Решение № 14539 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2011 г.

Решение № 14539 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Фандо Хаджи Соло против решение по адм. д. № 4560/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото съдът не задължил административния орган да изложи подробни аргументи за отказа си. Не са спазени чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Не са съобразени причините за напускане на страната свързани със заплаха за живота, сигурността и свободата, които административният орган не обсъдил. За термина "преследване" липсва официална дефиниция. В открито съдебно заседание служебният пълномощник адвокат Величков се позовава на представена от ответника актуална справка за Сирия и наличието на "въоръжен конфликт", заради който кандидатът трябва да остане в България. Ответната страна Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че от пролетта на 2011 г. в Сирия има антиправителствени демонстрации и спорадични актове на насилие, които не са "вътрешен въоръжен конфликт", нито безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и ТР от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности при тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Жалбоподателят не е политически ангажиран, не е преследван от официалните власти. Напускането на Сирия е по икономически, а не по политически причини, за което е показателно поведението на жалбоподателя - след образуване на административното производство на два пъти е напускал страната, което е наложило връщането му от Румъния и Германия. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 7980/30.05.2011 г. по адм. д. № 4560/2011 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Фандо Хаджи Сило против отказ с решение № 43/7.03.2011 г. на Председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е обсъдил релевантните за делото факти свързани с липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя по чл. 8 от ЗУБ, тъй като не е налице основателен страх от "преследване" поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или религиозни и др. убеждения. Всичките доводи в жалбата до съда и справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при БС от 24.02.2009 г., 11.05.2010 г. и представената в настоящото съдебно производство справка от 18.07.2011 г. сочат за наличието на дискриминация спрямо кюрдите на територията на Сирия, към които жалбоподателят твърди, че принадлежи по народност. Включващите клаузи определят критериите, на които дадено лице трябва да отговаря, за да бъде то признато за бежанец. Дискриминацията, която една държава осъществява спрямо част от населението си, не е основание за статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Причините, поради които жалбоподателят е посочил, че иска закрила от РБългария са свързани с липсата въобще на права или с притежавани права, но дискриминационно ограничени, в държавата му по произход. От бежанския разказ не се установяват факти за наличието на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, която заплаха на посочените пет основания представлява "преследване" по смисъла на закона и Конвенцията (виж т. 52 от Наръчника по процедура и критерии за определяне на статут на бежанец). Правилно е решението и в частта по чл. 9 от ЗУБ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Правната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предвижда предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, в случаите, когато в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу неговата личност - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота и личността му поради насилие в случаите на вътрешен или международен въоръжен конфликт . От справката за ситуацията в Сирия се установява, че при евентуално връщане не съществува опасност от наказване и накърняване на човешки права поради подаване на молба за убежище в чужбина, тъй като не се разглежда като антиправителствена дейност дори да е извършено от кюрд. Възможно само административно наказание заради нелегално напускане на страната. Макар и да няма изрично касационно оплакване в този смисъл, настоящият съдебен състав намира за необходимо да се обсъди дали съдебното решение на първоинстанционния съдебен състав е съобразено с чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. (транспониран в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от субсидиарна закрила и тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/2007 г. Това обсъждане се налага с оглед изменената ситуация в Сирия от началото на 2011 г. и насилието от страна на властите над антиправителствените демонстранти. Използваните в чл. 9, ал. 1, б. "а" и б. "б" от ЗУБ и чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата изрази "смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание", обхващат ситуации, при които кандидатът за хуманитарна закрила е специфично изложен на опасност от определен вид заплаха, т. е. опасността е индивидуализирана. Тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя като гражданско лице по смисъла на чл. 9, б. "в" от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директивата обхващат по-широка опасност от посегателство (не конкретни посегателства насочени срещу конкретната личност), присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт. Според Европейският съд в Люксембург степента на безогледното насилие, което характеризира въоръжения конфликт, трябва да достига такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б."в" от Директивата. Съдът излага в мотивите си съображения, че става въпрос само за случаите на извънредна ситуация, но все пак трябва да се държи сметка за индивидуализацията на заплахата и дали кандидатът е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, в случая, че е кюрд. От представените по делото справки, а и от ноторно известни на съда факти за положението в Сирия от средствата за масово осведомяване, се изяснява, че насилието, което президентът Башар Асад и сирийските военни упражняват над цивилни лица от пролетта на 2011 г. досега, е само над протестиращи и по време на антиправителствени демонстрации срещу режима в Дамаск, провеждани в някои населени места . Кюрдското население остава засега настрани от тези демонстрации, поради което за молителя като кюрд не съществува опасността от тежка и лична заплаха. По време на интервютата жалбоподателят заявява, че не се занимава с политика. Следователно липсват на обстоятелства, заради които може да се заключи, че касаторът заради личността си, ще бъде потенциална жертва на тежки посегателства в Сирия. Второто изискване е да е налице "вътрешен или международен въоръжен конфликт". Според международното публично право (четирите Женевски конвенции от 1949 г. за защита на жертвите от войната) вътрешен въоръжен конфликт е налице при "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". На територията на Сирия липсват бунтовнически въоръжени сили и конфликт между тях и въоръжените сили на държавата, като всички данни сочат за бунтове на цивилни хора (невъоръжени и без характеристика на въоръжена армия, която да има контрол над част от територията на страната и да извършва военни операции). Насилието, което е упражнено над такива цивилни и протестиращи групи от хора в някои от населените места на Сирия, не отговарят на определението за "вътрешен въоръжен конфликт" към момента на приключване на съдебното производство. Поради това не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В случай на промяна на ситуацията в Сирия в насока на вътрешен въоръжен конфликт след приключване на делото, за молителя е налице възможност за подаване на последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Следва да се обсъди и дали решението на съда нарушава чл. 9, ал. 8 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут по "други причини от хуманитарен характер", в случая необходимост от лечение на Нафия Халаф Хедер, с която жалбоподателят няма официално сключен брак (интервю от 2.12.2010 г. -л. 35 от делото ), но твърди, че живее от няколко години. По делото няма никакви доказателства за потребността от такова лечение, нито че връзката с Нафия Хедер е "стабилна и дълготрайна" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Административният орган се е доверил на това твърдение в бежанската история и е приел, че посочената жена е "съпруга" в смисъл, че е "член на семейство" по определението на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Но основанието за предоставяне на хуманитарен статут се преценява съобразно личността на всеки кандидат, поради което икономически по- евтина терапия извън Сирия с цел забременяване на Нафия Хедер ( не е спорно по делото, че по принцип лечение в Сирия е възможно), не представлява "друга хуманитарна причина" като основание за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. В този смисъл се е произнесъл и административния орган, като тези мотиви се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е обсъдил всички релевантни за делото факти, поради което съдът е стигнал до правилния извод, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липса на мотиви към индивидуалния административен акт, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. Макар и да е констатирал обстоятелството, че кандидатът се представя за кюрд без гражданство (чужденец), но е притежавал червен, вместо най-много оранжев паспорт (червен паспорт кюрдите не получават от сирийските власти), работил е и е живял в собствен дом (кюрдите нямат право на недвижима собственост), административният орган не е отказал хуманитарен статут заради тези несъответствия, а е обсъдил всички основания на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Установените в административното производство и пред съда факти не се субсумират от хипотезата на посочените правни норми. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по всички релевантни за делото обстоятелства, но в касационната жалба липсват оплаквания в този смисъл, а предвид чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд дължи произнасяне само по посочените пороци на решението. Настоящите мотиви към касационното решение се излагат, предвид служебното задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК за проверка на съответствието на първоинстанционното съдебно решение с материалния закон. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав