Решение № 13974 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие Плевен, подадена чрез пълномощника юрк. Брайкова, срещу Решение 1145/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 435/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Н. И. Н. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 15/06/1/0/01222/3/01/04/01 с изх. 07-155-6500/484 от 08.11.2023 г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие Плевен. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопрозводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решаващият извод на съда, според който икономическият размер на стопанството на земеделския производител се е увеличил, е необоснован. Изтъква противоречие между заключенията по основната и допълнителната експертиза, игнорирано от решаващата инстанция. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против процесния АУПДВ, а в условията на евентуалност връщане да делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Н. И. Н., чрез пълномощника адв. Стефанов, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Сливен е бил АУПДВ 15/06/1/0/01222/3/01/04/01 с изх. 07-155-6500/484 от 08.11.2023 г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие Плевен, с който по отношение на Н. И. Н. е отказано изплащане на сума в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по мярката. В рамките на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, кредитирани от съда, оспорени от процесуалния представител на административния орган. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил процесния АУПДВ, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и преследваната от закона цел. По същество съдът е установил, че между ДФ Земеделие и Н. има сключен административен договор BG06RDNP001-6.001-1439-C01 от 09.02.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената по-горе мярка, част от ПРСР 2014 - 2020 г. Въз основа на извършени проверки на място, административният орган е формирал извод, че бенефициерът на помощта не изпълнява заложените в т. 11.1.2, т. 11.1.4 и т. 11.1.5 към Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията по програмата задължения, респ. чл.11, т. 2, т. 4 и т. 5 от Договора, изразяващи се в поддържане на началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, както и постигане на заложеното съгласно бизнес плана увеличаване размера на същия с минимум 4 000 евро към момента на подаване на заявление за второ плащане. Съобразявайки заключенията по двете експертизи, решаващата инстанция е формирала извод, че Н. е изпълнила заложените цели съобразно бизнес плана, като се установява нарастване на икономическия размер на стопнаството, измерен в СПО, противно на приетото с оспорения АУПДВ, което е мотивирало отмяната му поради нарушения на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано съдът е приел, че оспореният АУПДВ е материално незаконосъобразен, тъй като безспорно по делото е установено изпълнение от страна на Н. на заложените в бизнес плана цели, като лицето е изпълнило задълженията си да поддържа икономическия размер на стопанството, както и да увеличи същия, измерен в СПО, с минимум 4 000 евро към датата на подаване не заявлението за второ плащане. Кореспондира с доказателствения материал по делото изводът на решаващата инстанция, че не се установяват твърдените от административния орган нарушения, които да обосноват отказ за извършване на второ плащане и изискуемост на първото такова. Видно и от първоначалната СИЕ, така и от повторната, икономическият размер на стопанството на Н. е увеличен посредством увеличаване на обработваемите земеделски площи, с което земеделският производител е изпълнил задълженията, предвидени в договора, и заложените в бизнес плана цели. Неоснователно касаторът изтъква допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно заключенията на вещите лица. Именно по искане на процесуалния представител на административния орган е допусната повторна СИЕ, като от нея се установява, че към датата на подаване на заявление за второ плащане икономическият размер на стопанството на Н., измерен в СПО, е увеличен с 8 045,22 лв., или 4 113,46 евро (л. 512). В открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че е използвало програмен продукт, намиращ се на електронната страница на ДФ Земеделие (л. 518 гръб). Посочено е също, че разликата спрямо първоначалното заключение е минимална и се дължи на обстоятелството, че експертът, работил по него, е включил по-малко декари площ при изчисленията си. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, съдът аргументирано е кредитирал заключенията на вещите лица и при съобразяване с останалите доказателства по делото обосновано е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие (л. 34 л. 36). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер е под предвидения минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,