Решение № 2121 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2013 г.

Решение № 2121 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите-София против решение № 3121 от 10.05.2013 г., постановено от Административен съд София - град по адм. д. № 3294/2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Ответникът - Пламен Генчев Петров от град Търговище, чрез пълномощника си адв. Зорница Трифонова оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 147 ЛС/28.02.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Пламен Генчев Петров за длъжността "главен инспектор", с ранг III младши в КЗП, териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, с място на изпълнение на задълженията-град Търговище. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган и при спазване на процедурата по атестиране, регламентирана в ЗДСл и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), но мотивите, изложени от органа са лаконични, неконкретни и вътрешно противоречиви и не съответстват на дадената цифрова оценка. Не са посочени конкретни факти, въз основа на които са направени изводите за неприемливо изпълнение на длъжността, . Това нарушение квалифицирано от съда като липса на мотиви - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Пламен Генчев Петров е заемал длъжността "главен инспектор", с ранг III младши в КЗП, териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище. За периода 1.12.2010 - 30.11.2011 г. служителят е бил атестиран по реда на НУРАСДА (отм.). По делото е приложен работен план от 01.12.2010 г., съгласуван с оценяващия ръководител; на 12.072011 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания. Накрая в оценявания период е попълнен съответният раздел за обща оценка. Поставена е обща оценка на изпълнение за периода 5 - неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от жалбоподателя на 13.02.2012 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, че не е съгласен с оценката. С процесната заповед № 147 ЛС/28.02.2012 г. служебното правоотношение на Петров е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Спорът по делото се свежда до въпроса дали са изложени конкретни фактически основания за издаване на заповедта, които да кореспондират на посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (в действаща му предходна редакция) държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). Съгласно чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Той е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от Раздел III на Формуляра за оценка. Изискването на Наредбата за преценка въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства" при изготвянето на формуляра, не е изпълнено. Изложени са противоположни, понякога взаимно изключващи се преценки на оценяващия ръководител при оценката на изпълнението на служебните функции и задължения и работния план от страна на служителя за периода на оценяване. От приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността става ясно, към момента на междинната среща- е преценено, че Петров се справя добре със задълженията си; спазва трудовата дисциплина, както и, че в срок приключва преписките; както, че проявява инициативност и самостоятелност. Дадени са общи, а не конкретни препоръки. В заключителната среща вече се сочи, че служителят не е изпълнил целите поставени в работния план, не е постигнал висока ефективност. При това, мотивите на оценяващия ръководител са общи, без конкретизация и без да посочват никакви "обективно установими факти и обстоятелства", мотивирали го да даде въпросните оценки на заключителната среща. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 14, ал. 1, т. 1 до 4 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Още повече, че оценяващият ръководител при заключителната среща не се е позовал на конкретни факти от работата на държавния служител за целия период на оценяване, което води до необективно и некомпетентно извършване на оценката. В раздел Б "Степен на изпълнение на задълженията, определени от длъжностната характеристика на заеманата длъжност, където е поставена минимална оценка, не са изложени никакви мотиви към оценката. Липсват ясни, убедителни и подробни мотиви, основаващи се на надлежно установени факти по всеки раздел на формуляра, които да обосноват крайна оценка 5-неприемливо изпълнение на длъжността. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващия ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и не е изпълнил разпоредбата на чл. 25 от Наредбата. При липсата на доказателства, че нормативно установената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материално правното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение