Решение № 5333 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15809/2009 г.

Решение № 5333 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15809/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Елиат - К" ЕООД, представлявано от Виктор Атанасов Ташев, срещу решение № 74/15.10.2009 г. по адм. дело № 2893/2009 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, ХIV състав, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу ревизионен акт № 800702/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП, гр. Благоевград, потвърден с решение № 396/20.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходния орган, който след сравняване на декларирани от "Елиат - К" ЕООД вътреобщностни доставки, със съответните им записи във информационната система за обмяна между държавите от ЕС на информация по ДДС - VIES, е констатирал несъответствие за второто тримесечие на 2007 г. Последното касае фактура с дата 30.05.2007 г., издадена на жалбоподателя от холандска фирма, с предмет - продажба на автомобил "Мерцедес" за сумата от 16 000 евро. При тези данни с РА органът по приходите е приел, че по отношение на автомобила е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Следователно е прието, че за получателя по доставката е възникнало задължение за издаване на протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС за документиране на доставката, но такъв не е бил издаден и не е бил начислен данъка съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС. На това основание с оспорения РА са установени за довнасяне данъчни задължения за данъчен период м. 05.2007 г. Първоинстанционният съд е приел тези констатации на приходния орган за правилни и необорени от жалбоподателя. За неоснователно е прието и твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, изразяващо се в това, че заповедта за определяне на органа, компетентен да издаде РА, е издадена в същия ден, в който е изготвен и обявен ревизионния доклад. Последното обстоятелство, според съда, не е в нарушение на цитираните процесуални норми. Съдът е приел още, че е неоснователна претенцията на жалбоподателя за приложение на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗДДС, тъй като тази норма не предоставя автоматично право на жалбоподателя, съответно задължение за органа по приходите, да признае право на данъчен кредит, респективно да не начисли ДДС, при положение, че не са изпълнени специалните изисквания на ЗДДС. Решението е правилно. Касационната жалба изцяло преповтаря възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, по които административният съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция намира за правилни. Безпредметно се явява възражението на касатора за неприложимост на правното основание на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Видно от оспорения РА, приходният орган в заключителната част е посочил, че не възприема извършеното с ревизионния доклад начисляване на ДДС за липса на процесния автомобил на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, като е уточнил, че тази хипотеза е неприложима, тъй като в конкретния случай дружеството не е ползвало данъчен кредит. Правното основание за доначисляване на ДДС в размер на 6 258, 66 лв. за данъчен период м. 05.2007 г., визирано в РА, е наличието на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, при което за получателя по доставката е възникнало задължение да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1, но в процесния случай такъв не е бил издаден и ДДС не е бил начислен по реда на чл. 86, ал. 2 ЗДДС. Както правилно е приел административният съд, в конкретния случай е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 ЗДДС, като данъчното събитие е възникнало на датата, на която собствеността върху стоката е била прехвърлена (чл. 25, ал. 2, чл. 63, ал. 1 ЗДДС). От този момент възниква задължение за регистрираното лице да начисли данъка на основание чл. 25, ал. 5, т. 1 ЗДДС, като данъкът става изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие - чл. 63, ал. 3 ЗДДС. За документиране на доставката регистрираното лице - получател следва да издаде протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съдържащ реквизитите, изброени в ал. 2 и в срока, определен в ал. 3. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, чл. 54, ал. 1 ППЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 за този данъчен период, посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай по отношение на дружеството - жалбоподател е приложима хипотезата на чл. 86, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 3 ЗДДС - данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Следователно е неприложима разпоредбата § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗДДС, тъй като същата предоставя субективна възможност на регистрираните лица - получатели по доставката или вносители да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на данъчен кредит, когато обаче са налице условията за това. Установеното от приходния орган и от съда вътреобщностно придобиване по никакъв начин само по себе си не е основание за признаване на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. Както правилно е приел административният съд, тази норма не предоставя на лицето автоматично възможност да упражни право на данъчен кредит, при положение, че данъкът не е начислен и не са изпълнени специалните изисквания на ЗДДС. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, също и на ответника, тъй като последният не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК