Решение № 5745 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2012 г.

Решение № 5745 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мавет" ЕООД със съдебен адрес в гр. София, ул. "Княз Борис I", № 96, ет. 1, ап. 3, представлявано от Петър Петров, чрез адв. Ангел Панайотов, против Решение № 3379/19.06.2012 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7566/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 23900616/5.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1324/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 11.2008 г., м. 01.2009 г. и м. 03.2009 г., на осн. чл. 84 вр. чл. 53, ал. 3 ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 72 713,23 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за недоказаност на извършените вътреобщностни доставки /ВОД/. Счита се, че незаконосъобразно съдът е счел за приложима по-късна редакция /в сила от 1.02.2011 г./ на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС относно реквизитите на писменото потвърждение за получаване на стоката. Представени били достатъчно убедителни доказателства за лицата предали и получили процесните стоки. Не бил съобразени писмени доказателства - товарителници, както и данните за реално извършване на доставките. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ"/ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно наличието на една от изискуемите предпоставки за наличие на вътреобщностни доставки /ВОД/, осъществени от ревизираното лице към регистрираното за целите на ДДС в Румъния дружество "Несебър Импекс" ООД Румъния, документирани с 12 бр. инвойс-фактури, издадени в посочените данъчни периоди с предмет гуми за автомобили, телескопи, дрехи. Спорно е било транспортирането на стоките от територията на страната /РБ/ до територията на друга държава членка /Р Румъния/. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че по декларираните като вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки от дружеството, не е установено, че стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава - членка на ЕС /Р Румъния/, тъй като е счел, че представените доклади като потвърждения за получаване на стоките, не са годни да удостоверят факта на получаване на стоките в Р Румъния. Фактическата обстановка по спора е изяснена пълно от съда, събрани са всички поискани от страните доказателства и доказателствени средства. Съдът е мотивирал акта си, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, указал е на страните за кои обстоятелства от значение за спора не се сочат доказателства. Изводът е, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Като доказателства за извършването на доставките и за изпращането, транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния като друга страна-членка на ЕС, са представени и приети 3 бр. доклади за получени стоки, вкл. и в заверен превод, в които са посочени количествата стоки по фактурите. В докладите липсват данни къде са пристигнали стоките. Правилни са изводите на съда, че не може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че стоките са транспортирани до Р Румъния и са получени на нейна територия. В докладите се удостоверява получаването на стоките от страна на получателя, но не и мястото на получаването им. В касационната жалба се твърди, че съдът не е съобразил данните за транспортиране на стоките по представени товарителници. Товарителниците са транспортни документи, представляващи документи по смисъла на приложимата т. 2, б. "а" на чл. 45 ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 101/2006 г./ и принципно са годни да удостоверят получаване на стоките от територията на РБ до територията на Р Румъния, когато транспортът е за сметка на получателя и се твърди, че е извършен от трето лице, както е в процесния случай. Оплакването в касационната жалба е неоснователно, тъй като по делото липсват каквито и да било данни за представяне и приемане на товарителници като писмени доказателства. Обратното, в съдебно заседание на 20.06.2011 г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява, че не може да представи доказателства за извършен транспорт. Изводът е, че не е доказано и удостоверено извършването на получаване и транспортиране на процесните стоки като ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС. В подкрепа на този извод са и данните по получения в процедура по Регламент 2003/1798/ЕС формуляр "SCAC 2004", удостоверяващ че фирмата-получател е "обявена за неактивен данъкоплатец"; ДДС номерът й, валиден от 3.12.2007 до 1.07.2009 г., е анулиран и е започнало наказателно производство. Фирмата няма валиден адрес в Румъния, не е подавала декларации за вътреобщностни придобивания /ВОП/ и се представлява от българско физическо лице с местожителство в България. Ето защо, първоинстанционният съд обосновано е приел, че отговорът на румънската данъчна администрация по реда на посочения Регламент, в качеството си на официален удостоверителен документ, има обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, която не е опровергана с други доказателства, тъй като представените доклади за получаване на стоката не съдържат данни за мястото на предаването на стоката. Затова и неоснователно е главното касационно оплакване, че ревизираното лице е представило валидно писмено потвърждение от получателя на стоките като алтернативно доказателство за извършването на процесните ВОД. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на жалбоподателя не се дължи заплащане на разноски. Такива не се дължат и в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в максималния размер по чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК. Възнаграждението се дължи еднократно за съдебното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,