Решение № 9704 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16589/2011 г.

Решение № 9704 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16589/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му Таня Иванова, против решение № 2681 от 14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 3050/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Йорданка Димова Йорданова от гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура в с. з. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32046 от 22.07.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният пред него административен акт е издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. В тази връзка развива правни съображения, че делегирането на правомощие за издаване на актове по чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е извън хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г. и на чл. 11, ал. 2 (нова) от Устройствения правилник, а решението на Управителния съвет проведено на 7.04.2011 г. е незаконосъобразно. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Изводите на решаващия съд, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от некомпетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. З от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са правилни и законосъобразни. Оспорения АУПДВ е издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" въз основа на заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г., с която на основание чл. 20а ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният директор на фонда е делегирал на заместник - изпълнителния директор правомощията си да подписва всички уведомителни писма по схемите за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, както и да издава актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания. Съгласно разпоредбите на чл. 20, т. 5 и чл. 20а от ЗПЗП единствено изпълнителният директор ръководи дейността на Разплащателната агенция и не се предвижда възможност той да делегира тези си правомощия на заместник изпълнителния директор и на други лица. Следователно, изводите на съда, че към момента на издаване на заповед № 01-РД/1288 - 8.04.2011 г. - изпълнителният директор не е имал основание и законова възможност да делегира правомощията си на заместник-изпълнителния директор са правилни. След последвалото изменение на Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" с ПМС № 133/12.05.2011 г. (ДВ, бр. 39 от 30.05.2011 г.) порокът не е отстранен, тъй като липсва нов административен акт, по силата на който да е делегирано правомощието на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания. Спазването на правилата за компетентност на административния орган издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146, т. 1 от АПК. А правна последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ и ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. дело № 4/2002 г. на ОС на ВАС). По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,