Решение № 14022 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2016 г.

Решение № 14022 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производство по делото е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби – първата, подадена от областен управител на Софийска област и втората подадена от И. В. Н., чрез адв. М., против решение № 1071 от 30.12.2015 г. по адм. д. № 935/2015 г. на Административен съд – С. област, с което е отхвърлена Заповед №ОС-34 от 20.10.2015 г. на Областен управител на Софийска област по оспорване на Решение № 194 от Протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М.. С касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да отмени цитираното по – горе решение на Общински съвет – Г. М.. Ответникът – Общински съвет/ОбС/ – Г. М. не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбите. Смята, за основателни доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предлага решението на съда като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С. област.. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 1071 от 30.12.2015 г. по адм. д. № 935/2015 г. на Административен съд – С. област е отхвърлена Заповед №ОС-34 от 20.10.2015 г. на Областен управител на Софийска област, с която са оспорени Решение № 194 от Протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет – Г. М.. С решението на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, ал. 2, предложение четвърто и чл. 27, ал. 3-5 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 във вр. § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ със 7 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се" от общо 7 общински съветници, Общинският съвет е приел: "Не предоставя за възстановяване на наследниците на Й. И. И. поземлени имоти № [номер] с площ 2. 429 дка и №[номер] с площ 1. 492 дка, и двата находящи се в землището на [населено място], община [община], получени при геодезическо заснемане от имот №[номер] с площ от 40. 967 дка, собственост на община [община], придобит с прехвърляне на собствеността на земите по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповед № 623/16.12.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" С. област" Административният съд е приел, че обжалваните решения на О. Г. М. са издадени от компетентен орган и съобразно материалния закон, § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. / вр. чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За да стигне до тези изводи от фактическа страна съдът е установил, че с мотивирано предложение на началника на ОС "Земеделие" Г. М. с вх. № 58. 00-22/19.08.2015 г. до кмета на община Г. М. е поискано на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ЗСПЗЗ да се направи предложение на О. Г. М. да приеме решение за предоставяне на наследниците на Й. И. И. поземлени имоти № [номер] с площ 2. 429 дка и №[номер] с площ 1. 492 дка, и двата находящи се в землището [населено място], община [община], получени при геодезическо заснемане от имот №[номер] с площ от 40. 967 дка, собственост на община [община], придобит с прехвърляне на собствеността на земите по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ с протоколно решение № 2/11.12.2008 г. на комисията и заповед № 623/16.12.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" С. област. Установил е още, че към мотивираното предложение на ОСЗ са приложени идентичност на имена № 8/19.05.2015 г. на Й. И. И., скица-проект на имотите с №Ф00901/23.07.2015 г. за имот №[номер] /землище [населено място], м. [наименование]/[наименование]/ пета категория, с площ 2. 429 дка, решение № 123/17.02.2008 г. на [ЮЛ] и удостоверение за наследници с изх. № 21/14.05.2015 г. на Й. Г. И.. Предложението е внесено в Общинския съвет от кмета с изх. № 61. 00-72/26.08.2015 г. като в него е предложено да се приеме решение, с което да не се предоставят за възстановяване горепосочените имоти на наследниците на Й. И. И.. С процесното решение прието с необходимия брой гласове на общинските съветници е отказано възстановяването на наследниците на Й. И. И. на описаните по – горе имоти. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, който установява правомощието на колективния орган на местно самоуправление да предоставя земя от общински поземлен фонд при наличие на визираните в нормата предпоставки. На следващо място решаващият съд е приел, че съгласно чл. 45 д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18 ж, ал. 1 или със съдебно решение, се подава искане до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в два екземпляра. В ал. 2 на същия текст се изисква искането да се подаде от един от собствениците /наследници/ или от негов представител, като подаденото искане от един от собствениците /наследниците/ ползва всички останали. Според съда тези изисквания в случая не били спазени, предвид обстоятелството, че представеното по делото от ОСЗ Решение № 123/17.02.1998 г. на [ЮЛ], заверено вярно с оригинала няма отбелязване дали същото е обжалвано и влязло ли е в законна сила. На следващо място е приел, че по делото няма данни да е подадено искане за възстановяване от един от наследниците на Й. И., каквото е изискването на разпоредбата на ал. 2 от чл. 45 д от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че с преписката по издаване на атакуваното решение такова не е представено. Направил е извод, че представеното заявление по преписката касае извършване на административна услуга – изготвяне на скица и трасиране. Въз основа на това е отхвърлил оспорването на Областния управител на Софийска област срещу оспорения административния акт на общинския съвет. Обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на фактическата обстановка. Съгласно чл. 45 ж, ал. 1 общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18 ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая административният съд в нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 от АПК се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно обстоятелството влязло ли е в сила представеното от ОС "Земеделие" решение № 123/17.02.1998 г. на [ЮЛ]. Със същото се установяват материално – правните предпоставки на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Видно от мотивите на обжалваното решение е, че съдът е посочил, че същото е заверено "вярно с оригинала", като е приел, че на него няма отбелязване дали същото е обжалвано и влязло ли е в законна сила. Съдът обаче е бил длъжен да укаже на страните по делото да удостоверят, чрез ОС "Земеделие" дали посоченото по - горе решение на [ЮЛ] е влязло в сила и кога. Съдът не е взел отношение и по въпроса за липсата на мотиви в оспорения административен акт, за да се установи въз основа на какви аргументи е приет той от общинския съвет. От представеното по делото решение № 194 прието с Протокол № 8 от 11.09.2015 г. от Общински съвет – Г. М. на л. 15 от адм. дело № 935/2015 г. е видно, че такива липсват, като съдът следва да изиска цялата административна преписка от общинския съвет за по – пълното изясняване на фактите по делото, като обсъди тези мотиви в решението си. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания за изясняване на делото от фактическа страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предлож. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение