Решение № 14618 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2009 г.

Решение № 14618 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иванка Стоянова Иванова от гр. Пирдоп срещу Решение № 376 от 16.06.2009 г., постановено по адм. дело № 240/2009 г., по описа на Административен съд - София област. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Предмет на развилото се административно производство е било искането от 3.11.2006 г. на Иванка Стоянова Николова, в качеството й на самотна майка с дете до три годишна възраст, обективирано в молба-декларация до Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп, да й бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2006 г. - 2007 г. Въз основа на молбата на 3.11.2006 г., е изготвен социален доклад, с който социалният работник е предложил да бъде отказана социалната помощ. Със Заповед № 761-Н5/30.11.2006 г. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп е отказал на Николова да й отпусне исканата от нея целева помощ за отопление с електроенергия, считано от 1.11.2006 г. Позовал се е на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Със Заповед № 4/10.01.2007 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област е потвърдил оспорената пред него Заповед № 761-Н5/30.11.2006 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп. Иванка Николова е атакувала по съдебен ред Заповед № 4/10.01.2007 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област. Софийският окръжен съд, гражданско отделение го е отменил с решението от 19.11.2007 г., по адм. дело № 42/2007 г., по описа на същия съд. На осн. чл. 42, ал. 3 от ЗАП (отм.) е дал указания, че следва да изпрати делото като административна преписка на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп за произнасяне по молбата на Николова, с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган, недоволен от постановения съдебен акт, го е обжалвал пред Върховен административен съд. В касационното производство, решаващият съдебен състав е оставил в сила процесното решение на Софийски окръжен съд. Мотивирал се е, че компетентният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, които са от значение за отпускане на исканата от Николова целева помощ за отопление с електроенергия. В изпълнение на дадените указания с отменителното решение на Софийски окръжен съд, административният орган е изготвил нов социален доклад от 30.01.2009 г., който съдържа мотивирано предложение за отказ на социалната помощ. В него е отбелязано, че общият доход на семейството за месец октомври 2006 г. е в размер на 178,00 лв., формиран от брутно трудово възнаграждение в размер на 160,00 лв. и месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), в размер на 18,00 лв. Приел, че ДМДО на семейството на Николова, състоящо се от двама членове е 114,40 лв., а средномесечният доход на семейството за предходния месец на подаване на молбата е 178,00 лв. Констатирал е, че доходите на семейството надвишава с 63,60 лв. диференцирания минимален доход за отопление и не отговаря на условията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление (отм.) (Наредбата), издадена от Министъра на труда и социалната политика. Със Заповед № 761/6.02.2009 г. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп е отказал да бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия, считано от 1.11.2006 г. Като мотиви е посочил, че доходът за предходния месец на семейството е по-висок от ДМДО. Следователно семейството не отговаря на условията, определени в чл. 6, ал. 1 от Наредба № 5/30.05.2003 г. Заявителката е атакувала заповедта пред по-горестоящия административен орган - Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област. Директорът с Решение № 12/4.03.2009 г. е потвърдил оспорения пред него административен акт. Административен съд - София област е разгледал оспорената пред него заповед на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област. За да се произнесе по съществото на спора, първостепенният съд е приел, че оспорването, предявено от Иванка Иванова срещу Заповед № 761 от 6.02.2009 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп, потвърдена с Решение № 12/4.03.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област, е неоснователно и е отхвърлил жалбата й. Като мотиви е изложил, че правилно административният орган е определил диференцираният минимален доход за отопление на двучленното семейство, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредбата (отм.) - за самотен родител с дете до 18 годишна възраст - 208 на сто от гарантирания минимален доход или в размер на 114,40 лв. Оспореното решение е правилно. С чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление (отм., но приложим) законодателят императивно е очертал кръга на лицата и семейства, които имат право да получават целеви помощи за отопление. Условието, което е въведено, е доходът на тези групи от лица да е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление и да отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Заявителката е самотен родител, с дъщеря на възраст 1 година и 7 месеца, към момента на подаване на искането за отпускане на целевата помощ. Жилището, което обитава с родителите си е собственост на баща й Стоян Стоянов. От данните по делото се установява, че Иванова е придобила 1/2 идеална част от жилищен имот, представляващ жилищна сграда и двор, находящ се в гр. Пирдоп, в съсобственост с Вергил Атанасов Иванов - баща на детето й (л. 25 от първоинстанционното дело), както и лек автомобил марка "Пежо" 405 с регистрационен № СО 1169 СВ (л. 26). В хипотезата на приложимата към процесния период правна норма на чл. 2, ал. 4 от Наредба се съдържат условията и предпоставките, при наличието на които ДМДО на младата майка се определя при условията на т. 4 от същата разпоредба, а именно за самотен родител с дете до 18 годишна възраст - 208 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД). С Постановление № 51 на Министерския съвет от 29.03.2005 г. в чл. 1, ал. 1 е определен месечният размер на ГМД, считано от 01.06.2005 г. - 55,00 лв. Този размер е взел предвид и първоинстанционният съд при проверка на оспорения пред него административен акт, обективиращ отказ за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно ДМДО на семейството е 114,40 лв. и наведеното оплакване от касатора пред настоящата инстанция, че по отношение на неговото семейство следва да се приложи друго от изброените шестнайсет основания за определяне на възможности в чл. 2, ал. 4 от Наредбата за определяне на ДМДО, се явява неоснователно. Сочената от Иванова за относима хипотеза на т. 10 от чл. 2, ал. 4 от Наредбата е неприложима спрямо нея, тъй като тя е самотен родител с дете и попада в разпоредбата на т. 4 от цитираната новела. Предвид изложеното Административен съд - София област е съобразил приложимата материалноправна норма. Констатирал е, че заявителката не отговаря на условието, въведено в чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредбата, тъй като доходът на семейството й за предходния месец надвишава ДМДО с 63,00 лв. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приел, че доходът на касатора е по-висок от нормативно установения минимален доход за отопление с електроенергия за сезон 2006 г. - 2007 г. и не отговаря на условието в чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С оглед установените факти, по чието съществуване страните не спорят, Административен съд - София област правилно е приложил материалноправните норми. Затова не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания - противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на Иванка Стоянова Иванова срещу заповедта на Директора дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пирдоп, потвърдена с решението на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,