Решение № 324 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2017 г.

Решение № 324 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Ламбев, против решение № 5543 от 03.10.2017 г., постановено от Административен съд - София – град, Трето отделение, 51 състав, по адм. д. № 12012/2016 г. С жалбата и с писмено станвивище от 06.12.2018 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост. Касационният жалбоподател заявява, че процесният административен акт съдържа на страница четвърта таблица с 15 колони, в които са изложени правните основания за постановения отказ от подпомагане. Освен това излага становище, че в уведомителното писмо се съдържат и фактическите основания, отнасящи се до неспазването на изискванията за управление на площите, заявени по процесната мярка, като информацията за неспазването на тези изисквания се намират в приложената административна преписка. Твърди, че повторно издаденото уведомително писмо не противоречи на влязлото в сила съдебно решение и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ВДК- Дапалис" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото административният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени в решение по адм. д. № 10467/2014 г. на АССГ и фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, отново не са изяснени, в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Според участващия по делото прокурор на практика административният орган повторно е изложил за процесните площи същите фактически и правни основания, които съдът е приел, че не обосновават неспазване на базови и други изисквания, което означава, че при издаването на процесното уведомително писмо не са изпълнени указанията, дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл е и заключението на СТЕ, според което разминаванията между дадените с решението указания за определяне на недопустимите за подпомагане площи и посочените такива в обжалваното уведомително писмо засягат общо 7 парцела. Издаването на оспорения акт в противоречие с влязлото в сила решение по адм. д. № 10467/2014 г. на АССГ, е основание за обявяване на неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5543 от 03.10.2017 г. е обявено за нищожно по жалбата на "ВДК- Дапалис" ЕООД Уведомително писмо с изх. № ОП-2600/6776 от 01.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с което се отказва финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2013 г.; преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона; Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "ВДК- Дапалис" ЕООД, сумата от 726. 87 лева (седемстотин двайсет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган - изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", съобразно чл. 11а т. 1 и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, според които решенията по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане Общата селскостопанска политика се вземат от разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Първоинстанционният съд е констатирал, че атакуваното уведомително писмо е издадено в резултат на отмяната с влязлото в сила решение на АССГ по адм. д. 10467/2014 г. на предходно уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4212 от 24.09.2014 г. в частта, с която се отказва финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2013 г., поради което е счетено, че съдебната проверка в случая обхваща спазването на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При установяване съответствието на оспорения административен акт с указанията, дадени от съда с решението по дело № 10467/2014 г. решаващият състав се е позовал на приета и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, основна и допълнителна, съдържаща подробна таблица с данни за недопустимите площи по отмененото уведомително писмо от 24.09.2014 г. - колона 8 от Таблица 1, недопустимите площи, съгласно влязлото в сила съдебно решение - колона 10 и недопустимите площи по процесното уведомително писмо, отразени в колона 5, от които е изведено заключение, че административният орган не е спазил изцяло указанията на съда. Първостепенният съд е констатирал, че установеното от вещото лице несъответствие от 0, 30 ха се отнася за площи, приети за недопустими поради неспазени базови и други изисквания, като това са площи в същия размер и от същите 7 парцела, за които в предходното съдебно решение съдът е приел, че липсват мотиви в какво се състои неспазването на базовите изисквания. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че в таблицата и текстовата част на оспореното уведомително писмо и в поясненията на колона 7 от таблицата е отразено, че са извършени проверки на място, които са обективирани в контролен лист, с оглед на което първоинстанционният съд е счел е посочените площи са обозначени като недопустими за подпомагане поради неспазване на базови изисквания, поради което в случая съображенията на административния орган са напълно идентични с мотивите, съдържащи се в отмененото уведомително писмо от 24.09.2014 г., което означава, че дадените в тази връзка указания в съдебното решение не са изпълнени. Съдът безспорно е установил, че отново органът се е позовал на извършени проверки на място и на приложен контролен лист, каквито проверки не са били извършени и след връщането на преписката за ново произнасяне. В резултат на това първостепенният съд е счел, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с влязлото в сила решение по адм. д. № 10467/2014 г., което съставлява основание за обявяване на неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. Тъй като неизпълнението на посочените указания на съда засяга оспорения акт като цяло и направените констатации във връзка с приетите за недопустими на това основание площи засягат общия размер на недопустимата (наддекларираната) площ - колона 4 от уведомителното писмо, както и процента наддеклариране - колона 5, горепосоченото несъответствие рефлектира върху крайния размер на оторизираната сума. Във връзка с определените за недопустими площи поради застъпвания и наддекларирани площи съдът е преценил, че са налице несъответствия между фактическите констатации на административния орган в атакуваното уведомително писмо и резултатите от приетата съдебно- техническа експертиза, от което е формиран извод, че резултатите от СТЕ следва да бъдат взети предвид от административния орган при изчисляването точния размер на недопустимата площ и процента наддеклариране. Ето защо първостепенният съд е счел, че жалбата на "ВДК- Дапалис" ЕООД е основателна и процесното уведомително писмо следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК и преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне по заявлението на земеделския производител съгласно дадените указания. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото не е спорно обстоятелството, че с решение № 805 от 16.02.2015 г., постановено от Административен съд - София - град, по адм. д. № 10467/2014 г. е отменено по жалба на "ВДК- Дапалис" ЕООД предходно уведомително писмо от 24.09.2014 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" за кампания 2013 г. в размер на 17686, 65 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда. Горепосоченото решение е оставено в сила с решение № 6089 от 27.05.2015 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 4127/2015 г. От мотивите на визираните съдебни решения е видно, че за два БЗС: 6048-3-1 и 6048-1-1 е допусната грешна дешифрация на фотоснимки, за други 12 БЗС е липсвало актуално заснемане и не са били извършвани теренни проверки и проверки на място и за тях, както и за други 7 БЗС липсвали мотиви защо част от площите са приети за недопустими. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от таблицата, съдържаща се в процесното уведомително писмо и от текстовата част към колона 7 е видно, че отразените площи са недопустими за подпомагане поради неспазване на базови изисквания, поради което мотивите на административния орган са същите като мотивите, съдържащи се в отмененото уведомително писмо от 24.09.2014 г., поради което правилно е прието, че дадените задължителни указания с влязлото в сила съдебно решение не са изпълнени. В касационната жалба се развива тезата, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., когато при проверка на място или при административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват, съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните, която методика е ползвана при издаването на оспорения акт. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото на първо място по отношение на 7 посочени в обжалваното решение парцела в колона 7 от таблицата към уведомителното писмо е отразено, че са извършени проверки на място и е съставен контролни листове, които обаче не са приложени към преписката и самият касатор не твърди и не представя доказателства за действително извършени проверки на място, както е отразено в процесното уведомително писмо. От съществено значение в случая е обстоятелството, че цитираната от касационния жалбоподател норма на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 11/2009 г. съдържа множество хипотези, които обосновават твърдяното от адм. орган неспазване на базовите изисквания и които по никакъв начин не са конкретизирани. От съдържанието на уведомителното писмо и от данните в административната преписка не може да се установи по отношение на спорните парцели коя от трите хипотези, включени в ал. 1 на чл. 26 и коя от осемте хипотези, предвидени в ал. 2 на чл. 26 от горепосочената наредба в случая са били налице и са послужили като основания за отказ от претендираното финансово подпомагане. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че фактическите основания за процесния отказ се съдържат в други документи в административната преписка, тъй като това е общо формулирано бланкетно твърдение, като в касационната жалба не се сочи в кой точно документ се съдържат данни за липсващите контролни листове от проведени или непроведени проверки на място, както и не може да се извлече изискуемата информация за конкретното и относимо правно и фактическо основание на издателя на процесния акт да откаже финансово подпомагане в определен размер за съответните спорни парцели. Без правно основание е оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е съобразил, че процесният административен акт съдържа на страница четвърта таблица с 15 колони, в които са изложени правните основания за постановения отказ от подпомагане. Посочената от касатора таблица на стр. 4 от оспореното уведомително писмо съдържа само един ред и в него са обобщени данните по отношение на всички, заявени от "ВДК- Дапалис" ЕООД парцели, като няма посочени конкретни основания във визираната таблица и в текстовата част към нея, от които да може да се разбере в какво точно се изразява неспазването на базовите изисквания относно всеки от парцелите, за които е постановено намаляване или отказ от агроекологични плащания. По делото е приложена Методика, предвидена в чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., съобразно която са намалени претендираните суми за финансово подпомагане, но от нея също не може да се извлече приложимото фактическо и правно основание за отказа за всеки от спорните парцели, заявени от земеделския производител. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,