Решение № 9343 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., подадена чрез упълномощен представител адв. Тренева, срещу Решение 7535 от 04.12.2023г., постановено по адм. дело 4248/ 2023г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати сумите по предявените искове. Касационният жалбоподател в представената писмена защита излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното съдебно решение и осъждане на ответника да заплати претендираните два вида обезщетения, ведно с лихвите върху тях. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд - София-град е сезиран с искова молба на Д. Г. К., предявена срещу Столична дирекция на вътрешните работи с посочено правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 6000 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед 1946/09.07.2022г. на мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР, с която е наложена ПАМ по чл.171, ал.1, т.1, б. б от ЗДвП Временно отнемане на СУМПС , ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до погасяване на задължението. С обжалвания съдебен акт на АССГ са отхвърлени изцяло исковете на Д. Г. К.. Освен това Д. Г. К. е бил осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Административен съд София- град е преценил, че на 09.07.2022г. Д. Г. К. управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер с ДК [рег. номер], като отказал проверка с техническо средство Drugtest 5000 ARNJ 0013 и му бил издаден Талон за Медицинско Изследване 107878 за ВМА. От проверката бил съставен АУАН 695451/ 09.07.2022г. Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед 1946 от 09.07.2022г. на мл. автоконтрольор Б. Н. З. при Отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 б. б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС [номер], но не повече от осемнадесет месеца, считано от датата на отнемане. Заповедта е отменена с Решение 7385/ 05.12.2022г. по ахд 7141/2022г. по описа на АССГ, влязло в сила на 05.12.2022г. на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата. По делото били представени служебна бележка изх. 5596/ 22.03.2023г., издадена от Агенция по заетостта, според която в периода 09.09.2022г. - 23.01.2023г. К. бил регистриран като търсещ работа в дирекция Бюро по труда София Люлин и заповед 13581/16.08.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, считано от 16.08.2022г. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетел, взел предвид дадените показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. Решаващият съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличие на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът посочил, че липсвала пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и претендираната вреда- оставане без работа и лишаване от получаваните доходи за времето от 09.09.2022г. до 23.01.2023г., както и претърпени неудобства и ограничения в начина на живот, пряко следствие от заповедта. В заключение посочил, че били налице обстоятелства, релевантни по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ- изключителна вина на пострадалия, с оглед отказа на ищеца да му бъде извършена проверка с техническо средство Drugtest 5000 ARNJ 0013 от служители на ответника. Ето защо съдът преценил, че не следва да се ангажира отговорността на ответника както за имуществени, така и за неимуществени вреди, поради което исковете били отхвърлени като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Д. Г. К. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Д. Г. К. за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на Д. Г. К. против СДВР за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. От една страна, следва да се отчете, че административният акт, с който е наложена Принудителната административна мярка, е издаден въз основа на обективни данни, налични при отказа на ищеца да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества в кръвта му, а превантивната цел, с която се налага принудителната административна мярка, изисква незабавна административна намеса- чл.5, ал.3, т.1 и чл. 1171, т.1 б."б" от ЗДвП. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка- чл.172, ал.6 ЗДвП. Заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване е произвела правно действие. Правилно административният съд е приел за неоснователен и недоказан иска за имуществени вреди. Не са налице доказателства, че наложената ПАМ е повлияла отрицателно на неговото трудово правоотношение, и с това да е довела до имуществени вреди, представляващи нереализирани трудови доходи. Следва да се сподели направения от административния съд извод, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на тезата на ищеца, че в пряка причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен административен акт са настъпили имуществени вреди в патримониума му. Не е установена пряка причинна връзка между лишаване от трудово възнаграждение и отменения административен акт. От доказателствата за трудовите възнаграждения и прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е видно, че от отнемането на СУМПС на 9.07.2022г. до прекратяване на трудовия договор на 16.8.2022 г. касационният жалбоподател е работел при работодателя си. Още повече, К. се е възползвал от възможността да се регистрира като безработен, търсещ работа в дирекция Бюро по труда София Люлин, но не са представени доказателства, че същия го е посещавал, бил е информиран за актуални предложения за работа или консултиран за възможностите за включването му в курсове по преквалификация. Правилно административният съд е приел за неоснователен иска за неимуществени вреди. В конкретния случай не са налице доказателства, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица само и единствено от отменената ПАМ. От свидетелските показания не може да се направи обоснован извод за претърпени конкретни вреди, от вида на тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт. От тези свидетелските показания не се установява надлежно и категорично обективното състояние на К., посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Констатираните неудобства от социален характер на ищеца са обичайна реакция за такъв тип житейски проблеми. Напрежението и безпокойството, които е изпитал, не са с висок интензитет, не са увредили здравето му и не са продължили в течение на дълъг период от време. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. В касационното производство страните не претендират съдебни разноски и съответно не се дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение