Решение № 494 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2020 г.

Решение № 494 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, срещу решение № 572 от 4.03.2020 г. постановено по адм. дело № 1210/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се и направените по делото разноски. Ответницата – Л. Ганчева от [населено място], чрез пълномощника си - адвокат А. Делчев, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че за периодите 7.12.1981 г. -19.09.1988 г. и 1.07.1990 г. -2.01.1992 г. Ганчева е полагала труд, който попада в обхвата на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.); , поради което постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата се явява основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-88 от 01.04.2019 г. на и. д. директор на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Л. Ганчева – вх. № 1012-15-76/12.03.2019 г. против разпореждане № [ЕГН], протокол № N01063/11.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което считано от 9.08.2018 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО. От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 2113-15-3902/9.08.2018 г. Гачева е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО. Към заявлението последната приложила трудова книжка № 355 от 11.12.1981 г., в която е оформен осигурителен стаж за заемани длъжности "началник отдел ТРЗ" и "плановик" за периода от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г. / 01 година 06 месеца 01 дни/, като осигурителят ДФ "Похимет" отразил като забележка осигурителния стаж да бъде зачетен от втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.); за работа в радиоактивна среда. Видно от трудовата книжка, от 7.12.1981 г. до 19.09.1988 г. / 06 години 09 месеца 12 дни/ Гачева е заемала и длъжност "плановик" в СО "Редки метали", рудник Дружба1, като посоченият стаж, в представеното удостоверение обр. УП-30 № фс 30-1-14/09.02.2005 г. на ЕООД "Тракия РМ" гр. Пловдив, е категоризиран като втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.);. Освен трудовата книжка, към заявлението са приложени и други документи: осигурителна книжка, Уведомление изх. № 1382/16.02.2016 г. на пенсионното управление на РСФСР за отпускане на пенсия от 30.10.2015 г., удостоверения за раждане на дете и за банкова сметка. Към административната преписка са приобщени и доказателства за осигурителен стаж на заявителя от осигурителите: "Тех парк Оптела" АД Пловдив - Удостоверение обр. УП2 № 14/20.03.2018 г. и "Тракия -Редки метали" ЕООД относно МДП "Дружба" –с. Елешница - Удостоверение обр. УП-3 изх. № ФС30-01-14/9.02.2005 г., справка от персонален регистър на НОИ на заявителя за осигурителен период от 1.01.1997 г до 9.08.2018 г.; опис на осигурителен доход; справка за трудови договори и за самоосигуряващо се лице. С разпореждане № [ЕГН], протокол № N01063/11.02.2019 г. на Ганчева е отпусната лична пенсия за прослужено време и старост, като в мотивите към същото е посочено, че осигурителният стаж за времето от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г., положен на длъжностите "началник отдел ТРЗ" и "плановик" при осигурителя "Тракия -Редки метали" ЕООД, правоприемник на ДФ "Похимет", удостоверен в трудова книжка № 355/11.12.1981 г. се зачита не за втора, а за трета категория труд поради липса на данни същите да са изпълнявани на територията на рудник МДП Царимир или в производството и организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия. Срещу разпореждането, връчено на 27.02.2019 г., Ганчева депозирала жалба вх. № 1012-15-76/12.03.2019 г., в която възразила срещу непризнат осигурителен стаж от втора категория, положен при осигурителя "Тракия -Редки метали"ЕООД в рудници за добив на уран "Дружба-1" с. Елешница за периода 7.12.1981 г. - 19.09.1988 г. и в с. Момино село за периода 1.07.1990 г. - 2.01.1992 г. Последвало издаването на атакуваното решение на и. д. директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата на Ганчева като неоснователна е оставена без уважение. В мотивите на решението е посочено, че поради липсата на първична документация на "Тракия РМ" ООД за времето от 7.12.1981 г. до 19.09.1988 г. и от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г. не може да се установи че Ганчева действително е заемала длъжностите "плановик" и "началник отдел" в обект за добив и преработка на радиоактивни вещества, което да дава основание за зачитането му от втора категория при условията на чл. 61а от ПКТП (отм.);. Отразено е, че осигурителния стаж за посочените периоди е зачетен като трета категория труд. В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели, които потвърждават, че Ганчева е изпълнявала длъжностите "плановик" и "нормировчик/началник отдел ТРЗ" на обекти – миннодобивни предприятия, за процесните периоди. Свидетелката Василева, заемаща длъжност "Началник отдел ТРЗ" в ЦУ към СО "Редки метали" гр. Бухово пояснява какви са били задълженията на Ганчева по длъжностните й характеристики и в какво са се изразявали трудовите й функции. Обстоятелството, че Ганчева фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя "Редки метали" ЕООД –гр. Бухово за МДП "Дружба -1" с. Елешница се потвърждава и от представената справка от ТП на НОИ-Кюстендил изх. № 1029-09-1307#/03.10.2019 г. По делото са назначени СТЕ, по която заключението е оспорено от страна на административния орган и ССч. Е, по която заключението не е оспорено. Вещото лице по назначената СТЕ посочва, че в процесните обекти - рудник МДП "Дружба 1" на "Редки метали" ЕООД-Бухово и рудник МДП с. Момино при "Тракия –РМ" ЕООД - гр. Пловдив се е осъществявала дейност по извличане и технологична обработка на уран, като всички сгради свързани с административните дейности по управление, контрол и обслужващи дейности са разположени на територията на рудника. Отразява, че в непосредствена близост до описаните помещения са разположени добивните съоръжения и полета за извършване на сондажи за извличане на уранова суровина, като може да се приеме, че са били налице предпоставки за радиоактивни и други вредни лъчения на работещия персонал в административните и обслужващи сгради. От своя страна вещото лице по назначената ССч. Е посочва, че на Ганчева за процесните периоди - от 7.12.1981 г. до 19.09.1988 г. и от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г. са изплащани суми за особени условия на труд /вредни и от двамата осигурители, като не е уточнено дали те са свързани с работа в йонизираща среда. Потвърждава, че в разпореждане № [ЕГН], протокол № N01063/11.02.2019 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Ганчева, осигурителния стаж от 06 години, 09 месеца и 12 дни за периода 7.12.1981 г. -19.09.1988 г., положен в рудник "Дружба" – с. Елешница е включен и категоризиран в трета категория труд. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд счел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени с КСО, в предвидената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила /нарушение на чл. 35 от АПК/ и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът счел, че Ганчева през процесните периоди е полагала труд на територията на рудник МДП "Дружба 1" на "Редки метали" ЕООД гр. Бухово и рудник МДП с. Момино при "Тракия-РМ" ЕООД гр. Пловдив, като е заемала съответно длъжностите "плановик", "нормировчик" и "началник отдел за работа в радиоактивна среда". Направил е извода, че посочените длъжности, предвид естеството на изпълняваните трудови функции, спадат към категорията инженерно-технически работници, заети в организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма "Редки метали", които са визирани в разпоредбата на т. 61"а" ПКТП (отм.); и чийто труд е квалифициран като такъв от втора категория, поради което отменил атакуваното решение № 2153-15-88 от 1.04.2019 г. на и. д. директор на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Л. Ганчева – вх. № 1012-15-76/12.03.2019 г. против разпореждане № [ЕГН], протокол № N01063/11.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив и изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3902/09.08.2018 г. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на първоинстанционния съд се основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при недопустимо разширително тълкуване на материалноправната норма на т. 61а от раздел ІІ на отменения ПКТП, която е приложена неправилно. Предвид материалната доказателствена сила на неоспорената трудова книжка, като официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 347 от КТ, се установява че Ганчева за периода от 7.12.1981 г. до 19.09.1988 г. е заемала длъжност "плановик" в СО "Редки метали", рудник Дружба1, а за периода от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г. е заемала длъжности "началник отдел ТРЗ" и "плановик" в ДФ "Похимет". От събраните по делото доказателства не се установява за процесните периоди ответницата да е заемала длъжностите "нормировчик" и "началник отдел за работа в радиоактивна среда", както е приел първоинстанционния съд. По делото не се оспорват обстоятелствата, че ДФ "Похимет" е регистрирана като дъщерно дружество на ДФ "Редки метали", а от 31.10.1991 г. правоприемник на ДФ "Похимет" е "Тракия РМ" ЕООД с. Момино село, както и че в следствие на възникнал пожар голяма част от документацията на "Тракия РМ" ЕООД е унищожена, в т. ч. и ведомостите за процесните периоди. Не се оспорва и обстоятелството, че в рудник МДП "Дружба 1" на "Редки метали" ЕООД-Бухово и в рудник МДП с. Момино при "Тракия –РМ" ЕООД - гр. Пловдив се е осъществявала дейност по извличане и технологична обработка на уран, като ответницата е изпълнявала трудовите си функции в административните сгради на посочените обекти. Спорният по делото въпрос е дали полагания от нея труд на посочените длъжности и при така установените условия, следва да се приеме за труд втора категория, в съответствие с т. 61а от ПКТП (отм.); , както претендира Ганчева или за труд трета категория, както е приел административния орган. Разпоредбата на т. 61а от ПКТП (отм.); причислява към втора категория труда на следните категории лица: "работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товаро-разтоварна база за руда и готов продукт); органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Предвид анализът на посочената разпоредба и характера на заеманите длъжности от Ганчева - "плановик" и "началник отдел ТРЗ", които са по-скоро административни, не може да се наложи извода, че същата пряко е била ангажирана в технологичния процес по добив, преработка и обогатяване на радиоактивния материал или е била заета в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия, както е приел първоинстанционния съд. Този извод не се променя и от показанията на свидетелката Василева, която не потвърждава ответницата постоянно да е присъствала на обекта за добив и преработка на радиоактивни вещества. В тази връзка следва да се посочи, че действително, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания, като такива не се допускат и за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и то по време на полагането му. Гласните свидетелски показания са допустими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с условията на труда, когато за това липсват писмени доказателства, не по вина на работника или служителя. В случая, от една страна ответницата няма вина за унищожаването на голяма част от документацията на осигурителя й, но са налице издадени от работодателя писмени доказателства - трудова книжка и УП 2, а от друга страна свидетелите не са допуснати за опровергаване съдържанието на писмените документи, а тъкмо обратното - за потвърждаване на такива, доколкото въпреки съдържанието им, същите се приемат от административния орган за недостатъчни. Ето защо същите следва да се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. Съдът намира, че трудът на ответницата за процесните периоди не би могъл да бъде причислен към втора категория и на основание изр. първо от т. 61а от ПКТП (отм.); , тъй като не следва понятието територия на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества да се тълкува разширително и в същото да попадат всички сгради, намиращи се в границите на процесните обекти. Целта на посочената разпоредба е да се третират по-благоприятно онези работещи, които са изпълнявали трудовите си функции в среда с непосредствен и продължителен досег с ренгеново лъчение, радиоактивни вещества или други източници на йонизиращи лъчения. Няма как такъв извод да се наложи за работещите в административните сгради, тъй като от една страна административните сгради са били отдалечени от съответните шахти / съгласно заключението на вещото лице по СТЕ/, а от друга страна по делото не се събраха данни каква е била степента и интензивността на радиоактивните лъчения в и около административната сграда, където се е намирало работното място на Ганчева. Дори да се приеме че са били налице предпоставки за радиоактивни и други вредни лъчения на работещите в административните сгради персонал, какъвто извод прави вещото лице по СТЕ, същите не са били постоянни и непрекъснато свързани с осъществяваните от тях трудови функции. Предвид изложеното се налага извода, че полаганият от Ганчева труд за процесните периоди не може да бъде зачетен като втора категория труд, тъй като не попада в уредените хипотези на т. 61а от ПКТП (отм.);. Обстоятелството че осигурителите са предложили стажът на ответницата през обсъжданите периоди да бъде зачетен от втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.); , също не променя този извод, а е обусловило проверки при осигурителите от административния орган за изясняване попадат ли заеманите длъжности и като цяло трудът на заявителката в обхвата на цитираната точка от правилника, резултатите от която са обективирани в констативни протоколи от 22.02.2018 г. и 12.03.2019 г. При проверките не са установени данни, от които може да се изясни при какви условия на труд е положен стажа на Ганчева, като същевременно и по делото не се събраха безспорни доказателства постоянната работа на лицето да е на обект за хидрометалургично извличане, добив и преработка на радиоактивни вещества в обсега на йонизиращо лъчение, а преките й задължения да са били свързани с контролиране на технологичните процеси, организацията на труда и производството в обсега на йонизиращите лъчения. Съобразявайки установеното при проверките и от останалите събрани доказателства пенсионният орган обосновано и материално законосъобразно не е приел предложението на осигурителя да категоризира обсъждания труд на Ганчева, за времето от 7.12.1981 г. до 19.09.1988 г. и от 1.07.1990 г. до 2.01.1992 г., като такъв от втора категория, поради това, че той не попада в никоя от хипотезите по т. 61а от ПКТП (отм.);. Липсата на категорични данни трудът на лицето да е положен при специфичните условия на т. 61а от ПКТП (отм.); , изключва прекатегоризиране на стажа му през периодите, в който то е работило като "плановик" и "началник отдел ТРЗ" в администрацията на обекти за добив и преработка на радиоактивни вещества, от трета във втора категория труд. Горното налага извод, че противно на приетото от първоинстанционния съд, процесните административни актове не са издадени в противоречие с чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и без да са събрани служебно всички относими доказателства, защото, както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - Пловдив в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органите на ТП на НОИ – Пловдив са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК, направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от Ганчева документи, и при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за липса на възможност да се категоризира трудът й през обсъжданите периоди като такъв от категория, различна от трета. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция решение на и. д. директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице обоснованото от Пловдивския административен съд съществено нарушение на административно-производствените правила /по чл. 35 АПК/, които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон - т. 61а от ПКТП (отм.); и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Л. Ганчева се отхвърли като неоснователна. В същия смисъл е преобладаващата практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси. Предвид изхода на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. От негова страна е заплатена сумата от 200 лева държавна такса за касационното оспорване, но не е бил представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, поради което на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди сума в размер от 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,