Решение № 3428 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2010 г.

Решение № 3428 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Модекс" ЕООД, гр. Айтос, срещу решение № 989/5.08.2010 г. по адм. д. № 837/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 02901571/1.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-100/30.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП относно отказа да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС по отношение на МПС, предмет на продажба по фактура № 61/20.12.2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалноправни норми. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се отмени РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че в съответствие с представените по делото доказателства облагаемият оборот по чл. 96 ЗДДС на дружеството за ревизирания период е правилно изчислен, поради което законосъобразно е прието с атакувания РА, че са били налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС за период преди подаване на заявлението за това. Съдът е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че от облагаемия оборот следва да се изключи получената сума от продажби на МПС в края на 2006 г. на основание чл. 96, ал. 3 ЗДДС, тъй като се касае за доставка на ДМА, използвана в дейността на лицето, като съдът се е мотивирал, че по делото липсват достатъчно доказателства за установяване, че продаденото МПС се е ползвало за "основната дейност" на дружеството. Решението е неправилно. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В разпоредбата на ал. 2 от текста са визирани доставките, сумите от данъчните основи на които се включват в облагаемият оборот. В случая е налице основание за приложение на изключението по чл. 96, ал. 3, предложение второ ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г). Съгласно текста, в облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето. По делото е безспорно, че прехвърленият автобус е използван в дейността на лицето, като под използване в дейността следва да се има предвид използване на актива непосредствено в независимата икономическа дейност, когато същият допринася за извършването й, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на доставка. Изключението не се отнася за всички дълготрайни материални и нематериални активи, а само за тези, които са използвани в дейността на лицето. В случая с представени два пътни листа е установено използване на автобуса за дейността на фирмата. Както административния орган, така и съдът не е направил разграничение между визираните три хипотези в разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС и е изследвал само предпоставките по първата хипотеза, в която се визира "основна дейност". В тази връзка са обсъждани от съда представените доказателства и са изведени изводи във връзка с интензивността на ползване на МПС за дейността на фирмата. Приложимата разпоредба в случая е втората хипотеза, в която е законово регламентирано, че в облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в "дейността" на лицето. При неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, съдът е направил недопустимо стеснява на приложимостта й, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспорения РА. С оглед изхода на спора на касатора следва да се заплатят всички разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 775 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,