Решение № 2683 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14654/2019 г.

Решение № 2683 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14654/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Сила, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 6340 от 28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 10298/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364 з-1590/27.08.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е извел правните си заключения без наличието на убедителни доказателства за обоснованата необходимост от задържане в специалния дом. При решаването на спора не са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, в резултат на което съдът е достигнал до необоснован правен извод. Иска отмяна на решението. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, а и по делото не е било спорно, че чужденецът С. Сила е влязъл в страната не по установения ред. Лицето е без документ за самоличност. С влязло в сила решение на Държавната агенция за бежанците на С. Сила е отказан статут на бежанец. По делото не е било спорно, че на чужденеца е приложена принудителна административна мярка "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С оглед организиране извеждането му от страната в изпълнение на принудителната мярка за срок до отпадане пречките за изпълнението, но не по-дълъг от 6 месеца, чужденецът е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция "Миграция". Чужденецът е поискал да бъде освободен, като е посочил адрес за пребиваване при български гражданин. Последният е подал молба в Дирекция "Миграция", в която е заявил, че ще осигури жилище и финансова издръжка на чужденеца. С писмо рег. № 536400-10047/31.05.2019 г. директорът на Дирекция "Миграция" е уведомил лицето, че молбата не може да бъде уважена, тъй като не са изпълнени условията на чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/. С докладна записка № 5364 р-15885/21.08.2019 г. компетентният орган е посочил, че лицето отказва да съдейства на органите за изпълнение на приложената мярка и отказва връщане в Република Кот д`Ивоар. С оспорената пред АССГ заповед е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ, считано от 28.08.2019 г., до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по-късно от 22.02.2020 г. Органът е съобразил мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че посочените в акта релевантни обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обосновал е извод, че чужденецът няма документ за самоличност, няма адресна регистрация в страната, няма средства за издръжка. По отношение на заявеното от български гражданин намерение да осигури жилище и финансова издръжка съдът е споделил съображенията на органа, че то не се потвърждава от представените по делото доказателства, поради което е приел за обосновано заключението на органа, че не са изпълнени условията на чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ. Тъй като чужденецът е влязъл незаконно на територията на страната и категорично отказва съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ, органът е направил извод, че съществува опасност да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Поради това съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съответен на доказателствата по делото и закона е първоинстанционният извод, че мярката по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на приложената мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната и няма доказани средства за издръжка. Правилен е първоинстанционният извод, че не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ. Представената декларация, от една страна, не отговаря на съдържанието на декларацията по образец съгласно приложение № 7 ППЗЧРБ и, от друга страна, същата е единствено със заверка на подписа на декларатора, но не и на нейното съдържание. В производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства отговарящи на нормативно установения минимум и не са представени доказателства за местонахождението и собствеността на имота. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденеца изразява категоричен отказ за съдействие за изпълнение на приложена ПАМ от национален компетентен орган. Липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Чужденецът е подал молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по които има влязъл в сила отказ на Държавната агенция за бежанците Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца е законосъобразна. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд