Решение № 215 от 31.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 167/2009 г.

Решение № 215 от 31.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 167/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С, атакуваща решение № 11 от 2.02.09 г. по в.н.о.х.д. № 269/08 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 121 от 28.10.08 г., постановена по н.о.х.д. № 155/08 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В тази насока се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на двете предходни съдебни инстанции да приемат, че са съществували законовите предпоставки съдебното производство да протече при условията на гл. ХХVII от НПК. Иска се алтернативно отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Прави се искане и за намаляване на присъдените на гражданските ищци обезщетения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита доводите на защитата за неоснователни и пледира за потвърждаване на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, доводите и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият А е признат за виновен в това, че на 20.12.07 г., около 18.10 часа в гр. Б., при управление на МПС - л.т.а. м. "Форд Фиеста" с рег. № С* нарушил правилата за движение по чл. 6, т. 1, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. Ч., починал на 05.01.08 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ години. Подсъдимият е лишен на осн. чл. 343г НК от право да управлява МПС за срок от ЕДНА година. А. е осъден за заплати на С. Д. - съпруга на починалия, обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.08 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част като недоказан. Осъден е да й заплати и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500.00 лв., представляващи обичайни разноски по погребението. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. Д. Ч. - син на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението в размер на 30 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.08 г. до окончателното им изплащане, като искът в останалата му част и искът за имуществени вреди са отхвърлени като недоказани. Произнесъл се е и по направените по делото разноски. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Основният довод на защитата срещу въззивния акт е насочен към подкрепения от апелативния съд незаконосъобразен извод на първата инстанция за липсата на предпоставките по чл. 372, ал. 4 НПК при изрично направеното искане от защитата, неоспорено от другите страни и съпроводено с готовност от с.на подсъдимия да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при което последният е лишен от възможността да се ползва от привилегията по чл. 373, ал. 2 НПК. Доводът е основателен. Искането от с. на защитата е направено своевременно в съдебно заседание на 06.10.08 г. Докладвано е от съда в съдебното заседание на 28.10.08 г. Прокурорът и повереникът на гражданските ищци и частни обвинители са направили изявление, че са съгласни и няма процесуални пречки за провеждане на съкратено съдебно следствие. Съдът е оставил без уважение искането, като се мотивирал, "че събраните по делото доказателства не подкрепят изцяло афишираното самопризнание". Видно от материалите по делото А. не е отричал основните факти по делото, имащи значение за установяване на признаците на състава на престъплението, по което е бил обвинен. Несъответствията в обясненията на обвиняемия на досъдебното производство или изразеното отношение към повдигнатото му обвинение в тази фаза на процеса, което може да се дължи на субективни възприятия или защитна позиция, не са пречка подсъдимият изцяло да признае фактическите обстоятелства по обвинителния акт. Тези несъответствия не са основание за отказ съдебното производство да протече при условията на гл. ХХVII НПК. К. е приел обратното окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита, тъй като подсъдимият е лишен от възможността наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 НК в редакцията на закона преди изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 2009 г., без същото да е от рода на посочените в чл. 348, ал. 3 НПК. В тази насока е ТР № 1 от 6.04.09 г. ОСНК. Въззивният съд е констатирал, че са били налице предпоставките на съкратеното съдебно следствие, но не е приложил от своя с. разпоредбата на 373, ал. 2 НПК да определи наказанието при условията на чл. 55 НК. Това обаче не е основание решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, доколкото и настоящата инстанция има правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК. При правилната индивидуализация на наложеното наказание, при която са отчетени всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, касационният съд намира, че при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК следва да се замени наказанието лишаване от свобода с пробация при същите индивидуализиращи обстоятелства. С оглед допуснатите груби нарушения на правилата за движение и високата динамика на този вид престъпления пробационните марки следва да се определят със сравнително по-голям срок и интензитет, в какъвто смисъл следва да се измени решението. Върховният касационен съд намира, че на А. следва да се наложат на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 5 НК следните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години на адр. гр. Б., к-с "Лазур", бл. 74, вх. 1, ет. 5, ап. 30; "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години с периодичност - два пъти седмично и "поправителен труд" за срок от две години по настоящата му месторабота в "Х." ЕООД при 20 % удръжки върху възнаграждението му в полза на държавата, като времето, през което се изтърпява мярката не се зачита за трудов стаж. По отношение на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в жалбата не се сочат конкретни доводи. Същите са законосъобразно определени и са съобразени със съдебната практика. Отчетени са възрастта на пострадалия, неговата съпруга и син, съществуващите взаимоотношения помежду им, финансовата и морална подкрепа, която е оказвал на съпругата си и физическото му състояние преди смъртта. Не са налице обстоятелства, които да обосноват намаляването им по размер. При тези съображения жалбата е частично основателна. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,