Решение № 13963 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2020 г.

Решение № 13963 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ - Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк. К. Илчева, против решение № 96 от 03.06.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 386/2019 г., с което на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ вр. чл. 173, ал. 2 АПК е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.1074/3/01/04/01 от 15.10.2019 г., върната е административната преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 710 лв. С твърдение за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването на АУПДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – К. Емин от [населено място] –не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Кърджали е бил АУПДВ № 09/06/3/0.0.1074/3/01/04/01 от 15.10.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Кърджали С него на основание чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 10 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитите на малки стопанства" от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 10 от 10.06.2016 г. /, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 10 и т. 15 от договор № 09/06/3/0.0.1074 от 06.04.2017 г. на К. Емин, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], [община], [област] е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по посочения договор, и е определено публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо подлежащо на възстановяване първо плащане, с лихва от датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане. Конкретно според мотивите на акта след извършване на административни проверки и проверка на място са установени следните нарушения: 1. нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 15, ал. 1 от договора, изискващи увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО; 2. нарушение на чл. 19, ал. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора, изискващи кандидатът да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, когато проектът е получил приоритет по критериите, посочени в ал. 1 на чл. 19 от наредбата; 3. неспазване на срока по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от договора – 13.09.2018 г. във връзка с чл. 9, ал. 2 и чл. 10, т. 2 от наредбата; 4. нарушение на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 15, ал. 2 от договора. Съдът изключително подробно е обсъдил събраните в административното писмени доказателства, съответно констатациите на административния орган и направените от него правни изводи, приетите без оспорване на страните в съдебното производство две експертизи, и точно е установил фактите по делото /спорни и безспорни/. Отговорил е на всички доводи и възражения на страните и отново изключително подробно е обосновал своите правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Кърджали като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. Със заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" /т. І от същата/, е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели и бенефициенти на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. С т. ІІІ от посочената заповед изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил и териториалната компетентност на директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие", като в т. ІІІ. 11. е посочено, че директорът на Областна дирекция - Кърджали издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекция Кърджали и Смолян на ДФ "Земеделие", а в т. ІV е от заповедта е посочено, че същата се прилага по отношение и на ползватели и бенефициенти, подали заявления за подпомагане по реда на Наредба 10 от 10.06.2016 г., какъвто безспорно е жалбоподателят. Правилно също така съдът е приел, че в административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК административният орган е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му. В уведомителното писмо са посочени констатираните обстоятелствата и какъв е характерът на това производство, дадена е възможност на земеделския производител да представи своите възражения в 14 –дневен срок, както и писмени доказателства в изпълнение на чл. 34 АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 35 АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ постъпилото възражение е обсъдено и прието за неоснователно, тъй като според издателя на акта обясненията в него не опровергават първоначалните констатации за допуснати от ползвателя нарушения на договора за предоставяне на финансова помощ. Относно материалната незаконосъобразност на АУПДВ съдът е приел следното: Позовавайки се на приетите по делото съдебна агрономическа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, съдът е обосновал извод за това, че е изпълнено от страна на жалбоподателя изискването за увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО – 9 605 евро при начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО – 7 041. 05 евро /при фиксинг 1 евро = 1.9.5583 лв. /. По отношение на срока е съобразил, че според агрономическата експертиза не се установява част от описаните в нея трайни костилкови насаждения и десертни лозя да са засаждани след датите на извършените проверки на място. Относно изпълнението на критериите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от наредбата – отглеждане на култури в сектор "Плодове и зеленчуци": Според чл. 19, ал. 2 от наредбата условията на ал. 1, т. 1 и т. 2 се считат за изпълнени, в случай че при изчисление на СПО на земеделското стопанство към момента на кандидатстване са включени животни от приложение № 7 и/или култури от приложение № 8 и планираното увеличение на стопанството съгласно избраната цел и изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 2, изчислено в СПО, е изцяло с отглеждане на животни от приложение № 7 и/или култури от приложение № 8. Не е спорно изпълнението на това условие по отношение на пчелните семейства, а само по отношение на десертните лозя, череши и сливи. Не е спорно, че в трите, обработвани имота, през стопанската 2017 - 2018 г. са отглеждани сливи, череши, десертни лозя и естествени ливади така, както е заложено в бизнес плана. Експертът, изготвил агрономическа експертиза, е измерил по-големи площи, засяти с череши, сливи и лози, както и по-големи площи на естествените ливади от установените при повторната проверка /с 0. 2745 дка за черешите, 1. 627 дка за сливите, 0. 463 дка за лозята, 1. 795 дка за ливадите/. Броят на овошките – череши обаче е по-голям от необходимото - по документи / бизнес план/ те трябва да са 75 броя, а са изброени 133 броя. Броят на изброените овошки - сливи е 268 броя, като по документи /бизнес план/ те трябва да са 275 броя или налице е несъществена разлика от само 7 броя овошки. Според вещото лице разликата в площта се дължи на схемата на засаждане, като използваната от земеделския стопанин е изцяло съобразена с терена. Освен това, вещото лице дава заключение, според което в стопанството се полагат грижи и овошките са в добро фитосанитарно състояние. Същите са варосани и се извършва резитба. Сливите и черешите в имот 47891-230-007 са снабдени с капково напояване. Храстите са изчистени. Относно мотивите в акта за наличието и на други трайни насаждения /семкови и черупкови / в стопанството на жалбодателя в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.: В уведомителното писмо е посочено, че при извършената проверка на място на 1-2.11.2018 г. се установени семкови овощни видове – круши /0. 1149 дка/, ябълки /0. 8424 дка/ и дюля /0. 5662 дка/: Експертизата потвърждава тези констатации.