Решение № 5457 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2010 г.

ВАСIV отделение18.04.2011 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243 от 12.10.2010 г. на Административен съд Ямбол, Пети състав по адм. дело № 219/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5457 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Галина Иванова Стоянова от гр. Пирдоп против решение № 243 от 12.10.2010 г. на Административен съд Ямбол, Пети състав по адм. дело № 219/2010 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № РД - 02/0325 от 18.06.2010 г. на Кмета на Община Ямбол. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Съображенията са за нарушения при издаване на обжалваната заповед, издадена по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, които съдът в нарушение на материалния закон и с необосновани изводи приел, че не са налице. Също така, в нарушение на съдопроизводствените правила не обсъдил всички доказателства, от които се установява, че основанието за ползване на имота не може да произведе ефекта на годно правно основание, изключващо приложението на чл. 34 ЗСПЗЗ. Подробни съображения се съдържат в жалбата и в писмени бележки. Ответникът, Кметът на Община Ямбол не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяната му, тъй като към момента на издаване на обжалваната заповед е налице сключен договор за отдаване под наем, поради което при отсъствие на една от кумулативно предвидените предпоставки не може да да бъде издадена заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу заповед № РД - 02/0325 от 18.06.2010 г. на Кмета на Община Ямбол. С нея на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ се отказва изземване на имот № 012006 в местност "Азмака" и имот № 013008 в местността "Деветте могили" в землището на гр. Ямбол. Заповедта е мотивирана с наличие на договор за отдаване под наем с предмет тези имоти, сключен преди издаване на заповедта с лицето от което се иска изземването им. Възраженията са били за незаконосъобразност на тази заповед с оспорване на основанието за отказа - договорът за наем сключен с част от наследниците на Георги Тотев Димов не може да произведе действие и е с цел увреждане на интересите на жалбоподателката. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил правото на собственост на жалбоподателката върху процесните имоти в съсобственост в идеални части като един от наследниците на Георги Тотев Димов. Установявайки материалните предпоставки за издаването на заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ съдът е приел, че е налице правно основание за владението на процесните имоти от Станка Петкова Панева, по силата на договор от 20.11.2009 г. за отдаване под наем с един от наследниците на Георги Тотев Димов. При тези фактически констатации и при отсъствие на една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 34 ЗСПЗЗ жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат доводите за пороци в основанието за ползването на имотите от Станка Петкова Панева тъй като договорът не бил сключен с всички съсобственици и не можел да породи действие. От друга страна този договор е бил сключен след датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ което било свързано с предявените й права с цел да не може да ги упражни. Тези доводи са неоснователни. Производството по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ е бърз административен способ за защита чрез искане на собствениците или ползвателите на правно основание на земеделски имоти с възстановено право на собственост да искат изземване със заповед на кмета на общината от лицата които ги ползват без правно основание. В случая е спорен въпросът налице ли е правно основание за владеещия имотите по силата на договора за наем, представен като доказателство по делото. На първо място, в административното производство пред кмета на общината и пред съда не може да се разглежда действителността на сключения договор за наем и да се отговори на възраженията срещу него, че не е сключен между всички страни и е относително недействителен или изцяло недействителен с което ползвателя се лишава от основание. Така направено възражението в жалбата очертава спор за материални права от една страна, между съсобствениците на имота и от друга, между ползвателя по силата на договора за наем и жалбоподателката, които спорове не могат да бъдат разрешени в настоящето административно производство от административния орган и от съда. Както се посочи, производството по чл. 34 ЗСПЗЗ е бърз административен способ за защита при безспорност на фактите които представляват и материалните предпоставки на търсената защита по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. От друга страна в това производство жалбоподателката не би могла да защити своите права самостоятелно, отделно от другите съсобственици на имота, тъй като съсобствеността е в идеални части, което означава, че правата й върху имота не се материализират в конкретна площ и граници, по отношение на които да иска защита по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Или, защитата по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ може да бъде осъществена в случая от всички съсобственици заедно. Това е така, защото искането от един наследник/съсобственик/ за защитата по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ не ползва и останалите наследници, съсобственици на имота, какъвто ефект има подаването на заявлението от един наследник съгласно чл. 14 ЗСПЗЗ. Цитирания случай е изключение въведено съгласно законова норма, поради което прилагането му при разширително тълкуване е недопустимо. Неоснователни са доводите, че след като договорът е сключен след подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ основанието не би могло да произведе действие. Административният орган е длъжен да се съобрази с фактите от значение за издаване на акта към момента на издаването му и след като договорът за наем е сключен преди издаване на акта е без значение в административното производство по издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ мотивите и основанието за сключването на сделката по отдаването под наем на имота. Както се посочи по горе въпросите относно договора и гражданскоправните последици от него не са предмет на настоящето производство и е достатъчно той да съществува като основание за ползването с което се създава пречка, предвидена по закон за издаване на заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ. При изложените съображения в същия смисъл решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1