Решение № 12097 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 2139 от 27.05.2025 г., постановено по адм. д. 1062/2024 г. Административен съд Стара Загора (АС-Стара Загора) по жалба на Р. С. К. от гр. Стара Загора, е изменил Ревизионен акт (РА) Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с решение 15/17.01.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с която по отношение на Р. С. К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа (ГДО) за 2018 г. по ЗДДФЛ и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.10.2021 г. и за задължения за данък добавена стойност (ДДС) за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., като е намалил размера на данък върху ГДО по ЗДДФЛ за 2018 г. от 6867,47 лв. на 4985,55 лв. и размера на прилежащите лихви от 1964,59 лв. на 1245,10 лв. и задълженията по ЗДДС от 29 103,20 лв. на 26 564,20 лв. и прилежащите лихви от 8938,83 лв. на 8062,01 лв. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на Р. С. К., срещу РА Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с решение 15/17.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с която са установени задължения, както следва: по КСО вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841,13 лв. и лихва в размер на 1 109,46 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1 049,49 лв. и лихва в размер на 304,39 лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1668,14 лв. и лихва 493,44 лв., като неоснователна. С първоинстанционното решение Р. С. К. е осъдена да заплати в полза на НАП, разноски в размер на 15 110,03 лв. Срещу решението на АС-Стара Загора, в частта, с която е изменен РА, като е намален размера на данък върху ГДО по ЗДДФЛ за 2018 г. от 6867,47 лв. на 4985,55 лв. и размера на прилежащите лихви от 1964,59 лв. на 1245,10 лв. и задълженията по ЗДДС от 29 103,20 лв. на 26 564,20 лв. и прилежащите лихви от 8938,83 лв. на 8062,01 лв. е подадена касационна жалба от Е. Р., в качеството й на директор на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Излагат се оплаквания, че решението на АС-Стара Загора, в частта, с която е изменен РА, е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в тази част и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди оспорения РА, в посочената част. Претендират се разноски за всички инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. От касатора е депозирана писмен защита от 22.10.2025 г., в която се поддържат изложените в жалбата доводи. В съдебно заседание пред касационната инстанция този касатор, не се явява и не се представлява. Срещу решението на АС-Стара Загора, в частта, с която е изменен РА, като е потвърден същия за задълженията по ЗДДФЛ за 2018 г. до размера от 4985,44 лв. главница и 1245,10 лв. лихва; за задълженията по ЗДДС до размера от 26 564,20 лв. главница и лихви от 8062,01 лв., както и в частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение на установените задължения: по КСО вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841,13 лв. и лихва в размер на 1 109,46 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1 049,49 лв. и лихва в размер на 304,39 лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1668,14 лв. и лихва 493,44 лв., е подадена касационна жалба от Р. С. К., с адрес: гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез адв. Апрахамова. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение в оспорената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА, в посочените части. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции. С писмено становище от 14.11.2025 г. се представя Постановление от 19.09.2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, с което се прекратява наказателно производство по ДП 79/2021 г., водено срещу Р. С. К.. В проведеното открито съдебно заседание, този касатор не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими. По същество счита, че жалбата на директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е основателна, а тази на Р. С. К. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Настоящото производство е във фаза на втора касация, след като с решение 13289 от 09.12.2024 г., постановено по адм.д. 7186/2024 г. на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение е отменено решение 1539 от 02.05.2024 г., постановено по адм.д. 186/2022 г. по писа на АС- Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстацнионният съд. Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред АС - Стара Загора е бил РА Р-16002421002216-091-001 от 15.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение 15 от 17.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни и осигурителни задължения по отношение на Р. С. К. в общ размер на 42 529,43 лв. и лихви в размер на 12 810,71 лв., в това число: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6864,47 лв. и лихва в размер на 1964,59 лв.; по ЗДДС ДДС за периодите от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 29 103,20 лв. и лихва в размер на 8 938,83 лв.; по КСО-вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841,13 лв. и лихва в размер 1 109,46 лв. вноски за ДЗПО УПФ за 2018 г. в размер на 1049,49 лв. и лихва в размер на 304,39 лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 668,14 лв. и лихва в размер на 493,44 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Р. С. К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията. В хода на ревизията е извършана проверка в информационната система на НАП и е установено, че през ревизирания период лицето е работило по трудови правоотношения, има участия в три търговски дружества. От ревизираното лице е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетната 2018 г., като са декларирани приходи от продажби на стоки, чрез куриерски фирми, установени с РА Р-16002419001671-091-001/30.08.2019 г., който е влязъл в сила като необжалван. Извършен е анализ на получени данни от куриерска фирма Еконт Експрес ООД, от които е установено, че през ревизирания период са изпращани множество пратки със стоки до различни клиенти. В справките на куриерската фирма като изпращач е записан И. В. М., а като получател Р. К., която е и подписвала платежни документи за получените суми. Ревизираното лице не е представило доказателства за реалното предаване на получените суми на И. М., поради което и ревизиращият екип е приел, че ревизираното лице е извършвало дейност за своя сметка, а не като пълномощник на И. М.. Доходите от тази дейност определена като търговска не са декларирани, което представлява наличие на укрити приходи и обосновава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК. В хода на ревизията е прието, че Р. К. е осъществявала електронна търговия със стоки - дрехи, при която плащането от клиенти се извършва чрез наложени платежи и парични преводи. Предвид броя на извършените продажби за посочения период и получените суми е направена констатация, че сделките не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи съгласно чл.1 ТЗ. Според приходните органи по несъмнен начин е установено, че Р. К. е извършвала търговска дейност по продажба на стоки с доставка чрез куриер и плащане с наложен платеж и пощенски парични преводи. Изтъкнато е, че това обстоятелство се потвърждава от предоставените от куриерската фирма Еконт Експрес ООД писмени обяснения и копия на документи, в които фигурират име и подпис на ревизираното лице като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите. Прието е, че независимо от обстоятелствата, че Р. К. не е отчела приходите си от покупко-продажба на стоки подробно описани в РД, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. В хода на съденото производство на основание чл.193 ГПК във вр. с чл.144 АПК е открито производство по оспорване авторството на следните частни документи: декларация на И. В. М. от 17.01.2020 г.; на разходни касови ордери (РКО) и електронни изявления за изплатени парични суми, изпратени от Еконт Експрес ООД с придружително писмо изх. 6485/21.06.2022 г. на електронната поща на съда. Във връзка с оспорването от страна на жалбоподателката е направено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза (СГЕ) за установяване на кои от РКО подписът за лице, получило сумите, е положен от Р. К.. На основание чл.192 ГПК е задължено неучастващо по делото лице Еконт Експрес ООД да представи надлежно заверени преписи на товарителници с посочен изпращач И. В. М. за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г., както и оригиналите на документите за изплащане на наложен платеж и парични преводи за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., цифрови копия на които са изпратени по делото по електронен път с писмо изх. 6485/ 21.06.2022 г. С писмо изх. 3920/05.05.2023г. /вх. 2590 от 05.05.2023г/ е постъпила информация от Еконт Експрес ООД, че не е възможно да бъдат предоставени изисканите документи, тъй като към настоящия момент същите са унищожени. С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за правния спор по делото са допуснати съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съдебно-технически експертизи (СТЕ) и комплексна съдебно-техническа, както и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Заключенията по различните експертизи са подробно пресъздадени и анализирани в съдебния акт. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В. М.. Заявените от свидетеля М. обстоятелства са подробно описани в решението и обсъдени от съда в съответствие с останалите доказателства. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. АС - Стара Загора е отхвърлил, като неоснователни твърденията в жалбата за нищожност на оспорения РА. В тази връзка е прието,че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни като неподписани от техните издатели. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е частично незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът на първо място е приел, че от доказателствата по делото се установява наличието на основанията по чл.122, ал.1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Административният съд е посочил, че констатациите на органите по приходите в РА, че К. е извършвала продажба на стоки чрез куриерско дружество Еконт Експрес ООД в периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., се оспорват от ревизираната, като същата се позовава на пълномощно с нотариална заверка на подписа, заместен от отпечатък на палеца на упълномощителя И. В. М., който към 05.04.2018 г. е неграмотен /л.145, т.II/. По силата на пълномощното Р. К. и П. К. имат представителна власт пред Еконт Експрес ООД и Спиди , както и пред всички други куриерски служби за изпращане и получаване от името на упълномощителя на пратки, пощенски и парични записи, писма и др., изпратени на негово име без ограничение; да изпращат от негово име и да получават изпратени на негово име пратки, пощенски парични записи, писма и др., както и да получават парични суми, дължими по наложен платеж, във връзка с което да подават, получават и подписват упълномощителя във всички необходими за извършване на изброените действия документи. Според твърденията на К. от представените от Еконт Експрес ЕООД документи не може да се установи, че тя е получавала процесните суми и изпращала стоки, тоест че е извършвала търговска дейност. Административният съд е извършил изключително задълбочен анализ на представеното от пощенския оператор Електронно изявление . Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени платежи по тях. Според съда именно по тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки и снимки. Прието е, че подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани (които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана) и се съхраняват като записи за всяко "Електронно изявление". Съдът е обосновал извод, че за формата на тези изявления са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Извършен е анализ на нормативната уредба на ЗЕДЕУУ и на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Според съда доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. При действието на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги на "Еконт Експрес" ООД. Решаващия съд е отхвърлил тезата на ревизираното лице, че липсват данни К. да е получавала суми и изпращала стоки. В тази насока е акцентирано, че по делото са представени снимки, от които се доказва, че именно К. е полагала подпис пред служители на пощенския оператор за сумите в общ размер от 159385,20 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. В първоинстанционното решение съдът е обсъдил защитната теза на жалбоподателката, че тя е извършвала интернет търговия от името и за сметка на И. М.. Прието е, че тази твърдения на К. са опровергани в хода на съдебното производство. В тази насока въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита М. е прието за установено, че са налице доказателства свидетелстващи за извършваната от Р. К. независима икономическа дейност от свое име. Съдът е заключил, че Р. К. е осъществявала прикриване на стопанската си дейност, която води до укриване на доходи. В подкрепа на този извод решаващия състав се е позовал на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и на определението за симулация възприето от ВКС в решение 247/18 г. от 04.02.2019 г., постановено по гр. дело 4288/2016 г. Първостепенният съд е обосновал извод, че страната, която си служи с фигурата на подставеното лице ("сламен човек"), сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице - свидетеля М.. Според съда подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващия съд е заключил, че на ревизираното лице Р. К. не е възложено от И. М. да извършва търговска дейност от негово име и за негова сметка тя е осъществявала стопанска дейност чрез подставено лице с цел укриване на доходи. Въз основа на изложеното е прието, че в случая са доказани извършени обороти установени от вещото лице по назначената ССчЕ в размер на 159 385,20 лв., за които има и съответните снимки. По отношение на определения окончателен годишен данък по ЗДДФЛ съдът е приел, че доколкото лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба на стоки с РА правилно облагаемият доход е формиран по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ. Според съда с РА правилно е определена годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и прилежащите лихви, предмет на обжалване. Административният съд е приел, че с РА неправилно е изчислен размера на реализираните приходи за 2018 г. въз основа на представените данни от куриерската фирма. Съдът е кредитирал установените от ССчЕ размери на реализираните от лицето приходи от 159 385,20 лв., в резултат на което е изменил определения с РА окончателен годишен данък по ЗДДФЛ за 2018 г. от 6867, 47 лв. на 4985,55 лв., като е определил и съответните лихви за забава за периода от 01.05.2019 г. до 15.10.2021 г. в размер на 1245,10 лв. Във връзка с установените с РА задължения по ЗДДС първостепенният съд е приел, че се установява от събраните доказателства, че задълженото лице е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, като получените от ревизираната доходи през периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. не са декларирани по надлежния ред и същите се явяват укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В тази насока е прието, че извършените продажби представляват облагаеми доставки по реда на чл.12, ал. 1 ЗДДС, и Р. С. К. в качеството си на служебно регистрирано по ЗДДС лице /считано от 29.09.2017 г./ е следвало да начисли съответния размер на дължимия косвен данък по повод всички осъществени от нея продажби на стоки през периодите от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. На основание чл. 102, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС съдът е определил размерът на ДДС върху определената по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК данъчна основа от 159 385,20 лв. Съдът е приел, че РА следва да се измени, като допълнително установеният ДДС е дължим от Р. С. К. за данъчните периоди от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. се определи в размер от 26 564,20 лв. ведно с прилежащи лихви от 8 062,01 лв. По отношение на дължимите вноски за КСО в съдебния акт е прието, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО жалбоподателката е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка за периода на упражняване на трудова дейност. Прието е, че правилно при ревизията е установен осигурителния доход на К., който възлиза на 6263, 64 лв. и върху който са правени осигурителни вноски. Според съда К. дължи окончателна осигурителна вноска в размер на 4563,35 лв. Същата е декларирала дължими вноски по ДОО в размер на 722, 33 лв., въз основа на това съдът е приел, че правилно е установено от ревизиращите, че К. дължи суми за 2018 г. вноски за ДОО - 3 841,13 лв., ведно с прилежащите лихви 1109,46 лв. Първостепенният съд е направил извод, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими. Според съда с РА правилно и в съответствие с правилата на КСО и ЗЗО са определени задълженията по периоди. При наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 4 ДОПК за ревизирания период с РА законосъобразно са определени по основание и размер допълнителни задължения за осигурителни вноски на ревизираното лице и съответните лихви за забава. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Решението в частта, в която е изменен РА, като е намален размера на данък върху ГДО по ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата от 6867,47 лв. до 4985,55 лв. и размера на прилежащите лихви за разликата от 1964,59 лв. до 1245,10 лв., както и задълженията по ЗДДС за разликата от 29 103,20 лв. до 26 564,20 лв. и прилежащите лихви за разликата от 8938,83 лв. до 8062,01 лв. е правилно постановено. Неоснователен е доводът на касатора, че от страна на АС Стара Загора неправилно е кредитирана ССчЕ по отношение на установения размер на получения облагаем доход от ревизираното лице за процесния период в размер на 159385,20 лв., вместо установения с РА размер от 174619,20 лв. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по проведената при първото разглеждане от първостепенният съд съдебно-икономическа експертиза. При отговорът си по задача четири експертът е съобразявал събраните по делото доказателства, в които са налични електронни извлечения от Еконт Експрес ООД за получени от ревизираното лице суми. Вещото лице е установило, че приходните органи са определили размера на получения облагаем доход от К., като са съобразявали информацията обективирана в товарителниците, по които е установено, че не всички суми са получени от ревизираната. В тази насока правилно съдът е кредитирал заключението относно установения получен облагаем доход от ревизираното лице за процесния период в размер на 159385,20 лв., което е съобразявало единствено сумите получени от Р. К. по наложени платежи и парични преводи. Предвид правилно възприетия размер на реализираните обороти в размер на 159 385,20 лв., първоинстанционният съд правилно е определил дължимия от Р. К. размера на данък върху ГДО по ЗДДФЛ за 2018 г., както и задълженията по ЗДДС и съответните лихви по тях. По касационната жалба на Р. С. К.: Решението в частта, в която е потвърден процесния РА за задълженията по ЗДДФЛ за 2018 г. до размера от 4985,55 лв. и прилежащите лихви от 1245,10 лв. и задълженията по ЗДДС до размера от 26 564,20 лв. и прилежащите лихви от 8062,01 лв., както и в частта, с която жалбата срещу РА е отхвърлена за задълженията: по КСО вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841,13 лв. и лихва в размер на 1 109,46 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1 049,49 лв. и лихва в размер на 304,39 лв.; по ЗЗО вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1668,14 лв. и лихва 493,44 лв. е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че първоинстанционния съд не обсъдил и анализирал поотделно и в цялост всички приобщени в хода на административното и съдебното производство доказателства и по този начин е достигнал до погрешни правни изводи. Производството пред АС - Стара Загора е образувано след постановява на решение 13298 от 09.12.2024 г. по адм. д. 7186/2024 г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение 1539/02.05.2024 г., постановено по адм. д. 186/2022 г. на Административен съд Стара Загора и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Стара Загора. При новото разглеждане на делото, съдът е изпълнил изцяло дадените му указания с отменителното решение на ВАС, доводите на касатора в обратен смисъл са несъстоятелни. Обсъдени са всички събрани в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, като въз основа на тях са обосновани собствени фактически установявания и са изложени аргументирани правни изводи в съответствие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. АС Стара Загора е достигнал до правилния и обоснован извод за материална законосъобразност на процесния РА във всичките му оспорени части. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение в тази му част и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Основаният довод за неправилност на съдебния акт в касационната жалба на Р. К. е свързан със защитната й теза поддържана в хода на ревизията и пред първостепенният съд, че от събраните по делото доказателства не може да се установи обстоятелството, че именно тя е лицето което е осъществявало търговска дейност. За да обоснове тезата си касаторът се позовава на пълномощно с нотариална заверка на подписа, заместен от отпечатък на палеца на упълномощителя И. В. М., който към 05.04.2018 г. е неграмотен /л.145, т.II/. По силата на пълномощното Р. К. и П. К. имат представителна власт пред Еконт Експрес ООД и Спиди , както и пред всички други куриерски служби за изпращане и получаване от името на упълномощителя на пратки, пощенски и парични записи, писма и др., изпратени на негово име без ограничение; да изпращат от негово име и да получават изпратени на негово име пратки, пощенски парични записи, писма и др., както и да получават парични суми, дължими по наложен платеж, във връзка с което да подават, получават и подписват упълномощителя във всички необходими за извършване на изброените действия документи. Според твърденията на К. именно И. М. е извършвал търговската дейност и е получавал приходите от нея, съответно той е лицето което подлежи на облагане. Във връзка с поддържаната защитна теза от Р. К. настоящата инстанция счита, че същата не се подкрепя от събраното по делото множество доказателства в обратен смисъл, както правилно е приел и АС Стара Загора. Приложеното по делото пълномощно, на което се основават твърденията на касатора не може да доведе до безпротиворечив извод, че Р. К. е осъществявала търговската дейност от името и за сметка на И. М.. Освен обсъжданото пълномощно по делото не са представени други доказателства в подкрепа на твърдението на К.. По делото не са представени доказателства, от които може да се установи наличието на някакъв вид договореност между двете страни, като не става ясно на какво основание К. извършва дейността от името на М., няма представени договори или каквито ида било други документи за поемането от ревизираното лице на това отговорно задължение. Точно обратното по делото са налице представени доказателства в това число и свидетелските показания на И. М., от които се установява, че именно Р. К. е осъществявала търговската дейност, като целта на представеното пълномощно е прикриването на осъществяваната дейност и избягване на данъчното законодателство, съответно избягване на облагането с данъци. В тази насока правилно съдът е кредитирал заявените от свидетеля М. обстоятелства, че е предоставил личната си карта на Р. К. срещу 50 лв., тя го е завела при нотариус, където са изготвили пълномощното, което той е подписал с пръстов отпечатък понеже е неграмотен и не може да чете и пише. При така установените фактически обстоятелства по отношение на М., извън всякаква житейска логика е да се приеме, че лицето И. М. е осъществявало търговската дейност по интернет чрез поръчки и то в такъв мащабен обем при положение, че той не може да чете и пише. Въпреки приложеното пълномощно не може да се изключи отговорността на Р. К. по осъществяване на търговската дейност, доколкото по делото безспорно е установено получаването на паричните суми по наложени платежи и парични преводи и съгласно общият принцип на ЗДДФЛ доходът се смята за придобит именно от Р. К.. Не са налице доказателства свидетелстващи за поемане на задължение от страна на К. да предаде получените суми в полза на И. М.. Освен всичко изложено до тук следва да се съобразят и обстоятелствата установени от предходната ревизия на Р. К., които също косвено свидетелстват, че тя е лицето осъществявало търговската дейност като физическо лице. При предходната ревизия приключила с РА Р-16002419001671-091-001/30.08.2019 г., с които са установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и по ЗДДС за периода от 29.09.2017 г. до 30.04.2018 г. е било констатирано, че лицето е извършвало търговска дейност чрез куриерски дружества, като е формирало оборот за регистрация по ЗДДС и при ревизията е начислен дължимият данък по ЗДДС до 30.04.2018 г. Този РА не е бил обжалван и е влязъл в сила. Р. К. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2018 г. като е декларирала само приходите си от продажби на стоки чрез куриерски фирми, установени при ревизията. В писмените си обяснения при процесната ревизия К. е заявила, че е осъществявала търговска дейност за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г., като след м.04.2018 г. не е осъществявала дейност, като физическо лице. Тук следва да се акцентира на обстоятелството, че пълномощното, на което лежи защитната теза на ревизираното лице при настоящата ревизия е с дата на съставяне 05.04.2018 г., което навежда на извода, че Р. К. е целяла прикриването на осъществяваната от нея търговска дейност. Обосновано е прието от съда, че Р. К. е реализирала доходи от търговска дейност, извършвана от нейно име и за нейна сметка, които не са били декларирани и за които не е водено счетоводство. В този смисъл изпълнени са фактическите основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 на ДОПК. Провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК размества доказателствената тежест и съобразно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Доказването в тази хипотеза е в условията на пълно насрещно доказване, което в настоящия случай не е проведено успешно от ревизираното лице в рамките на съдебното производство. Наличието на обсъжданото по горе пълномощно не опровергават фактическите констатации на приходните органи При постановяване на обжалваното съдебно решение правилно съдът е ценил доказателствената стойност на информацията и документите, представени от третото за производството лице Еконт Експрес ООД, която е от основно значение за преценката по отношение на получените доходи от Р. К. за процесния период. От Еконт Експрес ООД са представени справки в табличен вид и електронни изявления, от които се извлича детайлна информация за номера на всяка от пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление чл. 4. Според Общи условия за услугите на Еконт , дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител т. 10.2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на Еконт Експрес и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от Еконт Експрес ООД доказателства по делото (разпределени в 2 папки приложения) следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получените парични преводи и наложени платежи. В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчният такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно посочените по-горе Общи условия има стойността на саморъчен подпис. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси решения по адм. дела 11060/2024 г., 1629/2025 г. и 7094/2025 г. От изложеното следва, че преценени в тяхната съвкупност доказателствата от Еконт Експрес ООД съдържат достатъчно данни за осъществените от ревизираното лице продажби на стоки. Продължителността и броят на извършените от Р. К. продажби на стоки води до несъмнения извод, че данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС е реализирало приходи от търговска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ. Следователно констатациите на органите по приходите и събраните писмени доказателства за получаването на сумите от нейна страна, не са опровергани по надлежния ред в хода на делото, както се посочи и по - горе. Правилно съдът е кредитирал заключението по ССчЕ по отношение на установените от ССчЕ размери на реализираните от лицето приходи от дейността в размер на 159 385,20 лв. , за които по делото са налични доказателства, че К. е получател на сумите по наложените платежи и парични преводи. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. всички недекларирани приходи от дейността на лицето подлежат на облагане с ДДС, а именно облагаемият оборот е общо в размер на159 385,20 лв. и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС Р. К. дължи ДДС в общ размер на 26 564,20 лв. определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС /включен в цената/, като задължение за посочените периоди ведно с прилежащите лихви за забава от 8 062,01 лв. След като въз основа на получените данни е счетено, че продажбите на стоки са осъществявани редовно в рамките на извършвана дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ТЗ, то в резултат на получените от Р. К. суми от продажба на стоки са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Съответно, данъчният финансов резултат по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при 15 % ставка ведно с лихвите е формиран от разликата между установените от ревизията общо приходи и определените разходи за дейността с приета средна надценка на стоките от 42,85 % (възприета от подадена от К. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ вх. 24И031144/24.04.2019 г.), като така определеният облагаем доход за съответната година е намален със сумите за ЗОВ. Правилно е определен от АС Стара Загора и размерът на окончателния годишен данък по ЗДДФЛ за 2018 г. от 4985,55 лв., както и лихви за просрочие за периода от 01.05.2019 г. до 15.10.2021 г. в размер на 1245,10 лв. По изложените съображения касационната инстанция възприема за правилни и обосновани мотивите на първостепенния съд по отношение на определянето на размера на главниците и лихвите върху съответните задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчния период 2018 г., за ДДС за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. По отношение на частта от решението, с която е потвърден РА за установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания. Правилно първостепенния съд е приел, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност като едноличен търговец, поради което дължими са и определените за внасяне осигурителни вноски. Ирелевантно по отношение на дължимостта на определените с процесния РА данъчни задължения е представеното от касатора с писменото становище по настоящото дело Постановление от 19.09.2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, с което се прекратява наказателно производство по ДП 79/2021 г., водено срещу Р. С. К.. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че касационните жалби са неосноватени, а решението на АС Стара Загора не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора са основателни претенциите на двете страни, всяка от тях в качеството ѝ на ответник по касация, за присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. От процесуалният представител на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив са претендирани съдебни разноски в размер на 902 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 48,14 лв. държавна такса за касационното производство. На страната следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в посочения размер. Процесуалният представител на Р. К. е представил списък с разноски, в които претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., както и 394,58 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Представени са договор за правна помощ и съдействие от 30.06.2025 г. и доказателства за плащането - фактури и 2 бр. платежни нареждания. С оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна и при преценка на неговата основателност, настоящата инстанция съобрази тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на тези критерии, посочени в решението на СЕС и като отчита вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на касатора Р. К. подадена касационна жалба и писмено становище по касационните доводи, без взимане на участие в единственото проведено пред касационната инстанция съдебно заседание, настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Предвид това, за касационното производство в полза на Р. С. К. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Предвид неоснователността на жалбите разноските за държавни такси следва да бъдат понесени от страната, която ги е осъществила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение