Решение № 1438 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2009 г.

Решение № 1438 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Огнян Кирилов Иванов от гр. Козлодуй, против Решение № 12 от 10.06.2009 г., постановено по административно дело № 137 по описа за 2009 г. на Административен съд град Враца. Релевира оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че не е извършил соченото дисциплинарно нарушение, при постановяване на оспорения административен акт не е мотивиран, не е отчетено че констатациите в съставения АУАН са оспорени, и тези доводи не са отчетени от съда при постановяване на съдебното решение. Желае отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Врачанския административен съд е било образувано по жалбата на Иванов против Заповед № 5707 от 23.12.2008 г. на директора на ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като старши пожарникар в Районна служба "Пожарна безопасност и спасяване " - АЕЦ - Козлодуй . С оспореното решение Административния съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото и това поведение не съответства на служител в МВР с оглед повишените изисквания на обществото към лица заемащи подобни длъжности. Решението е правилно. Основният довод, наведен в касационната жалба против така постановеното решение, поддържан и пред първоинстанционния съд е за допуснати нарушения на процедурата и недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. Възраженията в тази насока, направени в касационната жалба са изцяло неоснователни. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" и "в " от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са управление на лек автомобил след употреба на алкохол. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа и авторитета на МВР. Той е употребил е алкохол и е управлявал МПС. С това си поведение жалбоподателя е нарушил служебната дисциплина и правилно то е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР че не е уведомен за започналото дисциплинарно производство и че не му е дадена възможност да даде обяснения. Видно от доказателствата по делото на 2.10.2008 г. жалбоподателя се е запознал със заповедта за започване на дисциплинарното производство срещу него рег. № 5247 от 27.11.2008 г. лично срещу подпис на 01.12. 2008 г. и на 1.12.2008 г. му е предоставена възможност да даде обяснения по случая, като сам той е завил, че поддържа обясненията си от 20.11.2008 г. и ги допълва с изключение на това че не е съгласен с теста за наличие на алкохол в кръвта му. С обобщената справка рег. № 1338 отново е запознат лично срещу подпис на 18.12.2008 г. Ето защо следва да се приеме, че оспореното съдебно решение е постановено след подробен анализ на събраните доказателства по делото и е обосновано, не са констатирани нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, така както се твърди. При проведеното съдебно производство не са са събрани доказателства които да установят друга фактическа обстановка от приетата в оспорения акт, поради което правилно съдът също е приел за установени фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Този извод съда е обоснован и почива на доказателствата, събрани при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакването, че при постановяване на оспореното съдебно решение не е обсъден съставения срещу него АУАН, което е оспорвал е неоснователно. В случая дисциплинарната отговорност, която е реализирана по отношение на жалбоподателя е различна от наказателната, тъй като достатъчно е да се установи употребата на алкохол, а не концентрацията за да се търси дисциплинарна отговорност от служителя на МВР. От тези доказателства, представени на административния орган и пред първоинстанционния съд следва да се направи категоричен извод за това, че жалбоподателят е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, което съставлява нарушение на чл. 17 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а последното съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По същество изложените в касационната жалба възражения са същите каквито са правени пред първата инстанция. Те са обсъдени от съда и са изложени подробни съображения по всички възражения, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата заемащи служба в МВР. Ето защо нарушаване на определени морални категории биха били несъвместими със службата която заема жалбоподателя независимо дали са скрепени в етичен кодекс или не. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението на Врачанския административен съд са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закони е обосновано. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение