Решение № 2867 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2011 г.

Решение № 2867 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 27 от 28.06.2011 г., постановено по адм. д. № 61/2011 г. Разградският административен съд е отхвърлил като неоснователно и недоказано оспорването на ЕТ "Прификс - Мария Илиева" гр. Кубрат, против решение № 19 от 06.04.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград, с което е потвърдено разпореждане № 64 от 11.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Прификс - Мария Илиева" гр. Кубрат с управител и представляващ Мария Светославова Илиева. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение, съдът неправилно приемал, че ЕТ не е отделен правен субект от физическото лице и е налице идентичност между осигурителя и осигуреното лице. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 19 от 06.04.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград, потвърждаващо разпореждане № 64 от 11.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на ЕТ "Прификс - Мария Илиева" гр. Кубрат е разпоредено да внесе сумата 1131,58 лв. главница и 795,83 лв. лихви по ревизионен акт № 7. По делото не е спорно, че Мария Светославова Илиева е регистрирана като ЕТ "Прификс - Мария Илиева" гр. Кубрат в Разградски окръжен съд с решение № 580/12.10.1998 г., а за дейността е извършена финансова ревизия по разходите на ДОО и е съставен ревизионен акт за начет за сумата 1131,58 лв. главница и 795,83 лв. лихви. Проверяващите органи са констатирали, че за периода от 10.09.2007 г. до 29.02.2008 г. детето на жалбоподателката Кристоф Генадиев Маринов е било настанено в детско заведение, поради което е допуснато нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО и изплатеното обезщетение за отглеждане на малко дете следва да бъде възстановено. Основните възражения на жалбоподателката Илиева, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата са, че нарушението е извършено от правен субект, различен от едноличния търговец, а именно физическото лице. Вредите били настъпили от неправомерно поведение на осигуреното лице Мария Илиева, а не от поведение на работодателя - едноличния търговец. Настоящата инстанция счита твърденията на касатора за неоснователни, изградени в несъответствие и при неправилно тълкуване на релевантните за спора материалноправни норми. Обосновани са изводите на АС-Разград, че регистрирането на едноличен търговец не създава нов правен субект, а признава на физическото лице ново качество - на търговец, като с това се разширява полето на неговата правоспособност. Според нормата на чл. 5, ал. 1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, а ал. 2 гласи, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Поради това, в случая е налице идентичност между осигурителя, който е изплатил паричните обезщетения за сметка на ДОО и осигуреното лице. Върховният административен съд намира за правилен изводът на АС-Разград за законосъобразност на оспорения административен акт. Възражението за неприложимост на чл. 53, ал. 4 от КСО към заварените случаи, също е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е придобила право на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст на 01.06.2006 г. При редакцията на чл. 53, ал. 4 към този момент - изплащането на паричното обезщетение се е прекратявало при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. Видно от данните по административната преписка, за периода от 10.09.2007 г. до 29.02.2008 г. детето Кристоф Маринов е било записано и е посещавало детска ясла "Мир" в град Кубрат. С влизане в сила на изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, самоосигуряващото се лице е било длъжно да подаде нова декларация за обстоятелствата, които са от значение за възникване или погасяване на правото на обезщетение за отглеждане на малко дете. Мария Илиева, в качеството на самоосигуряващо се лице, е нарушила разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО и неправомерно е изтеглила парично обезщетение за гледане на малкото си дете за процесния период от 10.09.2007 г. до 29.02.2008 г., тъй като детето е било "настанено" в детско заведение по смисъла на закона. От изложените съображения и данните по делото се налага правния извод за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,