Решение № 5674 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2017 г.

Решение № 5674 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бономо" ЕООД срещу Решение № 1464 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 752/2016 г. по описа на Административен съд П., IХ състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът не е изяснил въпроса относно материалната компетентност на органите по приходите, издали процесния РА, както и че съдебният акт е постановен при неприета административна преписка и съдържа буквално възприемане на мотивите на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в потвърждаващото РА решение. На второ място, в касационната жалба се излагат за неправилност на съдебния акт при нарушение на материалния закон както в частта на ЗДДС, така и в частта по ЗКПО. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна . Предмет на оспорване пред АС П. е Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004156-091-001 от 18.12.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 145 от 12.03.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. С РА на "Бономо" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12000,00 лева по фактури, издадени от "Булкомерс 13" ЕООД, както и е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014 г. по реда на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО със сумата от 60 000 лева. Съдът е посочил, че констатациите на приходните органи относно допълнително определените данъчни задължения са правилни и законосъобразни, като оспорващият не е успял да проведе пълно насрещно доказване, за да ги опровергае. Във връзка с твърдението на РЛ за нищожност на РА в съдебния акт е отразено, че твърдението относно неподписване на копието на РА е недоказано, тъй като същото не е представено в рамките на съдебното производство за проверка. По отношение на сочените от оспорващия нарушения при връчване на книжата по реда на чл. 32 от ДОПК в хода на ревизията съдът е приел, че такива не са допуснати, а и дори да са налице определени нарушения, те не водят до незаконосъобразност на РА. Във връзка с оспорването на авторството на частните документи, приложени на л. 12 и л. 89 от делото съдът се е позовал на съдебно-графологическата експертиза, въз основа на която е установено, че подписите са положени именно от А. В. В.. В обобщение е направен изводът за законосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира за основателни доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС П.. На първо място, с жалбата, адресирана до съда се съдържат твърдения за липса на положени подписи както в ЗВР, така и в РА. ЗВР № Р-16001615004156-020-001 от 08.06.2015 г. /на л. 471 от делото/ е подписана от орган по приходите И. К. К. - началник сектор при ТД на НАП П.. ЗВР за изменение на първоначалната ЗВР / на л. 469 от делото/ е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис от И. К. К. на длъжност началник сектор, на дата 16.09.2015 г. Процесния РА /на л. 35 - л. 37 от делото/ е издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис от П. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите, на дата 18.12.2015 г. и от И. К. К. на длъжност началник сектор, на 18.12.2015 г. Във връзка с така изложените възражения на РЛ съдът е бил длъжен да изиска доказателства за компетентност на органите, издали РА, включително да укаже на приходната администрация да представи удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на РА, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП. При условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд има задължение да следи служебно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК му вменява задължение да указва на страните, че за някои обстоятелство от значение на делото не сочат доказателства. Това изискване в случая не е спазено и спорът е останал неизяснен от фактическа страна. На второ място, съдът е разгледал спора по същество, без да е предприел процесуални действия по приемане на административната преписка. Съгласно протокол от съдебно заседание, проведено на 18.05.2016 г. съдът е констатирал, че по преписката липсват доказателства, поради което същата не следва да бъде приемана. В следващо съдебно заседание, проведено на 28.06.2016 г. съдът не е приел представените от ответната страна писмени доказателства, част от административната преписка / от л. 490 - л. 511 от делото/, като е дадена възможност на оспорващия да се запознае с тях и до следващото съдебно заседание да вземе становище. В съдебно заседание на 29.09.2016 г. е извършен доклад на молбите на страните, като юрк. К. е поддържал искането си представените в предходното съдебно заседание писмени доказателства да се приемат, както и да се призове допуснатия до разпит като свидетел А. В. В. /управител на "И. Б." ООД/. В същото съдебно заседание е указано свидетелят да се призове от постоянния му адрес, като не са били приети писмените доказателства, представени от данъчната администрация. В съдебно заседание на 07.12.2016 г. е дадена възможност на страните в 14-дневен срок да формулират доказателствени искания и да представят доказателства, като е указано на ответника, че при нереализиране на допуснатото му гласно доказателство в следващото съдебно заседание, същото ще бъде заличено. В съдебно заседание на 16.02.2017 г. съдът е допуснал по искане на ответната страна съдебно-графологична експертиза. В последното съдебно заседание, проведено на 18.05.2017 г. е изслушано вещото лице по СГЕ и заключението е прието по делото, като е даден ход на делото по същество. Следователно, видно от съдържанието на протоколите за проведени съдебни заседания административният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, като не е приел писмените доказателства, част от ревизионната преписка - ЗВР, протоколи за извършени насрещни проверки, ИПДПОЗЛ, писмени документи, представени във връзка с насрещните проверки, РД, РА, решението на решаващия орган. Едновременно с това съдът е указал на ответника да ангажира становище и да представи доказателства във връзка с направеното от жалбоподателя оспорване на истинността на част от документите по преписката съгласно молба от 11.05.2016 г. / л. 474-л. 476 от делото/ до датата на съдебното заседание. От процесуалния представител на дирекция "ОДОП" - гр. П. е представена молба от 30.05.2016 г. / на л. 486 от делото/, както и допълнителни писмени доказателства / на л. 490 - л. 511 от делото/, които не са приети от решаващия съд. Налице е нарушение на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като съдът е разгледал въпроса за законосъобразността на обжалвания РА, без да приеме доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и част от писмените доказателства, представени от ответната страна в хода на съдебното производство. На следващо място, съдът е възпроизвел буквално съображенията на решаващия орган, съдържащи се в Решение № 145 от 12.03.2016 г., без да посочи какво приема за установено, въз основа на какви доказателства, респ. дали правилно е приложен материалният закон - ЗДДС и ЗКПО. Следователно, решението не съответства на изискванията по чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като съдът не е извършил необходимите процесуални действия по изясняване на спора от фактическа страна и е нарушил служебното начало, като не е приел доказателствата по административната преписка и всички доказателства по делото, както и не е изискал доказателства от ответната страна във връзка с валидността на електронните подписи на приходните органи по отношение на ЗВР за изменение на първоначалната ЗВР и по отношение на издадения РА. Тези нарушения на съдопроизводствените правила съществено засягат правото на защита на оспорващия, явяващ се касационен жалбоподател в настоящото производство, което обуславя отмяната на решението и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. След извършване на процесуалните действия по комплектоване на цялата административна преписка и приемане на доказателствата по делото, съдът следва да формира свои собствени мотиви, в които да посочи становищата на страните, какво счита за установено, въз основа на какви доказателства и съответно, да формира правни изводи относно законосъобразността на РА в спорните му части - по ЗДДС относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Булкомерс 13" ЕООД и относно увеличението на СФР за 2014 г. със стойността на непризнатите разходи по същите фактури на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО. Въз основа на гореизложеното, касационната жалба е основателна на релевираното в нея основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд П. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК новият състав на АС П. следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение