Решение № 4154 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ-Варна против решение по адм. д. 226/2022 г. по описа на Административен съд-Шумен. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че са извършени проверки - на място и административна, резултатите от които обосновават издаденото УП. Проверени са четири животновъдни обекта. Твърди, че в 9747А-002 капацитетът не е достатъчен за отглежданите оборно животни, а в ЖО 9700-0329 с отглеждани свине отходните води не се почистват регулярно в лагуните и те не са с твърди дъна и стени. Към ЖО 9747А-001 с говеда и овце съоръжението към кошарите не е с водонепропускливо дъно, а последният ЖО е само демонстрационен. Доказани са нарушенията и неправилно е отменен отказа. Ответната страна Земеделски институт - Шумен оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на решението като правилно. Капацитетът на ЖО, за които се кандидатства за подпомагане е достатъчен, за ЖО със свине няма заявление за подпомагане. Изслушана е съдебна експертиза и същата обосновава решението на съда. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП изх. 01-033-3300/149 от 12.07.2022 г. на директора на ОД на ДФЗ-Варна, с което е отказано подпомагане за 2021 г. по подмярка "Хуманно отношение към животните" в сектор ЕПЖ поради осигуряване на свободна площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка, както и групово в бокс/помещение, и по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ поради неосигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ДПЖ на основание чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 4 Наредба 4/ 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" към ПРСР 2014-2020 г. За да отмени уведомителното писмо с решение 32/ 10.03.2023 г-. по адм. д. 22682023 г. по описа на Административен съд- Шумен, съдът приема, че отказът е немотивирани не става ясно по отношение на кои животновъдни обекти, стопанисвани от жалбоподателя е констатирано някакво нарушение и в какво точно се изразява неспазването на изискванията за хуманно отношение към животните. Освен това е прието, че отказът е постановен в противоречие с материалния закон. Поискано е подпомагане за ЕПЖ и ДПЖ за животновъдни обекти 7810420018 (9747А-0002) и 7810480004 (9747А-0001), за които обекти със съдебна експертиза е установено, че броят на отглежданите животни съответства и дори е по-малък от капацитета на животновъдния обект и се спазват изискванията за хуманно отношение при отглеждане на всички категории животни. Липсата на площадка за събиране за съхранение на оборски тор в ЖО 9700-0329 , където се отглеждат свине, а не ЕПЖ и ДПЖ е ирелевантно, защото за този ЖО не е искано подпомагане. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановено е в съответствие с доказателствата по делото, от които са изведени обосновани и съобразени с материалния закон правни изводи. Уведомителното писмо не съдържа мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за факти, които да бъдат подведени към посоченото правно основание чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/ 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 г.-2020 г. Посочено е само, че е извършена проверка на място, която е установила неспазване на минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни. В уведомителното писмо няма препращане към официален писмен документ, който да съдържа факти, установени при извършена проверка на място. Проверката е способ за събиране на доказателство, а съгласно ТР 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ, на което се позовава касатора, допустимо е мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на акта. Позоваване на доклад или констативен протокол няма. Правилни са изводите на съда за липса на мотивиране в какво се изразява за двата животновъдни обекта нарушенията на изискванията за хуманно отношение към животни, като посочването само на чл. 28, ал.1, т.4 от Наредба 4/2017 г. не е достатъчно. Освен това в хипотеза на оперативна самостоятелност за пълен отказ за подпомагане или намаляване на помощта, административният орган дължи мотивиране защо приема варианта за налагане на по-тежката санкция, което нарушава принципа на пропорционалността, предвид съображения 19, 27 и 30 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията отг 14.03.2014 г. за допълнение на Регламент 1306/2013 на ЕП и Съвета. Отделно от това съдът е положил усилия за изясняване на фактите по делото. Изискана е официална справка от ОДБХ досежно капацитета на ЖО 9747А-0001,от която е видно, че площта е достатъчна за хуманно отглеждане на животни. Допусната, изслушана и приета е по делото съдебна експертиза, която установява, че Земеделски институт-Шумен има четири животновъдни обекта, кандидатства за подпомагане само за два от тях 7810420018 (9747А-0002) и 7810480004 (9747А-0001/, като наличната им площ е повече от необходимата за хуманно отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ. Съдебният експерт посочва, че проверките са установили нарушения за обект, в който се отглеждат животни свине, а изискванията в нормативния акт се отнасят за ЕПЖ и ДПЖ, но не и за други животновъдни обекти и с вид и категория животни, за които не е поискано подпомагане. Спазени са изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба 4/2017 г. Ответната страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, но в представеното по делото пълномощно е посочен само уговорен между пълномощника и страната размер, без да има отразяване, че е платено в брой или по банков път. Следователно няма доказателства за направени разноски за процесуално представителство и искането е недоказано. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Върховният административен съд, пето отделение