Решение № 4556 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. Б. М., гражданин на Сирия. Жалбата е против решение № 30715 от 19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1710/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Представя два броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №№ МД-02-151/15.04.2026 г. и МД-02-155/15.04.2026 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ при МС, които са приети като доказателства по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура – прокурор Найденов, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 12120 от 21.11.2024 г.на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на А. Б. М.. С обжалваното решение № 30715 от 19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1710/2025 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата А. Б. М. срещу оспорения административен акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, издадено е в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че изложените от лицето причини за напускане на държавата по произход не представляват материалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е счел, че от събраните в хода на административното производство доказателства не се установяват обективни данни за преследване или за наличие на основателен страх от такова, дължащо се на раса, религия, националност, убеждение. В този аспект, съответен на изискванията на закона бил изводът на административния орган за липса на основания, на които на жалбоподателя да бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място съдът e обсъдил основанията по чл.9, ал.1 от ЗОП за предоставяне на хуманитарен статут. Подробно е обсъдил основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като позовавайки се на приетите като доказателства по делото актуални справки за положението в държавата по произход на кандидата за закрила към 14.03.2025 г., е приел, че те не съдържат информация за наличие на безогледно насилие на територията на цялата страна, в контекста на предпоставките за реален риск от преследване. Вследствие на гореизложеното е направен извод от първоинстанционния съд, че обосновано и законосъобразно административният орган е приел, че не са налице основанията, визирани в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя А. Б. М.. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. Б. М. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно Административен съд – София-град е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Б. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. От проведеното с А. Б. М. интервю по реда на глава шеста, раздел I – чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Няма информация в страната си по произход лицето да е имало проблем заради религията или етноса си. Не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. По думи на лицето, споделени по повод бежанската му история, е заявило единствено, че е напуснало Сирия заради несигурността за бъдещето, поради незатихващите въоръжени стълкновения. Посочило е, че съпругата, родителите му, а и други членове на семейството му продължават да живеят в Сирия. Самият жалбоподател не е посочил да е бил преследван по време на пребиваването си в страната си по произход. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на А. Б. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. Б. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – МС с вх. №№ МД-02-159 и МД-02-160. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Отразена е промяната в официалното управление на държавата, като се сочи, че представителите на бившия режим продължават да се помиряват и да уреждат статуса си с временното правителство на страната. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №№ МД-02-151/15.04.2026 г. и МД-02-155/15.04.2026 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ при МС. По отношение на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането на А. Б. М. в държавата му по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Установено е, че той не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на твърденията на жалбоподателя и приложените по делото справки за актуалната ситуация в Сирия, както и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение