Решение № 6925 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Нашите градини” ДЗЗД, ЕИК 177474599, действащо чрез адв. А. Асланян. Жалбата е срещу решение № 1539 от 03.12.2025 г., постановено от Административен съд – София-област по адм. дело № 610/2024 г. С него e отхвърлена жалбата на „Нашите градини” ДЗЗД срещу решение № 23/16/4/0/00004/2/01/04/01 от 30.01.2024 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане № 23/16/4/0/00004/2/01 по Договор № РД50-23 от 04.07.2022 г., съгласно искане за междинно плащане № 1 от 30.01.2023 г. на „Нашите градини“ ДЗЗД, в размер на 590,00 лева. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендирани са разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Гачев, с подадено писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдените в нея касационни основания и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд – София-област е било решение № 23/16/4/0/00004/2/01/04/01 от 30.01.2024 г. издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане № 23/16/4/0/00004/2/01 по договор № РД50-23 от 04.07.2022 г., съгласно искане за междинно плащане № 1 от 30.01.2023 г. на „Нашите градини“ ДЗЗД, в размер на 590 лева. С решение по делото съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови този резултат, административният съд е приел от правна страна, че решение № 23/16/4/0/00004/2/01/04/01 от 30.01.2024 г. е издадено от компетентен орган. Съдът е разгледал и отхвърлил възражението за нищожност на акта на това основание. Приел е, че е спазена установената от закона писмена форма, актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, като е подкрепен с достатъчно доказателства. Не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие на решението с материалния закон. Съдът е разгледал подробно фактическата обстановка по делото и е констатирал, че за да постанови решение за отказ за изплащане на финансовата помощ по сключения административен договор, ДФЗ е установил, че в „Нашите градини“ ДЗЗД е настъпила промяна в колективния проект, което е довело до нарушение на чл. 9, ал. 2 от Договора: С Протокол от проведено ОС на ДЗЗД от 29.05.2024 г. обединението е взело решение за даване съгласие на И. Н. да прехвърли дела си като земеделски стопанин - член на обединението, на нов член, както и е взето решение за приемане на нов член - С. И.. С писмен договор от 29.05.2024 г. И. Н. е прехвърлила на С. В. И. собственият си дял от 10 % от общата стойност на „Нашите градини“ ДЗЗД, без да изиска одобрение от Управляващия орган. В допълнение е установено, че И. Н. към момента на подаване на искане за междинно плащане по Договора от 31.01.2024 г. за период 01.01.2023 - 31.12.2023 г., не е поддържала регистрацията си като земеделски стопанин. Следователно, И. Н. се счита за нерегистрирана, тъй като в определения срок не е подала в ОДЗ актуална информация за дейността си и анкетна карта с формуляри. Това е довело до нарушение на задължението за регистрация на земеделски стопанин по смисъла на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което задължение е било залегнало и като предпоставка в Условията за кандидатстване за сключване на Договора. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е приел, че решение № 23/16/4/0/00004/2/01/04/01 от 30.01.2024 г. е законосъобразен административен акт, разгледал е и е счел за неоснователни възраженията в обратния смисъл и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен състав обосновано е приел, че приложима в случая е Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатена финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Въз основа на нея и констатирано нарушение по Договор № РД50-23 от 04.07.2022 г., административният орган е постановил решение № 23/16/4/0/00004/2/01/04/01 от 30.01.2024 г., с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане № 23/16/4/0/00004/2/01 по Договора, съгласно искане за междинно плащане № 1 от 30.01.2023 г. на „Нашите градини“ ДЗЗД в размер на 590 лева. При запознаване със съдържанието на административния акт се установява, че основание за отказ на изплащането на пълния размер на финансовата помощ поради това, че не са спазени основни задължения на бенефициента на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от Договора, т.2.6.3, т.2.6.7, т.2.7.3 от Раздел 2 към Условията за изпълнение, както и чл. 27, ал. 1, т. 9 и т. 18 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. е обстоятелството, че И. Н. не се е регистрирала като земеделски стопанин за стопанската 2023 г. Към момента на сключване на Договора на 04.07.2022 г., „Нашите градини“ ДЗЗД е отговаряло на изискванията за финансиране по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Последната дата, на която членът на ДЗЗД – И. Н., е била регистрирана като земеделски стопанин е 25.02.2022 г., т.е. тя е имала активна регистрация за стопанската 2022 г., респективно за въпросната година не е било налице неизпълнение на т.2.6.3, т.2.6.7, т.2.7.3 от Раздел 2 към Условията за изпълнение на Договора. Неизпълнението е възникнало при подаването на искане за междинно плащане от 31.01.2024 г. за период 01.01.2023 - 31.12.2023 г. предвид обстоятелството, че към процесния период И. Н. не е поддържала регистрацията си като земеделски стопанин. Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд „не е обсъдил тежестта на нарушението „неактивна“ регистрация на 1 от 5 земеделски стопани“. Касаторът твърди, че въпросното нарушение е незначително и несъществено нарушение на Договора, тъй като не водило до непостигане на целите на проекта. Тежестта на нарушението и размерът на санкцията не са предмет на контрол пред административния съд. Предмет на контрол е административният акт, в който нарушението и неговите последици са обективирани. Безспорно установено в хода на производството е, че е сключен тристранен Договор № РД50-23 от 04.07.2022 г. по проект BG06RDNP001-16.004-0010 с бенефициент „Нашите градини“ ДЗЗД, в който ясно са очертани правата и задълженията на страните и последиците от неизпълнението им. Едно от условията за получаване на определеното финансиране е задължението за регистрация на земеделските стопани, включени в рамките на образуванието през периода на действие на договора. В него е изрично описано, че „Бенефициентите спазват всички критерии за допустимост, изискванията и задълженията, произтичащи от административния договор, Условията за кандидатстване и настоящите Условия за изпълнение“, както и че участниците в обединението могат да бъдат само: „…земеделски стопани, регистрирани съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани“. В този контекст, неоснователно се явява твърдението на касатора, че е налице нарушение от страна на първоинстанционния съд, тъй като не е посочил дали става въпрос за нарушение на критериите за допустимост или на критериите за подбор. Следва да се отбележи, че в приложеният по делото списък на критериите за подбор, по които проектното предложение е получило проект действително са отбелязани точки само по Приоритет № 3 в размер на 20 т., но при посочване на полученият общ брой точки са посочени 35. Това дава основание да се приеме, че тезата на административния орган за положителна оценка на кандидата по сочения в административния акт критерии е обоснована. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на договорни клаузи и е нормативно предвидена в действащ подзаконов нормативен акт, който жалбоподателят се е задължил да спазва. Договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ са в пълно съответствие с приложимите правни норми. Ирелевантно се явява твърдението в касационната жалба, че „Нашите градини“ ДЗЗД не е имало задължения нито по отношение на териториалния обхват на проекта, нито по отношение на участниците, следователно обединението не е следвало да включва „най-малко 5 земеделски стопани“. Видно от чл. 9, ал. 1 от Договора, бенефициентът е длъжен да поддържа съответствие с критериите за подбор. Именно при извършване на подбора „Нашите градини“ ДЗЗД е било избрано като бенефициент, като в членствената му маса са влизали шест субекта: „Унистор“ ЕООД и земеделските производители: Г. Т., И. С. Н., Г. П., П. В. и Г. М.. Следователно, в хода на изпълнение на Договора е следвало дружеството да поддържа тази членствена маса, ведно с изпълнение на задължението за регистрация на участниците като земеделски производители. В допълнение към гореизложеното следва да се отчете, че с протокол от проведено общо събрание на ДЗЗД от 29.05.2024 г., обединението е взело решение за даване съгласие на И. Н. да прехвърли дела си като земеделски стопанин – член на обединението, на нов член, както и е взето решение за приемане на новия член С. И.. С писмен договор от 29.05.2024 г. И. Н. е прехвърлила на С. И. собственият си дял от 10% от общата стойност на „Нашите градини“ ДЗЗД. Фактът на това прехвърляне сочи към опит за изпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1 от Договора. Но въпреки това, промяната в членствения състав, респективно заместването на И. Н. от С. И., сочи към промяна на колективния проект в качествено (не в количествено) отношение. Дори и да се приеме, че с това прехвърляне, броя на земеделските производители в обединението е запазен, то е налице неспазване на изискването по чл. 9, ал. 2 от Договора, съгласно което промяна на представения при подаване на проектното предложение колективен проект, е допустима само след одобрение от Управляващия орган. По делото липсват данни или твърдения такова одобрение да е своевременно поискано, съответно дадено от компетентния да стори това орган. Предвид изложеното настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение на Административен съд – София-област е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора претенция за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна. Съдът намира претендираната от ответника сума в размер на 230,03 евро за прекомерна с оглед на обема на осъщественото процесуално представителство и правната и фактическа сложност на делото. Разноските следват да бъдат присъдени размер на 120 евро за юрисконсултско възнаграждение, при условията на с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,