Решение № 12019 от 22.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, чрез адв. С. Хаджиева срещу решение 663 от 08.04.2020 г. по адм. дело 295/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001618000460-091-001 от 09.10.2018 г., поправен с РА за поправка на РА /РАПРА/ П-16001618183075-003-001 от 17.10.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с решение 737 от 21.12.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 1 ДОПК за данъчни задължения на М. ЕООД по ЗДДС за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. в размер на 1 651,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 124,84 лв. и за задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 15 198,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 637,9 6лв. и за 2013 г. в размер на 4 248,88 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 952,77 лв., е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът излага доводи, че в противоречие със събраните в хода на делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за наличието на обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В тази връзка твърди, че безспорно установена е липсата на първата предпоставка от фактически състав за ангажаиране на отоговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно лицето да има качество на орган на управление или управител на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени задълженията, тъй като към момента на издаване на оспорения РА, Г. Георгиев вече не е бил управител на М. ЕООД. Счита за необосновани и изводите на съда досежно наличието и на втората предпоставка, визирана в члл. 19, ал. 1 ДОПК, укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени пред орган по приходите или публичен изпълнител. Твърди, че оспорените в хода на проведената по отношение на дружеството ревизия доставки не следва да се приемат като укрити от управителя факти и обстоятелства по смисъла на закона. В тази връзка цитира практика на Върховния административен съд /ВАС/. В допълнение посочва, че в хода на ревизията не са ангажирани и доказателства от страна на приходната администрация за умишлено действие или бездействие от страна на Георгиев, чрез което са укрити факти и обстоятелства. Обратно на приетото от органите по приходите и от първоинстанционния съд, касаторът счита, че безспорно се установява, както от представените пред съда доказателства, така и от проведената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ фактът, че към момента, към който лицето е било управител на М. ЕООД е подписвал справки декларации /СД/ по ЗДДС и годишни данъчни декларации /ГДД/, записванията, в които са били документално обосновани с редовни първични и вторични счетоводни документи, чиято автентичност не е оспорена по делото по предвидения в ГПК ред за това. За неоснователни приема и достигнатите от първостепенния съд изводи по отношение на представените приемо предавателни протоколи, съставени във връзка с предаването на счетоводната документация на дружеството на новия управител, като счита, че същите като частни документи, чиято истинност не е оспорена по надлежния ред, доказват факта, че изхождат от подписалите ги лица. На следващо място оспорва и достигнатия от съда извод за наличието на причинно следствена връзка между поведението на Георгиев и невъзможността за събиране на публичните задължения, по подробно изложени в касационната жалба доводи, като отново се позовава на практика на ВАС. В обобщение иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк. Калева оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1514,44 лева, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА Р-16001618000460-091-001 от 09.10.2018 г., поправен с РАПРА П-16001618183075-003-001 от 17.10.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с решение 737 от 21.12.2018 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 1 ДОПК за данъчни задължения на М. ЕООД по ЗДДС за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. в размер на 1 651,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 124,84 лв. и за задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 15 198,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 637,9 6лв. и за 2013 г. в размер на 4 248,88 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 952,77 лв. В хода на ревизията е установено, че през периода от 13.02.2007 г. до 10.11.2015 г. Г. Георгиев е управител на М. ООД. Собственици на капитала дружеството са Г. Георгиев и М. Георгиева с дялове от по 1/2 от общия капитал от 5 000 лв. С договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 10.11.2015 г. /вписан в търговския регистър /ТР/ на 15.11.2015г./ Г. Георгиев и М. Георгиева прехвърлят дяловете си от капитала /100 дяла по 50 лв. всеки/ на И. Христов, като дружеството е трансформирано от ООД в ЕООД. Във връзка с извършената покупко продажба на дялове, в хода на ревизията от страна на Г. Георгиев е представен договор за оказване на съдействие при продажба на дружествените дялове в капитала на М. ООД със страни Г. и М. Георгиеви, собственици на капитала и А. Димитров, представляващ адвокатска кантора Фактор . От ревизираното лице са изискани документи за предаването на активите и счетоводната документация за дейността му, която подлежи на съхранение. Съгласно съдържанието на депозирано писмено обяснение предаването е станало на 16.10.2015 г. в адвокатската кантора на адв. Димитров, като на последния, с приемо - предавателен протокол от същата дата са предадени движими вещи, находящи се в склада на дружеството в гр. Пловдив, [улица], ет. 6, включително 2 бр. ключове, касови апарати, касови книги и счетоводни документи. Съгласно съдържанието на протокола, адв. Димитров е приел посочените в него движими вещи и счетоводна документация със задължението да ги предаде на новия управител на дружеството след вписването му в ТР. От страна на ревизиращите са изискани документи и писмени обяснения от адв. А. Димитров относно предаването на новия собственик на М. ООД на получените от Г. Георгиев движими вещи и счетоводна документация. Депозирано е писмено обяснение, съгласно съдържанието, на което адв. Димитров е изготвил договор за продажба на дружествените дялове от 10.11.2015 г. с купувач И. Христов, в изпълнение на предоставената му представителна власт от предишните собственици на дружеството. С протокол от 12.11.2015 г., непредставен в хода на ревизионното производство, адв. Димитров е извършил предаването на движимите вещи, находящи се в склада на М. ООД, ведно с ключовете към него на новия собственик И. Христов в адвокатската кантора, находяща се в гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 1, като същият адрес е посочен и като седалище и адрес на управление на М. ЕООД. На М. ЕООД е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. На 26.04.2016 г. на дружеството е възложена ревизия с обхват задължения по ЗДДС и по ЗКПО за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., приключила с издаването на РА Р-16001616002890-091-001/17.01.2017 г., с който са установени задължения в размер на 77 536,68 лв. главници и 35 555,01 лв. лихви. На основание разпоредбите на чл. 69, ал. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС на М. ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки, отразени в дневниците за покупки за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. и са приети разходи за дейността за същия период в размер на 0 лв. Съгласно справка за задълженията М. ЕООД е установено, че дружеството има неиздължени данъчни и осигурителни задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО за периода 2011 г. 2015 г. в общ размер на 38 326,75 лв., в т.ч. главници в общ размер на 21 316,34 лв. и прилежащите лихви в общ размер на 17 010,41 лв. За принудителното събиране на тези задължения е образувано изпълнително дело 16110002467/2011 г., като към тези задължения са присъединени и задълженията по РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017 г. Направени са проучвания на имуществото, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения на дружеството, като е установено, че дружеството не разполага с активи, не притежава недвижими имоти и МПС и не е извършвало продажби на такива по данни от Агенция по вписвания и не е извършвало никакви плащания, както и обстоятелството, че длъжникът не се отзовава на поканите на публичния изпълнител. При тази фактическа обстановка, от страна на приходните органи е направен извод за наличие на обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. От извършени справки в Агенцията по вписванията и информационния масив на НАП е констатирано, че физическото лице Г. Георгиев е собственик на идеални части от недвижими имоти - жилищни сгради и гараж, находящи се в гр. Русе и земеделски земи, находящи се в гр. Априлци. Същите са подробно индивидуализирани в постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. [рег. номер]-023-0000526/13.02.2018г. (л. 4098 4099 от т. 13 от делото), като са посочени нулеви стойности на цените на придобиване. В хода на проведената спрямо Г. Георгиев ревизия, до М. ЕООД, е изготвено искане за предоставяне на документи и обяснения, но до приключването й не е получен отговор от новия управител И. Христов. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че И. Христов е собственик на 22 дружества, дерегистрирани поради констатирани обстоятелства по чл. 176 ЗДДС. В отговор на изпратено искане за предоставяне на документи до счетоводна кантора Акаунт Макс ООД, обслужвала счетоводно М. ООД, е потвърдено, че счетоводната кантора е обслужвала дружеството въз основа на договор от 02.07.200 7 г., за изпълнението на който са представени заверени копия на фактури. Установено е, че в счетоводната кантора не се съхраняват документи в оригинал, включително първични счетоводни документи, тъй като са им предоставяни в копия, а са налични в електронен вид вторичните счетоводни регистри на дружеството за периода на действие на абонаментния договор. Към момента на проверката счетоводната кантора не обслужва М. ООД, като договорът е прекратен с писмено уведомление до дружеството поради незаплащането на договореното месечно възнаграждение за счетоводното обслужване. Констатирано е, че към момента на проверката кантората обслужва счетоводно, считано от 21.01.2013 г. друго дружество със собственик на капитала Г. Георгиев - Про дизайн Г ЕООД. В хода на ревизията, след издаването на ревизионния доклад, чрез куриерска фирма са постъпили писмени доказателства, изпратени от Н. Стоев, за който липсват доказателства за оправомощаването му от управителя на М. ЕООД И. Христов. Сред представените документи са 2 бр. приемо - предавателни протоколи, съответно от 10.11.2015 г. за предаването на архив и счетоводна документация, ведно с ключ от складово помещение (не е посочен адрес на същото), в което са оставени на отговорно пазене активите на М. ООД (без опис на същите) от Г. Георгиев на адв. А. Димитров и протокол от 12.11.2015 г. с идентично съдържание за предаване на движими вещи от адв. Димитров на И. Христов. От страна на органите по приходите са извършени проверки относно търговските обекти, в които М. ООД е осъществявало дейността си за търговия на дребно с облекло и по отношение, на които са регистрирани ФУ, дерегистрирани през м. 02.2013 г. Съгласно представени документи и писмени обяснения от наемодателите на обектите, дружеството е ползвало под наем недвижими имоти - магазини в гр. София, [улица] в гр. Пловдив, [улица], [улица], [улица], пешеходен мост Съединение и производствен обект в гр. Пловдив, [улица], [улица] до 2013 г. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, след месец март 2013 г. търговския обект в гр. София и производственото помещение в гр. Пловдив се ползват от дружеството Про дизайн Г ЕООД, с управител Г. Георгиев. Извършена е проверка и относно регистрацията на трудовите договори на 19 лица, назначени на длъжности, свързани с производството и продажбата на дрехи. Констатирано е, че лицата първоначално са назначени в ЕТ М. - Г. Георгиев до 03.07.2007 г., след което са преназначени в М. ООД, считано от същата дата. Част от тях, включително и лица, назначени след 2007 г. по трудови правоотношения с М. ООД са преназначени в Про дизайн Г ЕООД, считано от 28.02.2013 г. На следващо място органите по приходите установяват, че М. ООД е регистрирано в хода на провеждано на ЕТ ревизионно производство, приключило с издаването на РА 1600257/28.06.2007 г., при което са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ и фонд ГВРС, ведно с прилежащите лихви. Срещу М. ООД, в качеството му на длъжник, е образувано изпълнително дело 16110002467/2011 г. за неплатени задължения за корпоративен данък по ГДД за 2010 г. и ЗОВ по декларации обр. 6 за периода от 01.01.2011 г. до 31.07.2011 г. За обезпечаване на тези публични задължения е наложена обезпечителна мярка - запор върху банкова сметка в Банка ДСК ЕАД с постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. РД-11-950/22.08.2011 г. В последствие, към изпълнителното дело са присъединени неплатени задължения по СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 09 и м.10.2011 г. , м. 03 и м.04.2012 г. и задължения по декларации обр. 6 за периода до м. 06.2012 г. За обезпечаване на тези задължения е наложена обезпечителна мярка запор върху движими вещи 4 броя шевни машини, подробно индивидуализирани, с ПНОМ с изх. 2467/2011/000005/22.05.2012 г. Във връзка с възможността за заплащане на публичните задължения от страна на приходната администрация е извършен и анализ на счетоводните сметки на дружеството. В хода на съдебното производство са ангажирани допълнително писмени доказателства, гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели и е назначена ССчЕ. След анализ на представените по делото доказателства, включително разпореждания за разпределение и частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, след изключване на присъединени, но заплатени задължения на М. ЕООД, вещото лице е посочило, че към датата на разпореждане за разпределение 2467/2011/000039 от 01.12.2015 г. задълженията на дружеството възлизат общо на 22 425,13лв. главници и 9 756,20 лв. лихви. Изпълнителните титули, размера на главниците и размера на акцесорните задължения за лихви са посочени в таблица /л. 4154 4156 от делото/. Задълженията са обезпечени чрез налагане на обезпечителни мерки запор върху банкова сметка в Банка ДСК с ПНОМ РД-11-950/22.08.2011 г. и запор върху движими вещи 4 бр. шевни машини, индивидуализирани в ПНОМ 2467/2011/000005 от 22.05.2012 г. с обща балансова стойност 18 314 лв. Установено е, че съгласно разпорежданията за разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело за периода от 22.05.2012 г. до 29.02.2016 г., към дата 10.11.2015 г. са разпределени суми в общ размер на 8 992,29 лв. Съдът е формирал съображения за законосъобразност на оспорения РА, като е изследвал наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по отношение на установените задължения на М. ЕООД по ЗДДС за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. и по ЗКПО за 2012 г. и 2013 г. П отношение на първия елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, че за данъчните периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК Г. Георгиев е управител на М. ООД, съдът приема, че същият не е спорен по делото. Досежно втория елемент от фактическия състав, а именно наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, съставът възприема изводите, достигнати от приходната администрация, че отговорността на ревизираното лице е ангажирана предвид обстоятелството, че в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2012 г., м.01 и м.02.2013 г. управителят Георгиев не е декларирал действителните стойности на резултатите за периодите, които представляват ДДС за внасяне. В тази връзка се позовава на констатаците в издадения спрямо М. ЕООД РА. Във връзка с представените писмените доказателства, включително първични счетоводни документи, въз основа на които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, съответно са осчетоводени текущи разходи по процесните спрямо М. ЕООД доставки и направените въз основа на тях възражения на ревизираното лице по отношение липсата на инициатива от страна на приходната администрация за провеждането на производство по реда на чл. 133, ал. 1 ДОПК, съдът обоснова извод, че същите не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, които не са известни на лицето, тъй като се касае за първични счетоводни документи за извършваната от него икономическа дейност, данните в които намират отражение във вторичните счетоводни регистри. В допълнение посочва, че субектът, от който може да произхожда инициативата за такова производство е дружеството М. ЕООД, представлявано от управителя И. Христов, който не се е ползвал от това си право. Съдът излага мотиви, че по делото не е спорно обстоятелството, че екземплярите на първичните счетоводни документи не са представени при извършеното ревизионно производство на М. ЕООД, приключило с издаването на влезлия в сила РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017г. от управителя на дружеството И. Христев, при надлежно връчени по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ. Не е спорно и обстоятелството според състава, че първичните счетоводни документи са представени от лице, без фактическа и правна връзка с М. ЕООД на 25.09.2018 г., след издаване на ревизионния доклад при извършената ревизия на Г. Георгиев с предмет реализиране на неговата отговорност по чл. 19 от ДОПК. С оглед изложеното, първоинстанционният съд приема, че по делото са ангажирани изключително противоречиви доказателства относно мястото на съхранение на счетоводната документация на дружеството М. ЕООД, в това число различни приемо - предавателни протоколи, включително от 10.11.2015 г., съответно от 12.11.2015 г., съответно за предаване на неконкретизирани документи и активи най - напред от Г. Георгиев на адв. А. Димитров, след това от адв. Димитров на И. Христов. Съставът споделя аргументите на ревизиращия екип относно неяснотата по отношение на лицето, положило подпис като приел в приемо - предавателния протокол от 12.11.2015 г., като положеният подпис срещу приел според съда видимо се различава от образеца на подпис на И. Христов и положеният подпис върху договора за продажба на дружествени дялове. За неконкретни съда намира и свидетелските показания на адв. Димитров относно факта на предаване на счетоводната документация на дружеството и активите и местонахождението на същите. В тази връзка излага мотиви, че в показанията е посочено, че според адв. Димитров, активите (неконкретизирани като видове и бройки) се намират в складово помещение, находящо се на 6-тия етаж на сграда, в близост до училище или техникум (на бившите ТПК Чайка или Напредък ) и след предаването на документацията на новия собственик лицето няма ангажимент за правното обслужване на дружеството. Същевременно съда отчита обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че седалището и адресът на управление на същото съвпадат с адреса на представляваната от него адвокатска кантора и съобщенията до И. Христов са изпращани по пощата с обратна разписка именно на този адрес - гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 1. Според съда, дори да се приеме, че се касае за производственото помещение, находящо се на адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 6, то съгласно представените по делото доказателства и в частност договорите за наем с ТПК Марица 2011 същото се намира във фактическо държане на друго дружество - Про дизайн Г ЕООД, представлявано от Г. Георгиев. В този смисъл, обосновава извод, че едни и същи активи, в частност шевните машини, запорирани съгласно ПНОМ от 2012 г. се ползват от това дружество и не са предадени по надлежния ред на новия собственик на М. ЕООД. Действията по приемо - предаването им с протокол от 12.11.2015 г. според съда са извършени с пряка и непосредствена цел да бъде препятствано насочването на принудително изпълнение спрямо тях по отношение на задълженията за данъци и ЗОВ на М. ООД с изпълнителни титули ГДД, декларации обр. 6 и СД по ЗДДС, ведно с акцесорните задължения за лихви, които не са погасени към момента на продажба на дружествените дялове. На следващо място, съдът приема, че заключението по назначената ССчЕ не внася промяна в констатациите на ревизиращите органи, тъй като се отнася до оборване на констатациите на влезлия в сила РА Р-16001616002890- 091-001/17.01.2017 г. В допълнение посочва, че не следва да бъдат обсъждани и показанията на свидетеля Мехмедов относно реално изпълнение на доставки от доставчика Графит НГ към М. ООД, тъй като отново касаят констатации по отношение на влязъл в сила РА. Съдът намира за неоснователно и твърдението на ревизираното лице за липса на неправомерно поведение от негова страна, насочено към неизпълнение на задълженията на М. ООД, тъй като са направени вноски на парични средства, съответно са издадени разпореждания за разпределение от публичен изпълнител. Въз основа на даденото от експерта заключение съставът приема, че се касае за задължения по изпълнителни титули ГДД, декларации обр. 6 и глоба за периода до 01.06.2014 г. в общ размер на 22 425,13 лв. главници и акцесорни задължения за лихви в общ размер на 9 756,20лв., т.е. в периода, когато Г. Георгиев е управител на дружеството и преди към изпълнителното дело да бъдат присъединени данъчните задължения по влезлия в сила РА Р-16001616002890- 091-001/17.01.2017 г. Обоснова извод, че внесените суми са явно недостатъчни за погасяването на публичните задължения, преди присъединяването към тях на тези по РА, като приема, че извършената продажба на дружествените дялове на дружеството на лице, непритежаващо имущество, както и неизяснените факти относно предаване на активи за извършване на дейността, включително предмет на обезпечителна мярка - запор, са насочени изключително към препятстване възможността за погасяване на тези задължения. По отношение твърдението за незнание на Георгиев относно наличието на възникнали данъчни и осигурителни задължения на М. ЕООД, включително преди издаването на влезлия в сила РА, първостепенният съд приема, че лицето, в качеството си на управител, е подписвало счетоводна и финансова документация, както и СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6., съответно е оперирал със средствата на дружеството по банкови сметки, включително е осъществявал администриране на задълженията за данъци и осигуровки, като по този начин е бил наясно, че дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения за данъци (по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО) и вноски за ЗОВ. Счита, че в случая е налице поредица от последователни действия, състоящи се в продължаващо във времето поведение на управителя по несъбиране на вземанията и непогасяване на публичните задължения на дружеството най-напред по подадени декларации, в последствие и установени с влязъл в сила РА. По отношение наличието на причинно - следствена връзка между използването на наличните парични средства в касата за други разплащания и неизплащането на изискуеми задължения на дружеството, при съобразяване с представените по делото доказателства досежно каква именно документация и активи са предадени на новия собственик на дружеството, къде е тяхното местонахождение, включително на активите, предмет на обезпечителна мярка, наложена през 2012 г., за които според съда обосновано може да се предположи, че се ползват за икономическата дейност на регистрираното от Г. Георгиев дружество Про дизайн Г ЕООД, както и предвид реализираните загуби от дейността на М. ООД през 2012 г. и 2013 г., съдът приема, че е налице причинно - следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното от него дружество. От съвкупната преценка на установените обстоятелства - целенасочено във времето поведение за деклариране на загуби от дейността за 2012 г. и 2013 г., малки стойности на паричните средства в брой и по разплащателната сметка към 31.12.2012 г., отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност и непредставянето на счетоводна и финансова документация от РЛ или от новия управител, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основания длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, според състава налагат краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. В допълнение посочва, че е установено и обстоятелството, че на 24.01.2013 г. е учредено Про дизайн Г ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Г. Георгиев, като предметът на дейност на това дружество е идентичен с предмета на М. ЕООД - изработване на шивашки изделия. Двете дружества са с едни и същи седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], като за периода след 28.02.2013 г. новото дружество е сключило договор за наем на производственото помещение в гр. Пловдив и магазинът в гр. София като предходното дружество. В заключение, възраженията на Г. Георгиев и по отношение на установените с РА лихви са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни, като приема, че отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му. С така изложените подробни мотиви Административен съд Пловдив е обосновал краен извод за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на оспорения РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор по фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд, като не следва да бъдат преповтаряни. Касационната инстанция не следва да преповтаря всички съображения, съдържащи се в първоинстанционното решение, поради което настоящият съдебен акт препраща към тях по силата на чл. 221, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК / в редакцията си към ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите на основание чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, както основателно сочи и касаторът. В конкретния случай по делото не е спорно, че М. ООД, преобразувано след 15.11.2015 г. в ЕООД, с влязъл в сила РА има установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., в размер на 77 536,68 лв. главници и 35 555,01 лв. лихви. От данните по данъчно осигурителната сметка на М. ЕООД се установява, че дружеството има невнесени и други данъчни и осигурителни задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО за периода 2011 г. 2015 г. в общ размер на 38 326,75 лв., в т.ч. главници в общ размер на 21 316,34 лв. и лихви в общ размер на 17 010,41 лв., извън установените задължения за ДДС и корпоративен данък с РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017 г. Към образуваното изпълнително дело 16110002467/2011 г. са присъединени и задълженията по РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017 г. С оспорения пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорността на Г. Георгиев по чл. 19, ал. 1 ДОПК за данъчни задължения на М. ЕООД по ЗДДС за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. в размер на 1 651,82 лв., ведно с лихви в размер на 1 124,84 лв. и за задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 15 198,32 лв., ведно с лихви в размер на 8 637,96лв. и за 2013 г. в размер на 4 248,88 лв., ведно с лихви в размер на 1 952,77 лв., или общо задължение в размер на 32 814,59 лв. По отношение на първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, третото лице да е управител на дружеството за процесните периоди, не е спорно обстоятелството, че Г. Георгиев е управител на М. ЕООД за периода от 13.02.2007 г. до 10.11.2015 г. Неоснователно се явява възражението на касатора, че към момента на установяване на задълженията на М. ЕООД, същият вече не е управител на дружеството. Видно от представените по делото доказателства и установените в хода на ревизията обстоятелства, безспорно се установява, че дружеството има невнесени данъчни и осигурителни задължения, извън установените с влезлия в сила РА през 2017 г., т.е. в периода, за който е установена отговорността на лицето 2012 г. 2013 г., спрямо М. ООД с управител Г. Георгиев има образувано изпълнително дело и наложени обезпечителни мерки за установени и изискуеми публични вземания, различни от тези, установени с РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017 г. Не е спорно и обстоятелството, че макар и установени с влязъл в сила РА през 2017 г., задълженията обхващат период, предхождащ издаването на РА, в който управител и представляващ М. ООД е именно Г. Георгиев. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че достигнатият от органите по приходите извод, подкрепен и от първостепенния съд, за наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, е правилен и обоснован. Спорът е по изпълнението на останалите условия, предвидени в чл. 19, ал. 1 ДОПК. От страна на приходната администрация е прието, че Г. Георгиев в качеството си на управител на М. ООД е допуснал съставянето на документи с невярно съдържание, в това число дневници за покупки и СД, в които са посочени сделки, приети с влезлия в сила РА през 2017 г. за привидни. Така достигнатият извод е възприет правилно и от първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че спорът в съдебното производство е по отношение на следните обстоятелства: има ли реалност на доставките, по които е отказано правото на данъчен кредит и с РА от 2017 г. са установени задължения по ЗДДС, респ. по ЗКПО, укрити ли са тези факти от органите по приходите чрез декларирането на неверни данни от страна на управителя Г. Георгиев, както и наличието на причинно - следствена връзка между укриването на тези факти и несъбираемостта на задължението на дружеството, за което е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд изследва наличието на причинно - следствена връзка между използването на наличните парични средства в касата за други разплащания и неизплащането на изискуеми задължения на дружеството, каквато би била връзката при ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. РА Р-16001616002890-091- 001/17.01.2017 г. е влязъл в сила и се ползва с доказателствена сила относно основанието и размера на установените задължения, включително и по отношение на обстоятелствата, формиращи задълженията. От доказателствата по делото е видно, че през процесния период, от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г., декларираните от М. ООД доставки на стоки не са реално осъществени и данъкът е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, чл. 71, т. 1 ЗДДС и чл. 6 ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Горното налага извод, че Георгиев, в качеството си на управител на ревизираното дружество е допуснал използването на документи /фактури/, по които не са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и съответно са подадени справки-декларации по чл. 125 ЗДДС, отразяващи некоректни данни. При ползване на данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд, като не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в случая не е налице поведение на Г. Георгиев, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди, което в настоящия случай не е сторено. Неоснователно е в тази връзка и позоваването в касационната жалба на решения, постановени по адм. дело 4439/2019 г. на Върховен административен съд /ВАС/, първо отделение и адм. дело 5156/2019 г на ВАС, осмо отделение, тъй като същите са постановени при различна фактическа обстановка, обусловила крайния извод на касационните състави. По делото безспорно се установява, че органът по приходите е предприел съответните действия във връзка със събирането на изискуемите публични задължения на дружеството, включително и тези установени с ревизионния акт от 2017 г., като е образувано изпълнително дело още през 2011 г., но въпреки предприетите от публичния изпълнител действия по налагането на обезпечителни мерки, в това число запор върху движими вещи и банкови сметки, е налице невъзможност за събиране на установените публични вземания в пълен размер. Изложеното, обсъдено ведно с последващото поведение на лицето, изразяващо се в прехвърлянето на дружествените дялове на М. ООД на физическото лице И. Христов, собственик на множество дружества, 22 на брой, дерегистрирани поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, регистрирането на ново дружество Про дизайн Г ЕООД с идентичен предмет на дейност като М. ООД, със същите седалище и адрес на управление и използването на производствено помещение в гр. Пловдив и магазин в гр. София, използвани и от М. ООД, както и обстоятелството, че част от работещите по трудови правоотношения с М. ООД служители са преназначени в Про дизайн Г ЕООД, считано от 28.02.2013 г., налага извода за наличието и на причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В подкрепа на така достигнатия извод са и констатираните обстоятелства във връзка с приемо предаването през 2015 г. на движимите вещи, собственост на М. ООД и обект на запор от 2012 г., 4 броя шевни машини с обща балансова стойност в размер на 18 314 лв. Вещите са предадени от Г. Георгиев на адв. А. Димитров, представляващ адвокатско дружество Фактор , обслужващо М. ООД, с приемо - предавателен протокол от 16.10.2015 г., след което същите шевни машини са предадени от адв. Димитров на новия собственик на М. ООД И. Христов с приемо - предавателни протоколи от 10.11.2015 г. и 12.11.2015 г. Описаното, обсъдено в контекста на дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания на адв. Димитров по отношение на местонахождението на шевните машини и достигнатия във връзка с тях от съда извод, че същите се намират в производствения цех, използван към момента на проведената ревизия от Про дизайн Г ЕООД, както и обстоятелството, че седалището и адресът на управление на М. ЕООД, с управител И. Христов, съвпадат с адреса на представляваната от адв. Димитров адвокатска кантора и съобщенията до И. Христов са изпращани по пощата с обратна разписка именно на този адрес - гр. Пловдив, [улица], [улица], в достатъчна степен разколебават доводите на касатора по отношение местонахождението на движимите вещи, върху които е наложен запор във връзка с установените задължения на Мимитекс ООД и обезпечаването от негова страна на събирането на всички вземания на приходната администрация. По делото се установява обективна връзка между укриването на фактите и обстоятелствата и невъзможността за събиране задълженията на М. ООД. Необосновано се твърди от касационния жалбоподател, че от заключението по ССчЕ е установено, че реално Г. Георгиев е осигурил имущество, върху което приходните органи са наложили обезпечение и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и вноски не се дължи на негово поведение, а на бездействие на публичния изпълнител. От ССчЕ се установява, че задълженията на дружеството към 10.11.2015 г., до датата на която Георгиев е управител, е в размер на 32 181,33 лева. Изпълнителното дело през 2011 г. е образувано за задължения в размер на 9 035,36 лева, като извършените плащания по него към 10.11.2015 г. са в размер на 8 992,29 лева, отново по ССчЕ, след което са присъединени и задълженията на РА от 2017 г., издаден на М. ЕООД. Същевременно при запорирането на шевните машини, същите са оценени с балансова стойност в размер на 18 314 лева. В тази връзка касторът прави възражение, че в периода от образуването на изп. дело до освобождаването му като управител на дружеството, Георгиев е осигурил обезпечение в общ размер на 27 306 лева. Отделно видно от оборотната ведомост според касатора дружеството разполага с машини, оборудване и други ДМА на обща стойност от 41 710 лева. Това обаче не означава, че съществува възможност за събиране на съответните публични вземания, доколкото по категоричен начин се установява, че по отношение на възбранените имоти липсва посочване на стойността им, по която е извършена възбраната; за запорираните движими вещи, каквито са шевните машини, не става ясно къде се намират, а по отношение на запорираните банкови сметки не става ясно какви са сумите по тях и дали покриват размера на задълженията. С оглед изложеното, настоящата инстанция приема за доказан състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността по него на Г. Георгиев, а достигнатият от съда извод за неоснователност на жалбата на РЛ срещу процесния РА за правилен и обоснован. Оспореният пред първоинстанционния съд РА е материалнозаконосъобразен и досежно установеното задължение за лихви на главния длъжник. Достигнатият от решаващия състав извод съотвeтства на приетото Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва и установеното задължение за лихви. Аналогично е и разрешението, дадено с решението по дело С - 1/2021 г. на Съда на Европейския съюз. По така изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 514,44 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение