, и 7 468,96 лева лихви; за д.п.м.10.2019 г. в размер на 2 933,75 лева главница, и 951,62 лева лихви; за д.п.м.02.2020 г. в размер на 6 159,86 лева главница, и 1 666,72 лева лихви; за д.п.м.03.2020 г. в размер на 6 186,48 лева главница, и 1 624,08 лева лихви; за д.п.м.08.2020 г. в размер на 10 985,25 лева главница, и 2 416,94 лева лихви; за д.п.м.09.2020 г. в размер на 3 031,53 лева главница, и 641,73 лева лихви; за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 316,00 лева главница, и 1 445,46 лева лихви; за д.п.м.12.2020 г. в размер на 4 074,65 лева главница, и 758,40 лева лихви; за д.п.м.01.2021 г. в размер на 9 420,58 лева главница, и 1 669,67 лева лихви; за д.п.м.02.2021 г. в размер на 4 987,37 лева главница, и 845,15 лева лихви; за д.п.м.03.2021 г. в размер на 2 607,78 лева главница, и 419,58 лева лихви; и за д.п.м.06.2021 г. в размер на 2 607,78 лева главница, и 312,08 лева лихви и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1065 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира за неправилен изводa на съда, че не са събрани доказателства доставчиците на ревизираното лице да са приложили специалния режим на облагане на маржа на печалбата. Твърди, че неспазването на изискването да бъде посочено във фактурите прилагането на специалния режим за облагане на маржа на печалбата, не следва да води до извод, че същият не е приложен. Намира, че органите по приходите са проявили пасивност като не са осъществили специална проверка по линията на сътрудничество между данъчните администрации за прилагането на специалния режим на облагане по отношение на спорните фактури. Касационният жалбоподател посочва, че независимо от разпределението на доказателствената тежест по делото приходните органи са единствено компетентни да извършат такава проверка и доказването на тези факти не следва да бъде в тежест на ревизираното лице. С оглед на това касаторът намира, че неправилно и незаконосъобразно административният съд е достигнал до извод, че процесните доставки са вътреобщностни придобивания (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и същите не попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗДДС. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Великова, в писмена молба до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 10650 лв. От директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Е. Великова, е подадена частна жалба срещу определение 11322 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело 333/2023 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена молба вх. 11530/20.08.2024г., подадена от гл. юрк. Е. Великова, в която е въведено искане за изменение в частта на разноските на решение 8011 от 05.08.2024 г., постановено по адм. дело 333/2023 г. на АС Варна. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил сумата в размер на 1065 лв., вместо претендираната от ответника сума в размер на 10650 лева с молба от 01.03.2023г. Твърди, че отразената в протокола сума в размер на 1065 лв. се дължи на явна фактическа грешка. С оглед на това намира, че съдът не е следвало да намали въз основа на подобна грешка претендираното от директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение, изрично заявено в писмена молба от 01.03.2023г. Като аргумент в тази връзка е посочил и фактът, че не е уважена от съда претенцията на първоинстанционния жалбоподател за намаляване на юрисконсултското възнаграждение като прекомерно с оглед правната сложност на спора. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 10650 лева. Ответникът по частната жалба "Капитол Ауто" ЕООД, чрез адвокат Н. Чакъров, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и се остави в сила обжалваното определение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, не представя заключение по отношение на частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "Капитол Ауто" ЕООД: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е бил РА Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 276 от 27.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 14 767,28 лева главница, и 5 866,36 лева лихви; за д.п.м.03.2019 г. в размер на 3 227,12 лева главница, и 1 322,88 лева лихви; за д.п.м.05.2019 г. в размер на 4 677,69 лева главница, и 1 621,73 лева лихви; за д.п.м.06.2019 г. в размер на 7 203,98 лева главница, и 2 439,54 лева лихви; за д.п.м.07.2019 г. в размер на 4 750,00 лева главница, и 1 568,95 лева лихви; за д.п.м.09.2019 г. в размер на 24 024,10 лева главница, и 7 468,96 лева лихви; за д.п.м.10.2019 г. в размер на 2 933,75 лева главница, и 951,62 лева лихви; за д.п.м.02.2020 г. в размер на 6 159,86 лева главница, и 1 666,72 лева лихви; за д.п.м.03.2020 г. в размер на 6 186,48 лева главница, и 1 624,08 лева лихви; за д.п.м.08.2020 г. в размер на 10 985,25 лева главница, и 2 416,94 лева лихви; за д.п.м.09.2020 г. в размер на 3 031,53 лева главница, и 641,73 лева лихви; за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 316,00 лева главница, и 1 445,46 лева лихви; за д.п.м.12.2020 г. в размер на 4 074,65 лева главница, и 758,40 лева лихви; за д.п.м.01.2021 г. в размер на 9 420,58 лева главница, и 1 669,67 лева лихви; за д.п.м.02.2021 г. в размер на 4 987,37 лева главница, и 845,15 лева лихви; за д.п.м.03.2021 г. в размер на 2 607,78 лева главница, и 419,58 лева лихви; и за д.п.м.06.2021 г. в размер на 2 607,78 лева главница, и 312,08 лева лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд подробно е посочил по отношение на кои фактури органите по приходите са приели, че не са налице условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС като е изложил и къде се намират същите по делото (л. 180 до 183 от първоинстанционното дело). Отделно е обсъдил и придобиването на МПС от друг дилър, приложил специалния ред за облагане на маржа на цената, и факта, че ревизираният данъчен субект не е ползвал данъчен кредит по отношение на продажбата по издадената от него фактура 0000000172/31.03.2020 г., приложена на л. 260, папка 1 /покупка по фактура 0000000839/15.01.2019 г. с доставчик Кар Трейдър ЕООД л. 261, папка 1/. За неоснователно е посочил твърдението в жалбата, че положените под заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР), ревизионния доклад (РД) и РА не представляват квалифицирани електронни подписи (КЕП). Административният съд е обсъдил приложимите правни норми по отношение на специалните правила на облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба, както и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Посочил е, че между страните по делото не се спори, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с чл. 148, ал. 2 от ЗДДС. Приел е, че спорът касае приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС. Първостепенният съд е установил от доказателствата по делото, че част от доставчиците на Капитол Ауто ЕООД са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС, а друга част данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС. Предвид регистрацията по ЗДДС на доставчиците от първата категория за правилно е приел приетото от данъчните органи, че по отношение на тези доставчици т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Възприел е и изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Посочил е, че освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи, че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, административният съд е достигнал до извод, че не е доказано в хода на делото изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС. Относно доставчиците нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица, административният съд е посочил, че хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС са неприложими, тъй като същите се отнасят съответно до данъчно незадължени лица /т. 1/ и до данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС, или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка /т. 2/, каквито безспорно издателите на част от процесните фактури не са. По отношение на тях е изследвал наличието на някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 314, букви в) и г) от Директива 2006/112. И е достигнал до извод за липсата на тези предпоставки. Съдът е посочил, че не са налице данни, че предмет на доставките по фактурите от тези доставчици са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, което изключва приложимостта на хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква в) от Директива 2006/112. Приел е и липса на доказателства и за това, че доставчикът е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената, тъй като подобно обстоятелство не е отразено нито във фактурите, нито в други документи, налични по делото, поради което не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. чл. чл. 314, буква г) от Директива 2006/112. Достига до извод, че и по отношение на доставките от тази група доставчици /данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС/ не са налице условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на възраженията във връзка с тежестта на доказване АС Варна е посочил общия принцип в правото, че на доказване подлежат положителните, а не отрицателните факти, както и че всяка страна в процеса дължи доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл е приел, че след като ревизираното лице твърди приложимостта на специалния ред за облагане по Глава седемнадесета от ЗДДС /положителен факт/, именно то, а не приходната администрация, която отрича това обстоятелство /т.е. твърди отрицателен факт/, следва да установи наличието на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за това. Констатирал е, че с това доказване носещата доказателствената тежест активно процесуално легитимирана страна не се е справила предвид неангажирането на категорични доказателства за приложимостта на облагателния режим по Глава седемнадесета от ЗДДС. В заключение административният съд е посочил, че след като не са налице законоустановените предпоставки за прилагането на дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата от ревизирания данъчен субект, то обоснован е изводът, че осъществените от него последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които той е следвало да начисли дължимия данък. Тъй като това не е сторено, законосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за ДДС в посочените в него размери, ведно със следващите се лихви за забава, за процесните данъчни периоди. За законосъобразни и обосновани е приел изводите на данъчните органи и в частта относно допълнително начисления с ревизионния акт ДДС във връзка с доставката по издадената от Капитол Ауто ЕООД фактура 0000000172/31.03.2020 г., с предмет електромобил Citroen C-Zero, с данъчна основа 8 000,00 лева и ДДС 0 % в размер на 0,00 лева. Изложил е, че срещу посочената част от РА в жалбата не се съдържат конкретни доводи, а при извършената от първостепенния съд проверка в установил, че правилно по тази фактура е начислен допълнителен ДДС в размер на 58,33 лева. Предвид изложените съображения съдът е достигнал до извод, че РА в оспорената част, с която в тежест на Капитол Ауто ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, г., м.03., м.05., м.06., м.07., м.09. и м.10.2019 г., м.02., м.03., м.08., м.09., м.11. и м.12.2020 г., м.01., м.02., м.03. и м.06.2021 г. общо в размер на 116 961,20 лева главница, и 33 039,85 лева лихви, ревизионният акт е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Решението съдържа мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл.160, ал. 2 от ДОПК, включително и относно спазването на процесуалния закон при издаването на ревизионния акт и не е установил съществени нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Правилно и в съответствие с чл. 160, ал. 4 от ДОПК съдът се е произнесъл по съществото на спора относно материалната законосъобразност на ревизионния акт по същество. Решението съответства на материалния закон. Режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба представлява специален режим на облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112. Както е видно от съображение 51 от Директива 2006/112, целта на режима за облагане на маржа на печалбата е предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица в областта на стоките втора употреба. До подобно данъчно облагане всъщност би се стигнало, ако върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба след като цената, при която той я е придобил включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от категориите в чл. 314, б. а г от директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър са могли да приспаднат. Конкретният случай не попада в тази хипотеза. Законосъобразни са изводите на съда, че специалният ред на облагане маржа на цената от дилър на стоки втора употреба е неприложим в случая, тъй като не са изпълнени условията на чл. 143, ал.1 от ЗДДС. Правилно административният съд е приел за безспорно по делото, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, вр. чл. 148, ал. 2 от ЗДДС. Като спорен е посочил въпросът за приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане. В тази връзка правилно и законосъобразно е изследвал наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС. Вследствие на това е достигнал до законосъобразния извод, че в случая нормативно предвидените условия за приложението на специалния ред за облагане не са изпълнени. Задължително условие за приложението на режима за облагане на маржа на цената е стоките втора употреба, предмет на доставките, по отношение на които се твърди, че облагането следва да се извърши по този по-благоприятния ред за облагане, да са доставени на данъчнозадължения дилър в рамките на Общността от едно от лицата, посочени в чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, респ. в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС. По делото не се спори между страните, че предмет на доставките са МПС втора употреба от доставчици, регистрирани по ЗДДС в съответните държави членки на ЕС Германия, Холандия и Франция. Макар и в касационната жалба да не се съдържат конкретни оплаквания по отношение на доставките от Германия и Холандия, те ще бъдат разгледани заедно с доставките от Франция, тъй като са осъществени при сходни обстоятелства. Необосновано е твърдението в касационната жалба, че изискването за прилагане на специалния режим, да бъде посочено във фактурите, то непосочването му не означава, че този режим реално не се прилага. Правилно административният съд е посочил, че общ принцип в правото е, че на доказване подлежат положителните, а не отрицателните факти, както и че всяка страна в процеса дължи доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл, след като ревизираното лице твърди приложимостта на специалния ред за облагане по Глава седемнадесета от ЗДДС /положителен факт/, именно той, а не приходната администрация, която отрича това обстоятелство /т.е. твърди отрицателен факт/, следва да установи наличието на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за това. При наличие в настоящия казус на оспорване от страна на приходната администрация на изпълнението на условията за прилагане на специалния ред за облагане на маржа на цената по процесните доставки ревизираният данъчен субект следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. По отношение на сочената от касационния жалбоподател пасивност на приходните органи да осъществят проверка по линията на международно сътрудничество като проверят дали доставчиците му не са приложили специалния ред на облагане по чл. 312 и следващите от Директива 2006/112, настоящият касационен състав споделя посоченото от административния съд, че в случая такава пасивност не е налице. Във фактурите няма данни доставчиците на "Капитол Ауто" ЕООД да са приложили специалния ред на облагане, поради което за приходните органи не е било налице задължение да проверяват по линията на международно сътрудничество дали същият е приложен. Това е така на още по силно основание, тъй като от събраните по делото доказателства по спора не се установява в хода на ревизионното производство да е бил поставен въпрос за съответствието на получените от българското дружество фактури с изискванията, предвидени в чл. 226 от Директивата за ДДС. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад, нито в решението на решаващия административен орган има изводи за неверни вписвания, съдържащи се в процесните фактури. Такова твърдение не е било налице и от страна на ревизираното лице. В подкрепа на извода, че доставчиците на стоките втора употреба не са приложили специалния на облагане на маржа на цената, е фактът, че в част от разглежданите фактури е посочен ДДС с данъчна ставка, приложима за съответната държава в пълен размер (пр. 20%, 19 % и др. такива фактури се намират на л. 41 и сл. от първоинстанционното дело), а в друга част вместо да е посочен ДДС върху маржа на цената, е посочено ДДС в размер на 0 % (л. 84 и сл. от първоинстанционното дело). Касационната инстанция намира, че административният съд правилно, мотивирано и подробно е изследвал въпроса дали доставчиците отговарят на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Предвид регистрацията по ЗДДС на доставчиците правилно е приел, че т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Обосновани на доказателствата по делото и на установените факти и обстоятелства са изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, правилно е прието от административния съд за недоказано изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че е правилен и обоснован изводът на административния съд, че след като стоките /МПС/ втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на ревизираното лице от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. При това положение правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените от Капитол Ауто ЕООД фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата. Касационната инстанция намира, че не следва да разглежда подробно доставката по фактура 0000000172/31.03.2020 г., тъй като във връзка с нея не са изложени конкретни касационни оплаквания от страна на жалбоподателя. В първоинстанционното решение подробно са обсъдени всички доказателства в тази връзка и съдът е достигнал до законосъобразен извод за законосъобразност на РА по отношение на допълнително определения ДДС във връзка с процесната фактура 0000000172/31.03.2020 г., който се споделя и от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП: С обжалваното определение е отхвърлена молба вх. 11530/20.08.2024г., подадена от гл. юрк. Е. Великова, в която е въведено искане за изменение в частта на разноските на решение 8011 от 05.08.2024 г., постановено по адм. дело 333/2023 г. на АС Варна. За да достигне до този извод административният съд е посочил, че в молба 3277/01.03.2024г. /л.21 от първоинстанционното дело/, подадена от юрк. Е. Великова е формулирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 10650 лв. Същевременно в проведеното открито съдебно заседание на 08.07.2024г., представителят по пълномощие на ответника е формулирал искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 1065 лв. Това искане е обективирано в съставения от заседанието, протокол. Съдът е посочил, че съгласно чл. 152 от ГПК, приложим субсидиарно, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия. В този ред, удостоверените в този официален свидетелстващ документ действия се смятат за извършени. Посочил е, че не е направено искане по реда на чл.151 от ГПК за неговата поправка, в случай, че е допусната грешка в изявлението на страната. Това е валидирало записванията в протокола, който като съставен за заседание, проведено през м.юли 2024г., което следва по време молбата, подадена през м.март същата година. Поради това съдът е приел, че сумата, претендирана в това заседание от ответника като размер на юрисконсултско възнаграждение е неговата действителна воля. С оглед на това административният съд е приел молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай процесуален представител на ответника е заявил устно и изрично волята си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1065лв. Така направеното изявление е документирано в съдебния протокол от 08.07.2024 г., имащ официална доказателствена сила за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, на основание чл. 152 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Страната, която счита, че съдържанието на протокола не отговаря на действително осъществените процесуални действия, има право да поиска поправка на този протокол по реда и в срока, предвиден в чл. 151 от ГПК, който съгласно чл. 144 от АПК се прилага субсидиарно и в съдебното производство по административни дела. В случая не е проведено такова производство, като в частната жалба се прави и изрично изявление за наличие на явна фактическа грешка. Вписванията в протоколите се приемат за верни. Още повече, че протоколите се публикуват на интернет страницата на административния съд и не е необходимо лично посещение в съда, за да се запознае страната със съдържанието на протокола. С оглед на това правилно и законосъобразно е приетото от административния съд, че записванията в протокола по отношение на сумата, претендирана в това заседание от ответника като размер на юрисконсултско възнаграждение, е неговата действителна воля, тъй като съдебното заседание е проведено през м.юли 2024г., което следва по време молбата, подадена през м.март същата година. Не са налице твърдените от частния жалбоподател касационни основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и като съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5000 лева. На касатора не се дължат разноски. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение