Решение № 3478 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2012 г.

Решение № 3478 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валерий Димитров Владимиров и Тонка Пенева Костова, гр. Шумен, чрез проц. представител адв. Росен Русев против Решение № 84/28.09.2012 г., постановено по адм. д. № 151/2012 г. по описа на Административен съд Шумен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Галияна Петрова Йорданова против Заповед № 94-Г-353/27.04.2012 г. на Главния архитект на Община Шумен, постановена на осн. чл. 91, ал. 1 АПК за оттегляне на разрешение за строеж № 1/3.01.2012 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Законосъобразността на отзива се преценява на плоскостта на общата разпоредба на чл. 91 АПК, а не по реда на преценката за законосъобразност на оттегления административен акт. В случая отзивът на разрешение за строеж не е равносилен на отказ такова да бъде издадено, поради което преценката за законосъобразността на отзива е извън компетенциите органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 213 ЗУТ, съгласно която съдилищата упражняват контрол за законосъобразност на административните актове при условията и по реда на този закон, а по неуредени въпроси по АПК. Специален ред за оспорване на индивидуални административни актове е уреден с разпоредбата на чл. 216 ЗУТ в чиято ал. 1 отзивът на актовете по т. 1 и т. 2 не е посочен. Ето защо, оспорването на процесната заповед по реда на Глава десета АПК е било процесуално допустимо. Жалбоподателката безспорно е собственик на идеална част от дворното място и по силата на дарение (установено с нотариален акт) право на собственост и върху построена паянтова жилищна сграда в процесния имот. Постройката инкорпорира правото на строеж, по аргумент на чл. 66, ал. 2 ЗС (при погиване на построено - собственикът запазва правото си да го построи отново, освен ако изрично не е предвидено друго). Ноторно е, че с реализираното на правото на строеж, носителят му придобива правото на собственост върху построеното и запазва правото отново да построи в случай на събаряне или погиване на сградата. Изрично волеизявление за учредяване на правото на строеж, и то в предвидената законова форма, е задължително само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС, която допуска правото на собственост върху терена и правото на собственост върху сграда в него да принадлежат на различни правни субекти, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното място. Това положение произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и на сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него. Оттук следва, че при разрушаване на сградата правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото придобиване. Галияна Йорданова е поискала да й се разреши извършването на строеж - допълващо застрояване - лятна кухня на мястото на постройката, която е била съборена. Правото на строеж е вече реализирано и с погиване на постройката не се е погасило - чл. 66, ал. 2 ЗС. В случая даденото разрешение за строеж съответства на одобрения проект и постройката, за която е дадено разрешение за строеж, не се различава от съществувалите преди това постройки по застроена площ, разгъната застроена площ, етажност и характер на застрояването - допълващо. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗС, правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине. Възможността да бъде изградена отново погиналата постройка не е обвързана с пет годишен погасителен срок, предвиден в чл. 67 ЗС в случаите, когато е учредено право на строеж и не е реализирано в този срок. Неоснователен е довода, че искането и разрешението за строеж, съпроводени с одобрения проект, били за строеж на нова постройка, а не за възстановяване на съществуващата. В този смисъл е и заключението на ВЛ по приетата СТЕ. В него изрично е посочено, че очертанията на постройката, чието възстановяване се иска, в одобрения проект съвпада изцяло с очертанията на основите на погиналата постройка, констатирани при огледа на вещото лице. С оглед изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените пред настоящата инстанция от ответницата разноски за един адвокат, реално изплатени - видно от Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 0000057876 от 20.10.2012 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав