Решение № 4796 от 5.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Станкова от гр. Пловдив подадена срещу Решение 947 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело 3092/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неправилност на същото поради допуснато нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване от ВАС на друг съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/ , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор,чрез гл. юрисконсулт Лазаров оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на последната, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по подробно изложени съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба, предявена от В. Станкова срещу НОК с посочено в нея равно основание чл.106,ал.3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на 10 002 лева за претърпени от нея имуществени вреди, представляващи дължимо но не платено обезщетение поради едностранно прекратяване от органа по назначаването на служебното й правоотношение на основание чл.106,ал.3, във вр. с ал.1,т.5 от ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. С определение 779/ 31.05.2021г. Пловдивския АС приемайки , че е сезиран с искова молба, която не му е подсъдна, прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Районен съд Пловдив по подсъдност. Последния, също приел, че не е компетентен да разгледа спора, поради което повдигнал спор за подсъдност с АС-Пловдив и изпратил делото на ВКС за определяне на компетентен съд от смесен състав на ВКС и ВАС. Смесеният състав на върховните съдилища - изхождайки от факта, че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл.1и чл.2 от ЗДСл и са административноправни, поради което с оглед нормата на чл.128,ал.1,т.6 АПК, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи- е определил компетентен да разгледа исковата молба на Станкова- АС- Пловдив. С оспореното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В. Станкова иск против НЗОК иск за имуществени вреди в размер на 10 002 лв. За да достигне до този резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по имуществения спор са се намирали в служебни отношения, като Станкова е заемала длъжността началник отдел Здравноосигурителен бюджет, дирекция Администриране и правно обслужване на дейността в РЗОК- Пловдив. Със Заповед, издадена на 11.02.2019г. Установено е, че с уведомление от 07.01.2019 г. Станкова е уведомила управителят на НЗОК, че с влизане в сила на Закона да държавния бюджет на Р България за 2019г., по силата на закона се намира в недопустимост по чл. 7,ал.2,т.8 от ЗДСл, като лице упражнило правото си на пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. На 17.01.2019г. органът по назначаване предизвестява Станкова, че ще й прекрати служебното правоотношение , поради констатирана несъвместимост. На 14.02.2019г. Станкова възразила писмено срещу отправеното й предизвестие и сочейки, че Конституционния съд на Р България е образувал конституционно дело 16/2019г. и е допуснал по същество искане за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за държавния бюджет, е поискала спиране на производството по издаване на акт за прекратяване на служебното й правоотношение, до произнасянето на КС , на основание чл. 54,ал. 1,т.4 АПК. На 11.02.2019г. е издадена заповед 5 , с която управителят на НЗОК- прекратява служебното правоотношение със Станкова, поради установена по силата на закон несъвместимост. Заповедта е връчена на Станкова на 21.02.2019г. Констатирано е, че заповедта не е оспорена по съдебен ред/ в двумесечен срок, при условията на чл.140,ал.1 АПК/ , поради което същата е влязла в сила на 22.04.2019г. Прието е от съда, че Станкова не оспорила и мълчаливия отказ на управителя да се произнесе по искането за спиране на производството по издаване на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. От правна страна административният съд е приел, че в случая не е налице наличие на отменен по съответния ред административен акт, действие или бездействие на административен орган, които да са в причинна връзка с твърдените от ищцата причинени й имуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Във връзка с горното, при разглеждане на спора съдът не е допуснал твърдените нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдържанието на решението напълно отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 от АПК. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. Предявеният пред Административен съд Пловдив иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: незаконосъобразен акт/действие или бездействие на държавен/общински орган или негови длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Както правилно е приел съдът, в случая не е налице първата от трите предпоставки (отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействия ), поради което останалите предпоставки не следва да бъдат установявани и отговорността на НЗОК не следва да бъде ангажирана. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че Станкова не се е възползвала от възможността да оспори законосъобразността, както на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и на мълчаливия отказ на управителя на НЗОК да спре производството по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.54,ал.5 АПК и същите са породили своите правни последици. Недопустимо е, в производството по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ да се прави инцидентен контрол за законосъобразност на влезли в сила неоспорени административни актове, действия или бездействия на административните органи. Именно при неустановяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати НЗОК сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение