Решение № 3783 от 7.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Димитров от Велико Търново против решение 280/3.10.2022г. постановено по адм.д. 202/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решението е отменена заповед 18-2888/18.03.2022 г. на началника на СГКК Велико Търново, с която одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на град Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива доводи в подкрепа на твърденията си. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Моли присъждане на разноски за двете съдени инстанции. Ответникът Сиконт ЕООД в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът началник на СГКК Велико Търново в писмен отговор изразява становище в подкрепа на касационната жалба. Счита че решението на административния съд следва да бъде отменено, а жалбата срещу заповедта отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. Е. Димитров е поискал от началника на СГКК Велико Търново изменение на КК и КР. Със заповед 18-2888/18.03.2022 г. на началника на СГКК Велико Търново е одобрено изменението на КККР на град Велико Търново, състоящо се от нанасяне на самостоятелен обект в сграда на адрес гр. Велико Търново, [улица] с идентификатор 10447.514.239.9.43 и площ по документ от 161,61 кв.м., и заличаване от КККР на град Велико Търново на три схеми на самостоятелен обект в сграда на същия адрес с идентификатор 10447.514.239.9.11 и площ по документ 89,41 кв.м., с идентификатор 10447.514.239.9.12 и площ по документ 72,2 кв.м и с идентификатор 10447.514.239.9.25 и площ по документ от 35,38 кв.м. Административен съд Велико Търново е отменил посочената заповед, като е приел, че е сборът от площите на обектите на партерния етаж, вписана в заповедта, не съответства като площи на документите по делото, както и на действително измерените на място площи от вещото лице, в заповедта се съдържали противоречиви данни относно имотите - предмет на проекта за изменение, и като одобрява проект за изменение на КК и КР, който не отговаря на изискването за точност на КК и на изискването за истинност на обстоятелствата, вписани в КР, Началникът на СГКК Велико Търново е постановил оспорената заповед в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗКИР. Приел е също така, че с оглед претенциите и възраженията на Сиконт ЕООД и заключението на СТЕ, е очертан спор за материално право, който препятства допуснатото със заповедта изменение. Така постановеното решение е неправилно. По делото не са представени копия от заличените схеми на трите самостоятелни обекта. Не е представена схема новия обект с идентификатор 10447.514.239.9.43 Не е представена и комбинирана скица /схема/, която да отразява едновременно заличените и новонанесения самостоятелни обекти. Единствено при наличието на тези схеми би се установило: в какво всъщност се изразява изменението на КК; налице ли е пълно припокриване между заличените и новонанесения обекти; при създаването на новонанесения обект, засягат ли се общи части на сградата. Едва при наличието на тези доказателства и след отговор на посочените въпроси бе могло да се стигне до обоснован извод дали обжалваната заповед е законосъобразна или не, както и дали Сиконт ЕООД е заинтересовано лице имащо активна легитимация да атакува процесната заповед на Началника на СГКК Велико Търново. Освен това решаващия съд, както и експертът не са изследвали дали не е налице припокриване между двата заличени самостоятелни обекта намиращи се на кота 0.00. Този въпрос следва да бъде изследван, с оглед констатираните от административния съд разминавания в площите на заличените обекти посочени в оспорената заповед от една страна и измерванията на място и по документа за собственост на касатора. Следва да се обърне внимание, че сборът на площите на обект 10447.514.239.9.11 /на кота 0.00 - 89,41 кв.м./ и на обект 10447.514.239.9.12 /кота +2.60 - 72,2 кв.м/ е абсолютно еднакъв с площта по документ за собственост и с площта на новообразувания обект 161,61 кв.м. Посоченото съвпадение с точност до втория знак след десетичната запетая налага изследване дали заличения обект с идентификатор 10447.514.239.9.25 всъщност не е част от обект с идентификатор 10447.514.239.9.11 или е съвсем различен обект, нямащ нищо общо със собствеността на касатора. Изложеното налага отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва да бъдат събрани липсващите доказателства, нужни за правилното решаване на спора, както и да бъдат извършени необходимите изследвания посочени по-горе, при нужда с помощта на съответната съдебна експертиза. При този изход на спора по претенциите за разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото /чл. 226, ал. 3 АПК/ бъдат обсъдени По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,