Решение № 12292 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16051/2010 г.

Решение № 12292 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16051/2010 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Нефертити-Варджиев и с-ие" с. Виево, община Смолян, подадена чрез адв. Б. Караманолов, пълномощник на управителя на дружеството Камен Митков Варджиев, против Решение № 1284/07.10.2010 г., постановено по адм. дело № 640/2009 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с която решение е отхвърлена жалба против ревизионен акт № 210800147/03.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 787/11.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения и с оглед представени с касационната жалба писмени доказателства касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, изготвена от юрск. Мирчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на СД "Нефертити-Варджиев и с-ие" с. Виево, против ревизионен акт № 210800147/03.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 787/11.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02-11.2007 г. в общ размер 40604,94 лв., ведно със законни лихви в размер на 5998,98 лв., установено е задължение за внасяне на допълнителен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 16 090,45 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1042,63 лв., и лихви върху авансовите вноски за корпоративния данък за 2006 г. в размер на 150,88 лв. и за 2007 г. в размер на 123,89 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02-11.2007 г., по фактури издадени от двама доставчика - ЕТ "Здравко Куледжиев" и "Деко Биас" ООД, с предмет на доставките - иглолистни греди и дъски. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките на дървен материал. Приел е, че няма спор за наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, с изключение на две фактури, издадени от ЕТ "Здравко Куледжиев" през м. юни 2007 г., издадени след датата на дерегистрацията но ЗДДС на едноличния търговец, считано от 14.06.2007 г., при което отказа на правото на данъчен кредит по тях е на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, приемайки последната за необоснована поради това, че констатациите на експерта не са обвързани с проверените документи, които от своя страна не са приобщени като доказателства по делото, въпреки дадени от съда на жалбоподателя изрични указания в тази насока. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже чрез пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материалното право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално извършена, осъществена доставка. За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките следва да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Правилното счетоводното оформяне на сделките, редовно водената счетоводна отчетност са от значение, включително и спрямо другите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но сами по себе си не установяват реалност на доставките. В процесния случай е прието от съда, от данъчните органи и е установено от ССчЕ, че при ревизираното лице е налице редовно водено счетоводство, за процесните сделки с дървесина са издадени фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч. В тази връзка представените с касационната жалба хронологични счетоводни ведомости на ревизираното дружество за периода 2007 г., оборотни ведомости и мемориални ордери са в подкрепа на ползващия касатора извод, че фактурите, по които се иска приспадане на данъчен кредит, са надлежни счетоводни документи, отговарящи на формалните нормативни изисквания. От друга страна, в конкретния случай, от значение за установяване на реалността на доставките е вида на стоката- дървесина /иглолистни греди и дъски/. Релевантно е дали доставчикът е имал възможност да прехвърли собственост върху такава стока, за която се изисква и позволително за сеч, по какъв начин и от кого е извършен транспорта, къде и как е получена стоката, как е съхранявана и др. Съдът е процедирал законосъобразно при събиране и допускане на доказателства за установяване реалността на доставките. На страните е давана многократно процесуална възможност да представят наличните при тях писмени доказателства или да искат събирането на такива. Такава възможност е давана и по отношение на доказателствата, обсъдено от вещото лице, но липсващи по делото. Жалбоподателят не е проявил процесуална активност във връзка със събиране на доказателства. Едва с касационната жалба се представят такива, което обаче не може да обоснове допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като съдът е изпълнил служебно вменените му процесуални задължения, дал е необходимите указания, съдействал е на страните. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че наличието на превозни билети на доставчика само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Превозният билет удостоверява единствено произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство, преди извършване на транспорта. Няма каквито и да е било данни, че транспорт е извършен, нито от доставчика, нито от получателя, нито от трето лице. Налице са данни, че ревизираното лице притежава товарни автомобили и има нает персонал като шофьори, но не и данни, че тези ресурси са използвани за транспорт на процесната дървесина - например като пътни листи, товарителници или други транспортни документи, командировъчни и др. Обосновано е констатирано и липса на времево съответствие между издадените превозни билети и количествата дървесина по процесните фактури, както и липсата на данни за произхода на стоката и наличието й при доставчиците, включително и след извършени насрещни проверки спрямо тях. От друга страна, настоящият касационен състав намира, че представените с касационната жалба доказателства не променят обоснования извод на първоинстанционния съд за липса на реалност на доставките по 8бр. фактури, издадени от ЕТ "Здравко Куледжиев" и 21бр. фактури, издадени от "Деко Биас" ООД. Извън данните за счетоводната отчетност, обсъдени по-горе, се установява се, че касаторът притежава като ДМА товарни автомобили, както и има трайни търговски отношения във връзка с изкупуване на дървен материал от други доставчици. Тези обстоятелства освен, че не са били спорни, не установяват реалност на конкретните доставки, предмет на ревизионния акт. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу потвърдения по административен ред ревизионен акт, се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, в която е потвърден ревизионния акт, установяващ дължимост на допълнителен корпоративен данък за 2007 г., както и на лихви върху авансовите вноски за корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. В касационната жалба не са изложени оплаквания, различни от тези, касаещи реалността на доставките, разгледани и приети за неоснователни по-горе. Както правилно е приел административният съд, установеното невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО при липса на реалност на извършените доставки е равнозначно на липса на документална обоснованост, независимо от формалното наличие на първични счетоводни документи. Налице са били предпоставките за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, както и за начисляване на лихва за забава като акцесорно задължение върху него. Относно начислената лихва върху невнесените авансови вноски за корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. не са наведени касационни оплаквания. След извършена служебна проверка настоящият състав на ВАС приема, че решението в тази си част е материално законосъобразно. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор по делото не се следват разноски за жалбоподателя. Не се дължат разноски и в полза на ответника по жалбата предвид на това, че в негова полза такива са присъдени в първата инстанция като няма данни да са направени нови разноски пред настоящата инстанция, тъй като ответникът не е бил представляван в проведеното съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,