Решение № 197 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2008 г.

Решение № 197 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) Постъпила е молба от С. Д. К. за допълване на решение № 896 от 20.11.09 г., постановено по гр. дело № 2010/08 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Молителят твърди, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства по делото и доводите му, и в резултат не е се произнесъл по целия предявен иск. Искането е за допълване на решението, като бъде постановен осъдителен диспозитив спрямо ответника да му предаде владението на процесния имот, на който се легитимира като собственик на основание чл. 92 от ЗС. Ответникът по молбата О. Р. не заявява становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о. като взе предвид данните по делото констатира следното: С решение № 896 от 20.11.09 г. по гр. дело № 2010/08 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е оставил в сила въззивно решение № 23 от 7.02.08 г., постановено по гр. дело № 431/07 г. на Русенския окръжен съд. Касационният съд е приел, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, а фактическите констатации, въз основа на които е приета за неоснователна исковата претенция, съответстват на обективното съдържание на събрания по делото доказателствен материал. В мотивите си Върховният касационен съд е посочил, че ревандикационният иск не може да бъде успешно проведен поради липса на активна легитимация на ищеца, който не е доказал, че е реституиран собственик на процесния имот - надстройка /здравен пункт/, със застроена площ от около 80 кв. м., изпълнена в обема на едноетажна масивна пристройка, изградена по ул. "А" № 49 в гр. Р.. Реституционният ефект на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ не е настъпил върху процесния обект, тъй като било доказано от съдебно-техническите експертизи, че се касае за ново строителство. При установеното по несъмнен начин обстоятелство, че надстройката е самостоятелен обект, изграден след одържавяването извън обема на съществуващата пристройка, със самостоятелен вход, е направен извод, че разпоредбата на чл. 92 от ЗС не намира приложение и ищецът не може да се легитимира като неин собственик по приращение. При тези данни настоящият състав счита, че не е налице непълнота на решението, която следва да бъде отстранена по реда на 193, ал. 1 от ГПК (отм.) Съдът се е произнесъл по цялото искане на страната, като е отхвърлил предявения иск по чл. 108 от ЗС поради неговата неоснователност по съображенията, посочени по-горе. Доводите на молителя са по съществото на спора и по своя характер искането му не е за допълване на решението, а за постигане на друг резултат по делото. По изложените съображения настоящият състав приема, че молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о.