Решение № 4324 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 595/2021 г.

Решение № 4324 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 595/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка със чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на министъра на външните работи, подадена чрез процесуален представител против решение № 6168 от 9.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6321/2020 г. от Административен съд София – град /АССГ/, с което е обявена нищожността на заповед № Т-749 от 27.04.2018 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Х. и Министерство на външните работи е осъдено да заплати разноски в размер на 600 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Д. Х., чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС –София град е заповед № Т-749 от 27.04.2018 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Х. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства е видно, че с влязло в законна сила на 26.02.2020 г. съдебно решение по адм. дело № 5308/2018 г. на АССГ, 25 състав е обявена за нищожна заповед № ЧР-95-00-145 от 27.04.2018 г., с която на Д. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Посочената заповед е основание за издаване и на процесната. Правилно първоинстанционния съд е приел, че жалбата, подадена от адресата на акта е процесуално допустима, тъй като търсената от оспорващия нищожност на административния акт не се ограничава във времето. Ето защо неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по жалба, която е просрочена. Съгласно нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че обявената за нищожна заповед е послужила като основание за издаване и на процесната заповед. С процесната заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и заповед № ЧР-95-00-145 от 27.04.2018 г. за налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно обявената с влязло в законна сила съдебно решение за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" води до тежък порок, който приравнява административния акт за прекратяване на служебното правоотношение на "правно нищо", на несъществуващ факт. Именно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е послужила като основание за издаване и на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. След като заповедта за уволнение е обявена за нищожна, тоест не е съществувала в правния мир още към момента на постановяването й, то и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява издадена при пълна липса на правно основание. Липсата на правно основание обвързва съда да приеме нищожност на процесния акт. Касае се за пълна липса на условията, визирани в приложимата правна разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Налице е тежко нарушение на материалния закон, което правната теория свързва с пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът да е лишен от законово основание. Наведените доводи от касационния жалбоподател, че с процесната заповед отново е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" не могат да бъдат споделени. Налице е спор, вече разрешен с влязло в сила решение и той не може да бъде пререшаван чрез преразглеждане на фактическите установявания и правни изводи, обусловили решението по същество. Релевираните доводи са относими в хода на производство по проверка законосъобразността на заповедта за налагане дисциплинарно наказание "уволнение", което е било предмет на адм. дело № 5308/ 2018 г. на АССГ, 25 състав, завършило с влязло в сила решение. Предвид изложеното, касационната жалба на министъра на външните работи се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева /шестстотин/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение