Решение № 5977 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от В. М. от гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 20605 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело 2284/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е обсъдил едностранно събраните по делото доказателства, без да вземе предвид наведените от нея доводи. Сочи, че не е съобразено представеното удостоверение УП-2/31.03.2016 г., от което се установява получено от нея възнаграждение от Хохтийф Салюшънс АД в размер на 78 387,51 лв. Намира, че необосновано съдът не е признал като приход получените средства от тъста ѝ, а наред с това незаконосъобразно е присъединил адм. д. 11289/2021 г. на АССГ, образувано по жалба на съпруга ѝ. Акцентира, че органите по приходите не са отчели констатациите във връзка с имуществото на нейния съпруг, което е довело до облагане на едни и същи суми два пъти. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконслутско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220420007788-091-001/27.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение 1548/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, с която на В. М. са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 724,78 лв., ведно със съответните лихви за забава. Производството пред АССГ е образувано в изпълнение на Решение 2306/27.02.2024 г., постановено по адм. д. 7343/2023 г. на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания подробно да се обсъдят предприетите от приходните органи процесуални действия, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства; да се изложат собствени фактически установявания и да се извърши анализ на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което да се формират собствени правни изводи по приложението на материалния закон. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установеността им е обоснована със съставения паричен поток за 2014 г., спрямо която е установено превишение на разходваните над получените от ревизираната доходи. След осъществена съпоставка на имущественото състояние, приходите и разходите на М. за ревизираните данъчни периоди, приходните органи са възприели като начално салдо сумата от 5 000 лева. В приходната част на паричния поток те са включили доходи от трудови и извънтрудови правоотношения в общ размер на 2 002,39 лв., обезщетения от НОИ /майчинство/ - 8 970,78 лв., доходи от дивиденти в размер на 10,50 лв., застрахователни премии 100 лв.; дарения от майка ѝ в размер на 10 000 лв. и от съпруга ѝ в размер на 25 000 лв. Същевременно са изчислили, че извършените за периода разходи възлизат на сумата от общо 92 517,17 лв., като от тях най-голям дял имат разходите за издръжка и живот и направените от задълженото лице вноски в дружеството Релакс Р ООД - 86 000 лв. Органите по приходите не са дали вяра на декларацията на ревизираната за разполагаемост със сумата от 69 000 в брой към 01.01.2014 г., но са съобразили твърдението й, че в края на същия период сума тя е имала налични 24 900. Така, те са установили превишение на разходите над доходите на лицето за 2014г. в размер на 65 884,64 лв. и са обосновали установеността на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. При осъществения административен контрол решаващият орган е счел, че като началното салдо за 2014г. следва да признае сумата от 25 000 лв., в резултат на което с Решение 1548/05.10.2021 г. той е изменил оспорения РА след като е определил годишна данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 45 884,64 лв., представляващ установеното превишение на разходите над приходите ѝ, обуславящо дължим данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 724,78 лв., ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, по която вещото лице е анализирало приходите и разходите на В. М. и нейния свекър М. М. М. за периода 2009 г. до 2013 г. включително. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с оглед на което ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Относно сочения от ревизираната доход от трудово правоотношение с Хохтийф Салюшънс АД в размер на 78 387,51 лв., решаващият състав е съобразил липсата на доказателства за получаването му. Идентичен извод е формиран и спрямо твърденията ѝ за получени дарения парични суми от бащата на съпруга ѝ, като в тази връзка съдът е подчертал, че жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест при ревизия по чл. 122 ДОПК, не е доказала предаването на сумите, нито произхода на средствата и възможността на дарителя да се разпореди с тях. Според решаващия състав, получаваните от М. М. М. доходи, които не надвишават 1 000 лв. месечно, изключват възможността същият да е могъл да спести сума, надхвърляща 50 000 лв., която да предостави на сина си и неговата съпруга. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извода, че с РА точно е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там и правилно е установено допълнително дължимото данъчно задължение върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. За 2014 г. ревизиращите са съставили паричен поток, който на годишна база установява превишение на разходите над приходите, субсумиращо се в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, предвиждаща констатирано несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. При приложимост на презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, решаващият състав законосъобразно е приел, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, като в тежест на ревизираната е да докаже противното. В случая спорът между страните се концентрира върху размера на получените от ревизираната приходи, сочени като доходи от трудово възнаграждение с Хохтийф Салюшънс АД и твърдените дарения от свекъра й М. М. М.. В тази връзка несподелими са доводите в касационната жалба, че решаващият състав е игнорирал представеното удостоверение УП-2/31.03.2016 г., а то установява получено от ревизираната възнаграждение от Хохтийф Салюшънс АД в размер на 78 387,51 лв. Според неговото съдържание обаче, ревизираната е получила трудови възнаграждения в посочения размер за периода 2005 г. 2013 г., който предхожда ревизираната 2014 г., а и тези нейни доходи са съобразени от Директора на Дирекция ОДОП София при осъществения административен контрол, в резултат на което ревизионният акт е изменен като данъчната основа е намалена от 65 884,64 лв. на 45 884,64 лв., респективно начисленият данък по чл. 17 ЗДДФЛ от 6 724,78 лв. на 4 724,78 лв. Решаващият орган е изложил изрични мотиви, че предвид получаваните от ревизираната доходи за периода от 2010 г. до 2013 г. и с оглед признатите от органите по приходите нейни разходи, тя е била в състояние да спести сума в размер на около 40 000,00 лв., тъй като за 2010 г. и 2011 г. е получавала брутно възнаграждение в размер на 24 000 лв. годишно, а за 2012 г. - 12 397,23 лв., както и обезщетения за общо заболяване, бременност и майчинство за 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 16 625,46 лв. Неоснователна е тезата на касатора, че сама по себе си липсата на изисквания да се съставят документи между родители и семействата на техните деца е достатъчна да установи, че тя е получила средства от нейния свекър. При липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на твърдяното облигационно правоотношение правилно първостепенният съд е приел неустановеният факт за неосъществен. Същевременно, решаващият състав е съобразил, че за данъчното облагане е релевантно както установяването на реалното предаване на сумите, така и възможността на дарителя да се разпореди със съответната сума в полза на дарения. Необосновано касаторът поддържа, че органите по приходите не са съобразили констатациите, формирани при проведената ревизия на нейния съпруг, а това е довело до двойно облагане на едни и същи доходи. В този аспект задълженото лице не е ангажирало пред съда никакви доказателства в подкрепа на своето твърдение, а приложимите процесуални правила в ревизионното производство не предвиждат изискване ревизиите на двама съпрузи да се извършват съвместно, в рамките на едно общо производство, а самото присъединяване на административното дело, образуване по оспорване на съпруга й, по никакъв начин не накърнява нейната правна сфера, нито възможността и да упражни правото си на защита в пълен обем. Гореизложеното сочи, че достигайки до извода, че РА, в потвърдената му чрез изменение от горестоящия орган част, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 150 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение