Решение № 5400 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2009 г.

Решение № 5400 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Савка Иванова Добрева против решение № 348 от 10.06.2009 г. по адм. д. № 358/2008 г. на Административен съд - гр. Плевен като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения. Втората касационна жалба е подадена от областния управител на област гр. Плевен против същото съдебно решение в частта, относно определената оценка на определеното от съда право на обезщетение по ЗОСОИ, поради противоречие със Закона за деноминация на лева в сила от 05.07.1999 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба на Савка Добрева е неоснователна, а тази на областния управител е основателна. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба на Савка Добрева е неоснователна предвид следните съображения: С обжалваното решение постановено в съдебно производство, образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. Плевен, съдът е обявил нищожността на административно решение № 556/09.06.1998 г. на областен управител - Ловеч в частта относно начина на обезщетяване на Савка Добрева чрез съсобственост върху изградения на отчуждения по ЗОЕГПНС имот на ул. "Васил Левски" № 6, собственост на община гр. Плевен, както и одобрената на 22.03.1999 г. експертна оценка за обезщетение по ЗОСОИ и одобреното на 27.03.2001 г. допълнение към експертната оценка за обезщетение по ЗОСОИ от областен управител - Плевен в частта относно определената идеална част на съсобственост спрямо обектите, изградени върху терена на отчуждения имот и решавайки спора по същество е признал на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ във вр. с § 6, ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) правото на обезщетение на Савка Добрева с компенсаторни записи на стойност 12 257 440 лв. Съдът е изложил съображения, че административните решения са нищожни поради висока степен на материална незаконосъобразност, тъй като към момента на определения от административен орган способ на обезщетяване е било взето решение № 89/18.07.1996 г. на общински съвет гр. Плевен за приватизация на общинско дружество "Хранителни стоки" ЕООД гр. Плевен, в чийто активи процесният имот, предмет на обезщетяването (магазин "Незабравка"), е бил включен. В този случай е приложима разпоредбата на § 6, ал. 7 ЗППДОП (отм.), съгласно която собствениците на отчуждени имоти по законите, посочени в ЗОСОИ, имат право на обезщетяване с дялове или акции, ако са заявили тази си претенция в едномесечен срок от обнародване на решението за приватизация, но не по-късно от 22 май 1998 г. Лицата незаявили претенциите си до посочения срок, имат право на обезщетяване само с компенсаторни записи, какъвто е разгледания случай. Административният орган като е определен способ на обезщетяване е постановил нищожно административно решение, което обуславя нищожността и на последващите две административни решения относно определените части на съсобственост и оценката им. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че административното решение е нищожно, тъй като областният управител е постановил обезщетяване чрез учредяване на съсобственост върху имот, за който безспорно е имало данни, че са приватизирани, видно от представените писмени доказателства, залегнали в мотивите на обжалваното съдебно решение. В случаите на приватизация се прилага специалния ред за обезщетяване по § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) сега § 11, ал. 1 от ЗПСПК, който дерогира общия ред по ЗОСОИ, както правилно е преценил съда. Решението за обезщетяването на правоимащата по този начин следователно страда от порока материална незаконосъобразност, който в случая е толкова съществен, че прави невъзможно изпълнението на разпореденото с акта и е нищожен. Поради особената си същественост това противоречие на административния акт е материалния закон, правилно е преценено от административния си съд като съществен порок - основание за обявяване нищожност на обжалваните административния решения, с които е определен недопустим начин на обезщетяване. Законосъобразни са изводите на съда, че постановеното решение № 452 от 28.04.2005 г. по гр. д. № 1958/2004 г. на ВКС, няма сила на присъдено нещо относно действителността на административните решения, тъй като няма за предмет тяхната действителност и без участието на административния орган. Нищожността на административното решение обуславя нищожността и на последващите две административни решения относно определената идеална част на съсобственост и оценка. Касационната жалба на областния управител, подадена в срок, срещу съдебното решение относно определената оценка на компенсаторните записи в размер на 12 257 440 лв., е основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата. Предмет на решението, което е обжалвано от областния управител е размерът на определеното от съда обезщетение с компенсаторни записи, т. е. така наречената "втора фаза" в производството по ЗОСОИ, което се развива след влязло в сила административно или съдебно решение по първата фаза, с което се определя способа на обезщетяване. В случая съдът в нарушение на задълженията си не е дал отговор защо възприема оценката на административния орган от 12 257 440 лв., която не се отнася за способа на обезщетяване чрез компенсаторни записи и не е изложил мотиви съответства ли на ЗОСОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 стойността на отчуждените имущества се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на закона в сила, която се определя по реда на § 3а от ЗОСОИ. Като не се е съобразил с горното съдът е постановил незаконосъобразно решение в частта му относно определената оценка, която следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав. Ще следва при новото разглеждане съдът да допусне оценителна експертиза относно оценката на определения способ за обезщетяване чрез компенсаторни записи по реда и методиката, посочен в разпоредбите на ЗОСОИ. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,